Решение № 2625 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110160385 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н.Х.Н., ЕГН: ********** с постоянен адрес адрес, съдебен адрес: адрес, чрез *** срещу ЮЛ c ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес,с която се иска:

-да бъде прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № 816955/11.04.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден и

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 953.71 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 816955/11.04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 11.04.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит от разстояние № 816955. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 1200.00 лева, срокът за погасяване па кредита - 10 месеца, като видът на вноската е месечна.

Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, размерът на годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът па общата сума, която следва да върне Н. Хараламппев е 1438.23 лева.

Поддържа се, че в чл. 17, ал. 1 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.В чл. 27 страните са уговорили, че в случай па неизпълнение на задължението си но чл. 17 от договора, заемателят дължи па заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Сочи се, че била начислена неустойка в общ размер на 953.71 лева, тъй като ищецът не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение.

1

Изложени са доводи за нищожност не целия договор на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.

22 от ЗПК, тьй като не е спазена предвидената от закона форма/ шрифт не по-малак от 12/, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тьй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.

Поддържа се, че е грешно посочен размера па ГПР, а действителният такъв е в размер многократно на допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изложени са доводи, че във връзка с възникване на неустойка в почти двойно по-голям размер от главницата, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора -нищожност па договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Сочи се, че неустойката накърнява добрите прави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа се, чее налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 311К предвижда, че при забава па потребител, кредиторът има право само па лихва върху неплатената в срок сума за времето па забава. Излагат се съображения, че вместо по чл. 71 от ЗЗД кредиторът да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.

Прави се извод,ч е посочването в договора на размер па ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и води до недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че дори и целият договор да не е нищожен, то нищожна е клаузата, с която на е начислена процесната неустойка, в размер па 0.9%.

Сочи се, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност па кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Не се спори, че е сключен процесния договор за кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв. при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрението на подадената Заявка от страна на ЮЛ за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 816955 от 11.04.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 11.04.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.

Сочи се, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но въпреки това тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Сочи се, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а 2 нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Изложени са доводи и е цитирана съдебна практика за това, че неустойката отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласявана за нищожна.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 144.12 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 816955/11.04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 816955 от 11.04.2022 г.

Препис от договора е наличен и по делото като по силата на същия от страна на ЮЛна Н. Х. е предоставен потребителски кредит в размер на 1 200.00 лв., при следните условия: срок за погасяване : 10 месеца, брой вноски : 10,годишен лихвен процент : 36.00%, годишен процент на разходите : 42.58%, обща сума, дължима от Потребителя: 1438,23 лв., първа дата на плащане 11.05.2022г. и последна дата на плащане 11.02.2023 г.Посочено е, че следва да бъде осигурено обезпечение- поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 17 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване а договора, да:

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или

-предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 20 от ОУ на договора Поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 (двадесет и една) години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. кредиторът има право в 3 зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца;липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.;да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ ПОТРЕБИТЕЛ на КРЕДИТОРА; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на кредитора с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на кредитора.

Съгласно чл.21 от ОУ третото лице - поръчител, одобрено по реда на чл.21, в 3-дневен /тридневен/ срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с който се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по Договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други. Със сключването на договора за поръчителство, задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.

Съгласно чл.22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. потребителят следва да предостави на кредитора в 3дневен /тридневен/ срок от получаване на сумата по кредита, банкова гаранция отговаряща на изискванията на чл.22 с представяне на банковата гаранция, задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.