Решение № 200 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 263438/06.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1450/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, е прието за установено по иска на „СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД“ ООД, предявен срещу В. Д. Б., Б. П. В., С.

П. П., Н. Г. Г., В. Г. Н., Д. З. И., А. С. И., Н. И. Д. и Ю. И. Д., че „Слатина Бултарплод“ ООД е собственик, на основание чл.17а ЗППДОП (отм.), на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК № ***, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, Район „Слатина“, СПЗ – „Слатина юг“, с площ 24 566 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 926, кв. 15, съседни имоти: ПИ №№ ***;

***, ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.17а ЗППДОП (отм.). Отменен е нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с № 59/14.12.1999 г.1 том XXXI, им. п. 73178, за собственост на основание чл.10а ЗСПЗЗ. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, сумата от 6 182, 28 лв., представляваща сторени по делото разноски.

С определение № 261819 от 20.03.2023 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата на ответниците за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

С решение № 260714/16.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1450/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на горепосоченото решение, като вместо вписаното в мотивите „В. Д. Б.“ и „Н. Г. Г.“ да се чете:

1

„Г. С. Д.“ и „Й. С. Д.“ и вместо вписаното в диспозитива „В. Д. Б.“ и „Н. Г. Г.“ да се чете: „Г. С. Д.“ и „Й. С. Д.“ .

С решение № 260849/16.06.2023 т., постановено по гр. д. № 1450/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първи абзац на ред 15, където вместо вписаното „площ 24 566 кв. м.“ да се чете: „площ 2 456 кв. м.“.

С решение № 260932/05.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1450/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 16.06.2023 г., като в абзац първи, ред трети от диспозитива вместо написаното „гражданско дело № 5150 по описа за 2020 г.“ да се чете: гражданско дело № 1450 по описа на 2020 г.“.

Срещу постановеното съдебно решение от 06.12.2022 г. е депозирана въззивна жалба от ответниците Б. П. В., С. П. П., В. Г. Н., Д. З. И., А. С. Д., Н.

И. Д., Ю. И. Д., Г. С. Д. и Й. С. Б., с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил възражението им дали има и какъв е валидният документ за собственост на „Булгарплод“ ЕАД, от който черпи вещни права. Счита, че липсва годен титул за собственост, поради което не е налице придобивно основание, на което „Булгарплод“ ЕАД да се легитимира като собственик на процесния имот.

Съставеният акт за държавна собственост е констативен по своята същност и няма транслативен ефект.

Актовете на строеж и внасяне на имота в търговското дружество също не създава собственост, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Същевременно ответниците са ангажирали доказателства за принадлежността на правото на собственост. Считат, че по делото е проведено пълно доказване, че общият наследодател на ответниците е изключителен собственик на процесния имот. С решение от 15.04.1999 г., постановено по гр. д. № 2031/1997 г., по описа на СРС, 40 състав, е прието за установено по отношение на държавата, респ. общината чрез ПК „Слатина“, че имотът е свободен от застрояване и мероприятия, предвидени в застроителния и регулационен план, не са проведени. Тъй като имотът е бил свободен към този момент, правото на собственост върху имота подлежи на възстановяване. Съставеният констативен нотариален акт е надлежно вписан и е породил действие спрямо всички трети блица и по този начин вещните права са били манифестирани. От представеното по делото удостоверение ОИ-94-А-6/14.07.1999 г., издадено от СО-Район „Слатина“ е видно, че към момента на съставяне на нотариалния акт имот 5193 по плана от 1939 г. е с възстановени права и не е актуван за общинска собственост. В АДС № 2/1996 г. се сочи изграждане на производствена сграда – многоцветна метална литография върху терен от 17 550 кв. м., която е частично изпълнена.

Поддържа, че този АДС не е бил съставен по надлежния ред за това. С обжалваното решение съдът не е обсъдил тези заявени по делото доводи.

Неправилно в АДС е посочено, че имотът е стар държавен, тъй като не е бил държавен имот. С оглед на това смита, че АДС е съставен без правно основание, тъй като не са налице предпоставките на чл.2, ал.3 ЗДС. Твърди, че АДС не е бил вписан. Същият не създава вещни права и няма правопораждащо действие. Счита, че е необоснован изводът на решаващия 2 съд, че с факта на преобразуване ищцовото дружество е придобило собствеността върху имота, тъй като е включен в капитала му. Твърди, че със заповед № РД-09.13/20.01.2000 г., издадена на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ е попълнена кадастралната основан на регулационния план, местност „Слатина – ДСО“ „Булгарплод – Зеленчукова борса“, с имот пл. № 926.

