Решение № 25 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110210567 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “З.А.Д. Д.: Ж. И. З.“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № ***/24.06.2024 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.

В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и несправедливост на наложеното административно наказание. Посочва се, че по постъпила застрахователна претенция от Б.Б.П. и допълнително представяне на 15.12.2023 г. на всички необходими доказателства по смисъла на чл. 106 от КЗ, с писмо с изх. № 182/09.01.2024 г. по описа на дружеството и в 15-дневен срок застрахователят се е произнесъл за изплащане на застрахователното обезщетение, като е определил и е наредил към обслужващата го банка да извърши транзакция за сумата от 449,10 лева в полза на молителя. В писмото било вписано, че застрахователят „ще заплати“, 1 т.е. че същият се обвързва с плащането. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото наказващият орган не прекратил административнонаказателното производство, след като установил, че деянието не е нарушение и не е извършено от застрахователя, като е игнорирал писмени материали по преписката. Възразява се срещу верността на констатациите, че на 12.01.2024 г. дружеството е извършило нарушението.

Сочи се, че в чл. 108 от КЗ законодателят е предвидил административно наказание за лицата/застрахователите, които не са изразили своята воля, чрез която да бъде постигнат определения резултат. Поддържа се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, понеже не било установено и посочено мястото на извършване на нарушението, липсвало пълно и точно описание на мястото, където е извършено нарушението, като същото следвало да се посочи не само с уточнение на града, а и на адрес поне. Твърди се, че нарушението съставлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – органът е следвало да съобрази липсата на вредни последици и засягане на интереса на ползвателя на застрахователна услуга, защото в случая не било доказано, че същият е бил възпрепятстван да потърси защита на правата си по съдебен ред, ниската степен на обществена опасност и стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени интереси. Твърди се, че именно поради това НП е издадено в разрез със закона и същото подлежи на отмяна. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност – за осъществяване на проверка дали случаят може да се субсумира под разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател не е било представлявано.

В депозирани до съда писмени бележки въззиваемата страна и административнонаказващ орган е възразила срещу основателността на жалбата. Посочено е, че на 15.12.2023 г. е била входирана застрахователната претенция, като на 09.01.2024 г. застрахователят е уведомил молителя, че поради съвина ще намали с 50 % застрахователното обезщетение. След 15.12.2023 г. не били изисквани допълнителни доказателства или документи за произнасяне по претенцията. В срок до 11.01.2024 г. включително 2 застрахователят бил длъжен да се произнесе по претенцията. На 12.01.2024 г. е осъществил състава на нарушението, като чак на 16.01.2024 г. е изплатил обезщетение в размер на 449,10 лева. Посочва се, че според разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ законодателят е предвидил, че в срок следва да се определи и едновременно с това да се изплати обезщетението, като в посочената разпоредба липсвало визиране на намерение или обещание за плащане. Дали увреденото лице е било уведомено, че ще му се плати в по-нататъшен момент, е ирелевантно. Твърди се, че НП правилно е издадено, вместо производството да бъде прекратено. Посочва се, че за нарушения, констатирани чрез проверка на документи, в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП било достатъчно да се посочи единствено градът, където са извършени.

Посочва се, че неприложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не съставлявало съществено процесуално нарушение, доколкото същото било по преценка на наказващия орган. Извършеното нарушение било формално, без да е необходимо доказването на настъпили вреди. Забавеното уреждане на застрахователната претенция винаги засягала правата на ползвателя да получи своевременно обезщетение или да потърси по съдебен ред правата си в случай на отказ или при несъгласие с размера му. Посочва се, че застрахователят не е бил санкциониран за първи път за такова нарушение, поради което деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението било извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на НП № ***/26.01.2023 г. Посочва се, че в настоящия случай била определена имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, представляван от процесуален представител, е направила искане за потвърждаване на обжалваното НП.

Отново е възразено срещу основателността на подадената жалба и накратко са изложени доводи, сходни с тези от писмените бележки. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3

Видно от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 27.12.2022 г. до 26.12.2023 г. при жалбоподателя е бил застрахован автомобил с рег. № ***. От представения двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 13.12.2023 г. автомобил е участвал в ПТП заедно с автомобил с рег. № *** със застрахован притежател на застрахователна полица Б.П..

