Решение № 157 от 10.01.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. С. 10.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 4424 по описа за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С. Т. Б. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че при ПТП настъпило на 05.07.2014 г. около 14,40 часа са му причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна бедрена кост и на външния кондил на дясната голямопищялна кост, счупване на лявата бедрена тост и пневмония на десния бял дроб с плеврален излив в дясно. Поддържа се, че на посочената дата И.Д.Т. управлявал колесен трактор марка „МТЗ“ № СТ-*****, с прикачено ремарке № СТ-*****, като се движел по околовръстен път ІІ-66 в посока юг, като на пътния възел с път 66 037, водачът предприел завой наляво към гр. Стара Загора. В този момент по път 66 037, в посока запад-от гр. Стара Загора към с. Калояновец се движел л.а.м. „БМВ“ с рег. № *****, управляван от К.А.

И., в който автомобил на предна дясна седалка пътувал ищеца. Водачът И. управлявал автомобила със скорост над разрешената, в резултат на което настъпило ПТП между трактора и лекия автомобил. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водача И.. Поддържа се, че вследствие на настъпилото ПТП, ищецът търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114001678256, валидна от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.07.2014 г. на пътен възел с път 66 037, виновно причинено от водача К.А. И. управлявал л.а.м. „БМВ“ с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № 02114001678256, валидна от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-05.07.2014 г. до окончателното иЗ.ължаване. Претендират се разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Гочев, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащото МПС, както и че в срока на действие на полицата, в ответното дружество има заведена щета за причинени неимуществени вреди на С. Т. Б..

Оспорва предявения иск по основание. Твърди липсата на доказателства за причинно следствената връзка между твърдяната вина на водача на лекия автомобил и механизма на настъпилото ПТП. Твърди, че ПТП е причинено виновно от водача на колесния трактор. Оспорва иска по размер с твърдението, че претендираната сума е твърде завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди.

Моли съда да отхвърли предявения иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски, като с молба от 09.12.2015 г. представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 02.12.2015 г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора на ответника, представя писмено доказателство.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител в съдебното заседание, не изразява становище в хода по същество. При условията на евентуалност заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 05.07.2014 г., скица на местопроизшествието от същата дата, фотоалбум и заключението на САТЕ, прието в настоящото производство се установява, че на 05.07.2014 г. в района на Т-образно кръстовище регулирано с хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, водачът на трактор МТЗ 80 с ремарке навлиза в кръстовището и предприема маневра завой наляво посока гр.

Стара Загора. В същото време водачът на лек автомобил „БМВ 528“, в който автомобил на предна дясна седалка се возел ищеца, се движи направо посока към изход отляво надясно на трактора и се удря с предна част на автомобила в предна лява част на трактора. След удара лекият автомобил се отклонява наляво, излиза от пътното платно и се установява в покой. След удара предният мост с част от рамата на трактора се е отделил и паднал встрани западно от останалата част от трактора. Тракторът с ремарке се е преобърнал на пътното платно на дясната страна. Установява се, че лекият автомобил преди удара е бил със скорост от 120 км/ч, а скоростта на движение на трактора е била 8 км/ч. Причина за настъпване на ПТП е в субективното поведение и на двамата водачи, а именно: навлизането в лентата за движение в Т-образно кръстовище от водача на трактора МТЗ 80 при маневра ляв завой, при което отнема предимството на движещия се направо отляво надясно л.а.м. „БМВ 528“, а втората причина за настъпване на произшествието е движението на лекия автомобил с предимство със скорост 120 км/ч/ вместо допустимата 60 км/ч в района на ПТП, при която скорост ударът е непредотвратим.

Вещото лице установява, че ако лекият автомобил се е движил със скорост от 60 км/ч, то ударът е бил предотвратим и не е щял да настъпи.

Между страните е прието за безспорно, че отговорността на прекия причинител е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД със застрахователна полица № 02114001678256, валидна от 23.06.2014 г. до 23.06.2015 г.

От приетата по делото СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП и в причинно-следствена връзка от него на ищеца са причинени следните травматични увреждания: фрактура феморис билатералис, вулнур лацеро контузум капитис, фрактура кондили латералис тибие латералис декстра. Вещото лице установява, че ищецът ще има болки при промяна на времето и при по-големи натоварвания в двата долни крайника, които ще продължат за цял живот. На ищеца е проведено болнично лечение, при което е направена хирургична обработка на раната на главата и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Ищецът е бил около шест месеца на легло, тъй като са били оперирани и двата крайника. СъС.ието му е било изключително тежко, нуждаел се от чужда помощ при обслужването. Постепенно се е приучил да ходи с патерици, провеждал е рехабилитация. Ищецът е търпял болки и страдания около една година, от които през първите 45 дни болките са били с интензивен характер. Установява се, че вследствие на залежаването в продължение на 30 дни ищецът е получил пневмония с плеврален излив.

Пред настоящата И.танция е разпитана свидетелката Я.Д.С., която установява, че е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че видяла сина си непосредствено след произшествието на 05.07.2014 г. в „Бърза помощ“ в Стара Загора, Окръжна болница, в спешното отделение. Той бил на носилка със счупени крака, с кръв по главата. Главата му била пукната на две места и краката му били много лошо счупени. Престоял в болницата около 18-19 дни. В началото, когато го приели нямали пари за операция, затова три дни бил на стенд, докато съберат пари да му направят операция. Извършена била операция на двете бедра. След една седмица докторът казал на свидетелката, че е счупено и коляното. Направена била втора операция на коляното. След изписването ищецът не можел да става, бил на легло. Помагала му жена му за подлога, за памперси, за баня. Понякога и свидетелката помагала, но ищецът се срамувал от нея. Свидетелката гледала двете деца на ищеца, а съпругата му се занимавала с него. Ищецът бил пет месеца на количка, след което жена му започнала да му прави раздвижване и масажи на краката. След 5 месеца започнал да се движи с патерици. След това започнал да се движи и с бастун, като и до сега си е с бастун. До момента не се е възстановил. Левият му крак отича и има подутина, има много силна болка и продължава да прави температура.

Ищецът се придвижва самостоятелно, но куца. Преди произшествието бил 115 кг, а сега е 70 кг. Много отслабнал и боледувал и от пневмония. Много се променил, станал много нервен, неспокоен. Получил стрес, страхува се от болници. Още си мисли, че ще му ампутират крака. Преди катастрофата ищецът работел тежка физическа работа, към настоящия момент не работи, защото го болят краката, особено левия крак много го боли.

Съдът кредитира показанията на свидетелката. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.

1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.07.2014 г. между прекия причинител К.А. И. и ответника. Този факт е приет за безспорен между страните.

Безспорно с писмените доказателства по делото и заключението на САТЕ се установява, че водачът И. в нарушение на правилата за движение по пътищата чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП, нарушавайки забраната на пътен знак

В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 60 км/ч и движейки се скорост от 120 км/ч е причинил на ищеца множество тежки телесни увреждания, а именно: счупване на дясната бедрена кост, на външния кондил на дясната голямопищялна кост, счупване на лявата бедрена кост и настъпилото вследствие на горните увреждания и залежаване повече от 30 дни усложнение-пневмония на десния бял дроб с плеврален излив в дясно.

Със заключението на СМЕ се установи пряка причинна връзка между произшествието и травматичните увреждания получени от ищеца.

Безспорно се установи, че и водача на трактора И.Д.Т. е допринесъл за настъпване на произшествието, навлизайки в път с предимство, като не се е съобразил с траекторията и със скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил и не му е осигурил предимство в нарушение на поставения знак Б-2.