Заповедта е влязла в сила, тъй като не са постъпили възражения. С оглед на това е налице стабилен административен акт. Твърди, че за периода 1999 г. – 2010 г., както и понастоящем, няма друго вписване в Имотния регистър.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ПК е нарушила чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Поддържа, че приложение следва да намери редакцията на посочената норма, действала към 2000 г., съгласно която пречка за възстановяване на собствеността е върху земеделските земи са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено правото на строеж и законно разрешение за строеж към 01.03.1991 г. Не е предвидено като пречка мероприятие или реализирането на такова. Счита, че по делото е доказано, че върху имота има единствено отчасти тревна площ и отчасти унищожен асфалт, но няма сграда. Твърди, че процесният имот е свободен от застрояване, в терена не е извършвано строителство, а има редуващи се участъци, които са асфалтирани и затревени. С оглед на това считат, че неправилно решаващият съд е приел, че са налице пречките, регламентирани в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесня имот.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „СЛАТИНА БУЛГАРПЛОД“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е достигнал до обоснован извод относно принадлежността на правото на собственост. С исковата молба са ангажирани доказателства относно хронологическата история на процесния имот и на държавните предприятия, праводатели на ищеца, като правоприемството е подкрепено със съответните доказателства. Решаващият съд е съобразил и ангажираната по делото съдебно – икономическа експертиза. От ангажираните по делото доказателства е доказано, че правото на собственост върху целия ПИ с площ от 376 286 кв. м. е придобито от „Булгарплод“ ЕАД през 1993 г. с акта на неговото преобразуване в ЕАД с държавно имущество и внасянето на правото на собственост върху имота в неговия капитал, респ. с предоставянето на имота за стопанисване и управление на преобразуваната общинска фирма., на основание чл.17а ЗППДОП (отм.), ПМС № 201/1993 г., чл.2, ал.4 ЗДС и чл.2, ал.2 ЗОС. Счита, че в случая приложение намира § 6, ал.6 ДППДОП (отм.). Поддържа, че в нормата на чл.17а ЗППДОП е уреден социален придобивен способ, при който при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, което е било предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, става собственост на новообразуваното търговско дружество, ако не е предвидено други. Излага съображения, че по делото е доказана принадлежността на правото им на собственост върху процесния ПИ. Поддържа, че обосновано решаващият съд е приел при упражняване на косвен съдебен контрол върху реституционното решение на ПК че поради проведено мероприятие и осъществено застрояване чрез 3 строителни дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността върху имота, не са налице условия за реално възстановяване на собствеността на ищците по ЗСПЗЗ, поради което не е зачел конститутивното действие на решението на ПК, с което ответниците се легитимират като собственици на спорния имот. Този извод произтича от чл.10б ЗСПЗЗ вр. с § 1, ал.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и формираната трайна съдебна практика. В нарушение на материалния закон ПК е възстановила правото на собственост в реални граници за имот, върху който е реализирано мероприятието, за което е бил отчужден теренът – изграждане на Зеленчукова база – ДСО „Булгарплод“.

Със съответния ЗРП е предвидено и осъществено мероприятние – застрояване с промишлени и административни сгради, складове за нуждите на ДСО „Булгарплод“, които съществуват и се ползват по предназначение и досега като стоково тържище „Слатина – Булгарплод“. При включването на земята в регулация през 1971 г. същата е загубила земеделското си предназначение и не е имала статут на земеделска земя, поради което е извън приложното поле на ЗСПЗЗ. Тъй като процесният имот със стар пл. № 5193 попада в застроен комплексен обект – територия с елементи на инфраструктура и обслужващи площи на Зеленчукова база – ДСО „Булгарплод“, същият попада в реализиран комплекс от строителни дейности, като извършеното застрояване, придава на земята характеристиката на вещ с нестопанско значение, което изключва възможността теренът да бъде възстановен на предишните собственици, в каквато насока е и формираната съдебна практика. В чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не се има предвид строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от дейности по смисъла на § 3, т.3 ДР на Наредба № 4/2001 . на МРРБ. Поддържа, че дори да се приеме, че конкретна част от бившата нива е незастроена, тя не може да се счита за свободна площ, тъй като е част от терена на предприятието, ползва се за неговите нужди и тази площ няма самостоятелно значение, а е част от изпълнено комплексно мероприятие. Поддържа заявеното в условията на евентуалност придобивно основание – изтекла в полза на дружеството давност. Дори да се приеме, че процеснят имот е реституиран законосъобразно, към 23.06.2000 г., от показанията на свидетелите Г., К. и К. се установява, че дружеството е владяло спокойно, явно и необезпокоявано имота в продължение на 10 години, считано от посочения момент, поради което към 23.06.2009 г. ищцовото дружество се легитимира като собственик на посоченото основание. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

С определение от 11.09.2023 г. въззивният съд е конституирал в процесуалното качество на починалия на 18.01.2023 г. Д. З. И. като жалбоподатели В. М. И., З. Д. И. и М. Д. З., на основание чл.227 ГПК.

С молба – уточнение от 24.0.2023 г. процесуалният представител на ответниците адв. В. Г. е уточнил, че въззивната жалба е депозирана и от името на Г. С. Д. и Й. С. Б., като неправилно нея като жалбоподатели са посочени техните наследодатели.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.17а ЗППДОП (отм.). Ищецът 4 твърди, че е универсален правоприемник на „Слатина - Булгарплод“ ЕООД по реда на чл.264 ТЗ, като притежава правото на собственост върху ПИ № 347 и изградените в него сгради, находящи се в гр. София, Район „Слатина“, бул.