Решение № 5439 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5439 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25078223/07.12.2022г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез адв. Р. Цървуланова, срещу Решение № 20067047/14.11.2022г., постановено по гр.д. № 38779/2019г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД срещу В. И. Ф. искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Ф. дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 11.11.2016 г. до 11.05.2017 г. за горницата над сумата от 113,03 лв. до пълния претендиран размер от 678,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за мораторна лихва върху главницата за периода от 22.01.2017 г. до 09.11.2018 г. за горницата над сумата от 19,37 лв. до пълния претендиран размер от 114,53 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.01.2019 г. по ч.гр.д.

№ 822/2019 г. по описа на СРС, 28 с-в.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното от първата инстанция решение в обжалваната му част. Посочва се, че макар и първоинстанционният съд правилно да е приел, че страните в производството са обвързани по силата на сключен между тях договор за покупко-продажба на 1 електрическа енергия, както и че ответницата е потребител на електрическа енергия, неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че същата е собственик само на 1/6 идеална част от процесния имот, поради което следва да отговаря само за част от исковите претенции. Счита, че видно от всички събрани по делото доказателства, ответницата е единствен ползвател на процесния имот, поради което и същата дължи заплащане на претендираните суми в пълен размер. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – В. И. Ф.. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание назначеният й особен представител – адв. Н. Ш. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Решение № 20067047/14.11.2022г., постановено по гр.д. № 38779/2019г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, в частта му, в която е признато за установено по предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД срещу В.

И. Ф. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Ф. дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД следните суми, а именно: сумата от 113,03 лв. – главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 11.11.2016 г. до 11.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 19,37 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 22.01.2017 г. до 09.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 822/2019 г. по описа на СРС, 28 с-в, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне в правната сфера на ищеца притезателното право да 2 претендира плащане на процесната сума е необходимо същия при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1/. съществувало валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане.

Спорно във въззивното производство е единствено обстоятелството дали ответницата В. И. Ф. е единствен собственик или ползвател на процесния имот, т.е. „потребител на електрическа енергия“, респективно дали същата следва да отговаря за заплащането на част или на цялата искова претенция.

Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР. Следователно не е предвидена писмена форма на договора като условие за неговата действителност. Общите условия се публикуват най[1]малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ).

По смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а именно - физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Пред първоинстанционния съд е представено удостоверение за административен адрес, издадено от Община Кочериново, обл. Кюстендил, в което е посочено, че същото се издава на ответницата В. И. Ф. – собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, находящ се на ул. ********, в с.

Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил съгласно представен Нотариален акт № 177, том I, рег.№ 2675, дело № 160/2010 г.

Като доказателство по делото е приета справка от Агенция по вписванията № 431338/13.11.2020г. (л.78-80 от делото) относно ответницата В. Ф.¸ от която е видно, че за поземлен имот, пл. № 176, парцел III, площ по документи 478.000 кв.м, ведно с двуетажна масивна жилищна постройка и стопанска постройка в с. Пороминово, ответницата притежава 1/6 идеална 3 част, С.Г.Б. притежава ½ идеална част, В.С.Б. притежава 1/6 идеална част и Г.И.Б. притежава 1/6 идеална част.

Представено е заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди (л.19-20), с което заявителят В. И. Ф. е приела общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, с което е заявила партидата за процесния имот да бъде на нейно име, като е посочено като основание за ползване на имота – собственост. Приложена е декларация за получено съгласие на съсобствениците (л.20), с което ответницата е заявила, че има съгласието на останалите собственици.

Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му – така Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че от доказателствата по делото се установява, че ответницата е била собственик само на 1/6 идеална част от процесния имот, находящ се в с. Пороминово. В случая, с оглед направеното от ответницата оспорване на съдебно предявеното вземане за главница, ищецът е следвало да ангажира по делото доказателства, чрез които да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е била собственик на целия процесен имот през процесния период, което не е сторено по делото.

Предвид обстоятелството, че по делото не е доказано пълно и главно, че ответницата е била собственик на процесния имот, респективно „потребител на електрическа енергия“, то предявените искове се явяват неоснователни в цялост.

Поради изложеното първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Предвид възприетото от настоящия въззивен съдебен състав становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна – В. И. Ф.. Същата не е отправила искане в нейна полза да бъдат присъждани разноски с оглед изхода на спора, поради което според 4 настоящия въззивен съдебен състав такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20067047/14.11.2022г., постановено по гр.д. № 38779/2019г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, в обжалваната му част, в която съдът е отхвърлил предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД срещу В. И. Ф. искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Ф. дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 11.11.2016 г. до 11.05.2017 г. за горницата над сумата от 113,03 лв. до пълния претендиран размер от 678,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за мораторна лихва върху главницата за периода от 22.01.2017 г. до 09.11.2018 г. за горницата над сумата от 19,37 лв. до пълния претендиран размер от 114,53 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 822/2019 г. по описа на СРС, 28 с-в.

Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd500e24-a430-494e-a585-99dd4f547880