Решение № 3276 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3276 гр. *****, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. В. ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. В. ПАНОВА Гражданско дело № 20251110131180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявен от „З. Д. Е.“ АД срещу „ЗД Б. И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 1141,16 лв., представляваща ½ от изплатеното обезщетение за нанесени вреди на л.а. „Опел Инсигния“, с рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на 28.08.2024 г. в гр. *****, на бул. „*****“, ведно със законната лихва от 28.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 28.08.2024 г., в гр. *****, на бул. „*****“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № ********, управляван от Н. Ч., е реализирано събитие – ПТП, между застрахования при него лек автомобил и лек автомобил „Хонда“, рег. № *********. Твърди, че ПТП настъпило при смяна на лентите на двамата водачи от дясна лента съответно към лява и средна, при което двете превозни средства се сблъскват.

Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2282,32 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Хонда“, рег. № ********* към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати сумата от 1141,16 лв. , представляваща ½ от платеното обезщетение, след отчитане на съпричиняване от страна на застрахования при него водач, но ответникът отказал изплащане на обезщетение. Въз основа на изложеното иска от съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

1

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил, за който поддържа да е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на лицето, сочено за делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, от което са причинени вреди на застрахованото при ищеца по застраховка Каско моторно превозно средство, както и каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина, респективно погасяване на процесното вземане.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 28.08.2024 . в гр. *****, на бул.

„Акад. ******** *****“, е реализирано ПТП между МПС, марка „Опел Инсигния“, ДК № *******, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, марка „Хонда“, с ДК № ********, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер от 2282,32 лв.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на МПС, марка „Хонда“, с ДК № ********, към момента на настъпване на застрахователното събитие. Тези факти съдът приема за установени.

От представения по делото двустранен констативен протокол от 28.08.2024 г., показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Ч. и А. А. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява следният механизъм на пътно-транспортното произшествие:

На 28.04.2024 г. около 16,50 ч. в гр. *****, на бул. „********** *****“ водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ******** предприема маневра за отклонение наляво от дясна към средна пътна лента. В същото време и посока, водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ******* предприема маневра за отклонение надясно от лява към дясна пътна лента.

Вследствие на предприетите маневри, траекториите на процесните автомобили се пресичат и настъпва удар между тях.

Установява се от показанията на свидетеля Ч., че водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“ непосредствено преди ПТП се е движил в найлява пътна лента, но тъй като тя била предвидена за завой наляво, а водачът 2 искал да продължи направо, предприел маневра за престрояване в средна лента за движение направо, подал светлинен сигнал, като водачът на автомобила, движещ се в средна лента го пропуснал, но по време на престрояването друг автомобил – „Хонда ЦРВ“ също тръгнал да се престроява, но от най-дясна в средна лента, поради което между двете МПС настъпил сблъсък.

Установява се от показанията на свидетелката А., че управляваният от нея лек автомобил се е движел в крайна дясна лента. Свидетелката А. решила да се престрои в средна лента, като видяла, че водачът, управляващ автомобила в средна лента, й дава предимство. В този момент, по нейни думи, тя тръгнала „прекалено рязко“ да навлиза в средна лента и тогава настъпил сблъсък с МПС, управлявано от свидетеля Ч.. Свидетелката А. изтъква, че времето е било слънчево, като и двамата водачи, участващи в процесното ПТП, са се движили бавно.

Съдът намира, че с оглед установения механизъм на ПТП, налице е независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата водачи.

На първо място, налице е нарушение на чл. 25, ал. 1 от страна на А. А., която предприела „рязко“, по нейни думи, маневра за престрояване в съседна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и при извършване на маневрата, не се е съобразила с тяхното положение, посока и скорост на движение. По-конкретно, свидетелката А. е предприела рязко маневрата и именно с оглед рязкото навлизане на автомобила, управляван от свидетелката А., в средна лента, настъпил удар между двете моторни превозни средства.

Ответникът навежда възражение, че ПТП е настъпило изцяло по вина на свидетеля Ч., тъй като бил нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Съгласно текста на посочената разпоредба, При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от д в е съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. В случая обаче двете превозни средства не са се намирали в съседни пътни ленти, а в най-лява и най-дясна лента, като между тях е била разположена средна лента, където е настъпил удара.

Въпреки това съдът намира, че е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от страна на свидетеля Ч.. Съгласно неговите показания, към момента, в който той е тръгнал да се престроява, другият автомобил, управляван от свидетелката А., вече е бил навлязъл в средната пътна лента. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката А., че другият водач е спрял в нейния автомобил . Уврежданията по двата автомобила също потвърждават този факт – автомобилът на свидетеля Ч. е увреден в областта на преден десен калник, предна броня и десен фар, а свидетелката А. съобщава, че щетите по нейния автомобил са били в областта на предна врата, но най-вече на задна лява врата – т.е. автомобилът, управляван от свидетелката А., вече се е намирал по-напред в средна пътна лента от автомобила, управляван от свидетеля Ч., когато е настъпил ударът. Ето защо към момента на извършване на маневрата по престрояване от свидетеля Ч., автомобилът, управляван от свидетелката А., макар и „прекалено рязко“, вече 3 е бил навлязъл в средната пътна лента. Свидетелят Ч. е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водач, който предприема маневра за навлизане в съседна пътна лента, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая свидетелят Ч. е трябвало да съобрази с разположението на двата автомобила на пътното платно.

С оглед изложеното, съдът намира, че и двамата водачи са допринесли за вредоносния резултат, като приносът на всеки от тях е 50%.

От заключението на вещото лице се установява, че щетите по лек автомобил „Опел Инсигния“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.08.2024 г. произшествие. Ето защо оспорването на ответника, че липсва причинна връзка между настъпилото ПТП и щетите по увредения товарен автомобил, е неоснователно.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Действителната стойност на увреденото имущество е възприето като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на третото увредено лице при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 499, ал. 2 КЗ.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.

В случая според заключението по автотехническата експертиза, стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил „Пежо Боксер“, изчислена на база пазарни цени, според вещото лице възлиза на сумата от 2085,11 лв.

Съдът намира, че размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи на база на средните пазарни цени, а не на база средните пазарни цени, включително при използване на части от алтернативни доставчици, тъй като в застрахователния договор и общите условия към него не е предвидено използването на части от алтернативни доставчици.

Същевременно при непозволено увреждане се възстановява състоянието отпреди увреждането.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване. По-горе вече беше отбелязано, че е налице независимо съпричиняване на вредоносния резултат и приносът на водача, чието имущество е застраховано при ищеца, е в размер от 50%, поради което предявеният иск е основателен за сумата от 4

533,05 евро (с левова равностойност 1042,56 лева). За разликата над 533,05 евро до пълния предявен размер от 583,47 евро искът следва да се отхвърли.