На 15.12.2023 г. при дружеството-жалбоподател била входирана претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заявена от Б.Б.П.. Видно от уведомление за необходими документи при застрахователя била заведена щета № ***. От уведомлението се установява, че за завеждане на претенцията били представени всички необходими документи за произнасяне по същата. С писмо с изх. № 182/09.01.2024 г. до молителя застрахователното дружество информирало същия, че поради установена съвина 50 % от изчисленото застрахователно обезщетение ще се изплати по посочената банкова сметка. В писмото не било посочено колко е изчисленото застрахователно обезщетение или колко ще бъде изплатената сума и след редукцията. С писмо от 15.01.2024 г. от Б.Б.П. до заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, лицето е уведомило, че към датата 15.01.2024 г. в разрез с разпоредбата на чл. 108 от КЗ не е получил от застрахователя произнасяне по претенцията му. С платежно нареждане от 16.01.2024 г. било заплатено обезщетение в размер на 449,10 лева от дружеството. На 25.01.2024 г. било входирано при застрахователя възражение от Б.Б.П. срещу размера на определеното обезщетение. С писмо с изх. № 509/26.01.2024 г. застрахователят уведомил молителя, че е намерил основание да извърши доплащане в размер на 50,65 лева. . С платежно нареждане от 29.01.2024 г. било заплатено обезщетение в размер на 50,65 лева от дружеството. С писмо с изх. № 605/31.01.2024 г. застрахователят уведомил молителя, че е намерил основание да извърши доплащане в размер на 449,15 лева. С платежно нареждане от 31.01.2024 г. било заплатено обезщетение в размер на 449,15 лева от дружеството.

За констатираното нарушение свидетелката М. В. С. в присъствието на свидетелката Д. В. В. съставила АУАН № ***/15.02.2024 г. Същото било връчено на представител на нарушителя на 15.02.2024 г. Няма данни за 4 постъпили възражения в срок. В АУАН било посочено, че в срок до 11.01.2024 г. включително дружеството-застраховател не изпълнил задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по претенция № ***, като нарушението било извършено на 12.01.2024 г. в гр. ***.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 24.06.2024 г. заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“ издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. В наказателното постановление било прието, че нарушението е извършено повторно – по смисъла на параг. 1, т. 52 от ДР на КЗ, тъй като било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на НП № ***/26.01.2023 г., стабилизирало се на 27.07.2023 г. Видно от представения по делото препис, с Решение № 3232/07.07.2023 г., постановено по НАХД № 3152 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 16 състав, и влязло в сила на 27.07.2023 г., е било потвърдено НП № ***/26.01.2023 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на същото дружество е наложена имуществена санкция на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – издадените актове; писмо с изх. № 182/09.01.2024 г.; писмо от 15.01.2024 г. от Б.Б.П. до заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“; задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 27.12.2022 г. до 26.12.2023 г.; двустранен констативен протокол на ПТП от 13.12.2023 г.; уведомление за необходими документи при застрахователя била заведена щета № ***; опис – заключение от 15.12.2023 г.; писмо с изх. № 91-02-34/19.01.2024 г.; писмо от жалбоподателя до административнонаказващия орган от 31.01.2024 г.; претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС от 15.12.2023 г.; документ от НОИ от 15.12.2023 г.; уведомление за необходими документи от 15.12.2023 г.; снимков материал от застрахователната преписка; писма с изх.

№ 509/26.01.2024 г. и с изх. № 605/31.01.2024 г.; възражение с вх. № 5

67/25.01.2024 г.; калкулация по наредба 24 от 31.01.2024 г.; платежни нареждания от 16.01.2024 г., от 29.01.2024 г. и 31.01.2024 г., Решение № 3232/07.07.2023 г., постановено по НАХД № 3152 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 16 състав и Заповед № З-141/31.05.2023 г., приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

В кореспонденция с писмените доказателства се явяват събраните по делото гласни такива чрез разпита на свидетелите М. В. С. и Д. В. В.. Следва да се посочи, че поради липсата на спомен показанията на свидетеля В. се явяват лишени от конкретика и не служат в достатъчна степен за изясняване на фактическата обстановка в цялост. Същите са полезен източник на сведения, потвърждаващи изводите на съда, че през 2023 г. свидетелката е участвала в производство по съставяне на процесния АУАН срещу жалбоподателя. Показанията на свидетелката С. се явяват логични, последователни и подробни, поради което съдът счита, че по отношение на същите не може да съществува съмнение за тенденциозност. От същите успешно се установява как се е развила проверката, какви са били констатациите вследствие на същата за съставяне на АУАН и мотивите за закрепяне на нарушението в акта за установяването му. В този смисъл съдът изцяло се довери на същите.