Решение № 6238 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6238 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110123539 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Т. Н. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. Н. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 615,60 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането; 98,88 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 17.05.2019г.; 28,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и 5,38 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 г. до 17.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 11.06.2019г. по ч.гр.д. № 30923/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 69, находящ се в АДРЕС, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

1

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 25.03.1985 г., се установява, че на посочената дата Т. Н.

М. и Б.Д.М. придобили собствеността върху процесния апартамент № 69, находящ се в АДРЕС. От представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт № 2 от 03.07.2001 г. се установява, че Б.Д.М. е починал на 01.07.2001 г., като от преписката относно продажбата на процесния недвижим имот, а и от съвкупната преценка на доказателствата по делото, е видно, че същият е оставил за свои наследници по закон: съпругата си Т. Н. М. и децата си Д.Б.В. и И.йло Б.М.. По силата на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът и децата наследяват по равна част от правото на собственост на наследодателя си, т.е. 1/2 идеална част от правото на собственост на Б.Д.М. върху процесното жилище се разделя между тримата наследници, поради което всеки един от тях получава по 1/6 идеална част от притежаваната от Б.М. 1/2.

Предвид изложеното след смъртта на Б.Д.М. съпругата му Т. Н. М. е придобила 4/6 идеални части от имота, от които 1/2 по силата на договора за продажба на държавен недвижим имот, сключен по време на брака й с Б.М. и 1/6 по силата на наследственото правоприемство.

На следващо място, от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.11.2008 г., се установява, че на посочената дата Д.Б.В. дарила на майка си Т. Н. М. собствената си 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, а именно:

Апартамент № 69, находящ се в АДРЕС. Ето защо от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че Т. Н. М. е собственик на 5/6 идеални части от процесния имот, поради което отговаря за потребената топлинна енергия за исковия период до този размер. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При това положение, съобразно приложимата нормативна уредба и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че Т. Н. М. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период до размера от 5/6 идеални части.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Т. Н. М. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения до размера на притежаваното от нея право на собственост върху процесния имот.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период двата радиатора в имота са били демонтирани, а в банята е имало щранг-лира с размери 2 елемента ф42мм и височина 2.5м, без техническа възможност за монтаж на уред; за процесния период има служебно изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност в размер на 428W, 3 умножена по МСРС, умножена по ТЕ за една дялова единица; през исковия период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в съответната наредба на база пълната отопляема кубатура 201 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 27.09.2001 г.; в процесния имот не се ползва ТЕ за БГВ; изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата наредба; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.

По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, тъй като същото е взело предвид реално потребеното количество ТЕ. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че дължимата от ответника сума за потребена топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 615,59 лв. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (1.5.2015 г. до 30.04.2018 г.) възлиза в размер на 615,59 лв. Ответникът дължи на ищеца и сумата от 28,36 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.