Акт от 20.01.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. ЯНЕВА и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16127 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е главен иск от Н.К.Д. срещу „Ю.Б.“ АД с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност срещу „И А.Б.Л.Б.“ АД иск с правно основание чл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр чл.99, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.08.2007 г. сключил с „Ю.Б.“ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 25232/13.08.2007 г., съгласно който ответникът в качеството на кредитор му предоставил кредит в размер на 52 000 евро. Съгласно чл.6, ал.2 от договора, кредитът трябвало да се погасява в швейцарски франкове. Съгласно чл.22, ал.1 от договора, ищецът трябвало да носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро и повишаване размера на погасителните вноски, изразени в евро. Веднага след сключване на договора курсът на швейцарския франк се повишил драстично, което довело до съществено увеличаване на кредитното задължение в евро валутата, в която кредитът бил предоставен. На 23.12.2014 г. ищецът погасил предсрочно целия кредит в швейцарски франкове. Твърди, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора били неравноправни. Твърди, че при нищожност на тези клаузи кредитното му задължение не било в швейцарски франкове и плащането, което извършил на 23.12.2014 г., не следвало да се превалутира в швейцарски франкове, респ. валутната разлика, която се получила в размер на 16 596.70 евро, формирана от увеличението на курса на тази валута, била платена при начална липса на основание. На следващо място твърди, че, съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от договора, банката имала право във всеки момент от действието му едностранно да прехвърли на „Б.Р.С.“АД вземанията си, произтичащи от договора. До момента на подаване на исковата молба ищецът не бил уведомен за прехвърляне на вземането, съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Банката не му предоставила информация кой е получателят на плащанията, които служебно превеждала от сметката му. От извлечение от банковата му сметка ищецът установил, че били прехвърлени суми от банковата му сметка за продаден кредит. Така банката го държала в неизвестност дали събрала от банковата му сметка сумите за погасяване на кредита от свое име и за своя сметка или сумите били получени от „Б.Р.С.“ АД опосредено чрез банката, съгласно договор за цесия. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди „Ю.Б.“АД да му заплати сумата от 16 596.70 евро, представляваща неоснователно платена валутна разлика по курса на швейцарския франк към евро при плащане, извършено на 23.12.2014г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 25232/13.08.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, моли съда да осъди „И А.Б.Л.Б.“ АД, като правоприемник на „Б.Р.С.“ АД, да заплати сумата от 16 596.70 евро, представляваща неоснователно платена валутна разлика по курса на швейцарския франк към евро при плащане, извършено на 23.12.2014г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 25232/13.08.2007г., вземанията по който са прехвърлени чрез договор за цесия от 12.09.2007 г. от „Ю.Б.“АД на „Б.Р.С.“ АД. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва иска. Твърди, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, като е усвоен на 27.08.2007 г. На 23.12.2014 г. процесният кредит е предсрочно погасен, но не със собствени средства на ищеца, а чрез рефинансиране със средства, отново отпуснати от „Ю.Б.“ АД по друг договор за кредит HL 69387/12.12.2014 г. Твърди, че банката е предоставила на ищеца по договора от 12.12.2014г. банков кредит в размер на 122 105 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит HL 25232/13.08.2007 г. Поддържа, че, съгласно чл.2а, ал.1 от договор № HL 69387/12.12.2014 г., датата на откриване на заемната сметка е дата на изчисление на размера на дълга по кредита в швейцарски франкове по договор

№ HL 25232/13.08.2007 г. Твърди, че заемната сметка е открита на 23.12.2014 г., поради което към тази дата е изчилен размерът на дълга по договора за кредит в швейцарски франкове и към тази дата е извършено превалутиране на сумата от лева в швейцарски франкове по курса на БНБ за швейцарския франк към лева. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит № HL 25232/13.08.2007 г. са неравноправни. Поддържа становището, че не е неравноправна клауза, която изисква връщане на кредита във валутата, в която е получен. По отношение на чл.6, ал.2, изр.2 от договора, твърди, че банката извършва превалутиране на сумата само в случай, че кредитополучателят не е осигурил заплащане на сумата в швейцарски франкове към датата на падежа, която уговорка не е неравноправна. По отношение на клаузата на чл.22 от договора твърди, че тя е декларативна и не заради нея кредитополучателят носи риска от повишаване на курса на швейцарския франк спрямо еврото, а защото това е присъща последица от поемането на задължение в чуждестранна валута, спрямо която националната валута няма фиксиран курс. Твърди, че по същия начин кредиторът носи риска от поевтиняването на валутата, в която е неговото вземане. Поддържа, че това разпределение на риска произтича от чл.430, ал.1 от ТЗ и от принципа “Комуто ползите, нему и вредите“. Ответникът твърди, че не е допустимо от една страна кредитополучателят да се възползва от ниската лихва, а от друга страна да не носи никакъв риск. Поддържа, че при евентуално падане на курса на валутата това би било в полза на кредитополучателя, поради което той трябва да носи и риска от повишаването на курса на валутата. Твърди, че банката е действала добросъвестно, не е укрила информация за предстоящо покачване на обменния курс на швейцарския франк, тъй като не е предвиждала такова покачване и не би могла да го предвид за срока на издължаване на договора. Твърди, че клаузите в договора са написани на ясен и разбираем език и кредитополучателите са били предупредени за евентуална промяна на валутния курс и неблагоприятните последици. Поддържа, че на 23.12.2014 г. процесният кредит е погасен със средства в лева, а не в евро, поради което не се дължи валутна разлика, изразена в евро. Процесният кредит е погасен като размера на задължението в швейцарски франкове е превалутиран в лева по фиксинга на БНБ към деня на погасяване. Твърди, че след като кредитът е погасен със средства, отпуснати по друг кредит с „Ю.Б.“ АД, а не с лични средства на ищеца, не е настъпило обедняване за него към датата на погасяване на кредита. Моли съда да отхвърли иска. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа следното:

Видно от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25232/13.08.2007 г., сключен от кредитора „Българска пощенска банка“ АД от една страна, и ищеца по делото Н.К.Д. и трето за спора лице Р.Д.Т.от друга страна като кредитополучатели, кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца и Терзийска кредит в швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин: равностойността на 52 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита. Посочено е, че част от кредита, представляваща равностойността в швейцарски франкове на 27 630 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, се предоставя за покупка на недвижим имот – ателие в жилищна сграда в София; друга част от кредита - равностойността в швейцарски франкове на 24 370 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други разплащания. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Н.К.Д. в швейцарски франкове. Кредитът в швейцарски франкове по блокираната сметка се превалутира служебно от банката в евро по курс “купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на приложение № 1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора. Погасителните вноски се заплащат ежемесечно на 27 число от месеца. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове./чл.6, ал.2 от договора/. Кредитополучателите са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове + 0.95 пункт надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 4.5 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

Видно от приложение №1 към договора и банкови бордера от 27.08.2007 г. кредитът е усвоен на 27.08.2007 г.

Представено е извлечение от банкова сметка ***рез периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., както и банково бордеро от 23.12.2014г. за погасяване на кредита, които са съобразени при изготвяне на счетоводната експертиза по делото и ще бъдат обсъдени по-долу в заключението.

Представена е информационна брошура на банката от 11.06.2007 г. за управление на жилищни кредити, която също е обсъдена в заключението на счетоводната експертиза.

Видно от договор от 12.09.2007 г. за прехвърляне на вземания по договори за кредит между „Ю.Б.“АД в качеството на цедент и „Б.Р.С.“ АД в качеството на цесионер банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, описани в приложение №1 и №2 към договора, сред които е и процесният кредит по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25232/13.08.2007г.

При служебна справка на публичния сайт на Търговския регистър съдът установи, че на 29.12.2019г. „Б.Р.С.“ АД е заличено като търговец, поради вливането му в „И А.Б.л.Б.“ АД.

На 04.02.2020 г. „И А.Б.л.Б.“ АД е заличено като търговец в търговския регистър, поради вливането му в „ Ю.Б.“ АД.

На 12.12.2014 г. между „Ю.Б.“ АД като кредитор и кредитополучателите – ищецът и Росица Дафова - е сключен договор за кредит HL 69387/12.12.2014 г., съгласно който банката е предоставила банков кредит в размер на 122 105 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията ищеца и Терзийска по договора за кредит № HL 25232/13.08.2007 г. Начинът на изчисление на действителния размер на дълга по рефинансирания кредит и моментът, в който изчислението се извършва, са описани в чл.2а от договора за рефинансиране. Съгласно чл.2а, ал.1 от договора, датата на откриване на заемната сметка е дата на изчисление на размера на дълга по кредита в швейцарски франкове по договора № HL25232/13.08.2007г. В приложението от 23.12.2004 г. към договора за кредит от 12.12.2014 г. е посочено, че превалутирането на сумата от 122 105 лв. в швейцарски франкове е извършено по официално обявения валутен курс на БНБ за швейцарски франк към лева в деня на усвояване на кредита към 23.12.2014 г.

От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изчисления и констатации, не и като крайни изводи, се установява, че на

27.08.2007 г. по разплащателна сметка в швейцарски франкове IBAN: ***, открита на името на ищеца Н.К.Д., е постъпила сума в размер на 86 030 швейцарски франка с основание: „усвояване на кредит“. На същата дата 27.08.2007 г. почти цялата сума - 86 029,73 швейцарски франка - е превалутирана в евро в размер на 52 000 евро по крос-курс(кръстосан курс) на „Юробанк“(1,654418 швейцарски франка за 1 евро), по разплащателна сметка в евро 1815978940599143019 на името на ищеца, като той е имал право да се разпореди със сумата едва след превалутирането й в евро и превеждането й по разплащателната му сметка в евро.

Разпечатката съдържа 23 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd518005-f047-42e2-9718-a778dc144c5a