Решение № 106 от 20.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делба. С влязло в сила решение по първа фаза на дебата - Решение №965/17.12.2024г. по гр.д. №1498/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, съдът е допуснал извършването на съдебна делба Т. И. П., И. Л. Г., Б. Л. Г., К. Д. Р., М. К. К., И. П. Г., Б. П. Г., Б. И. П., И. Б. П. и П. П. Г., по отношение на подробно описаните в решението недвижими имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор ***, с.Кр, площ от 800 /осемстотин/ кв.м.; 2.Поземлен имот с идентификатор ***, с.К, общ.С местност “О”, площ от 1 857 /хиляда осемстотин петдесет и седем/ кв.м.; 3.Поземлен имот с идентификатор ***, с.К, общ.С, местност “ ”, площ от 5 824 /пет хиляди осемстотин двадесет и четири/ кв.м.; 4.Поземлен имот с идентификатор ***, с.Крупник, общ.С, местност ”П”, площ от 3 870 /три хиляди осемстотин и седемдесет/ кв.м.; 5.Поземлен имот с идентификатор ***, с.К, общ.С местност „Г”, с площ от 4 445 кв.м. /четири хиляди четиристотин четиридесет и пет кв.м./; 6.Поземлен имот с идентификатор ***, с.Крупник, общ.С, местност „Д“, с площ от 1 383 кв.м. /хиляда триста осемдесет и три кв.м./;

7.Поземлен имот с идентификатор ***, с.К, общ.С местност „Д“, с площ от 2 640 кв.м. /две хиляди шестстотин и четиридесет кв.м./, при следните квоти: Т. И. П. – ¼ ид.ч. И.

Л. Г. – 1/8 ид.ч. Б. Л. Г. – 1/8 ид.ч. К. Д. Р. – 1/8 ид.ч. М. К. К. – 1/8 ид.ч. И. П. Г. – 1/16 ид.ч.

Б. П. Г. – 1/16 ид.ч. Б. И. П. – 1/32 ид.ч. И. Б. П. – 1/32 ид.ч. П. П. Г. – 1/16 ид.ч. Във втората фаза на делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК, ищцата Т. И. П. е предявила срещу ответника И. Л. Г. иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС във вр. с чл.93 от ЗС.

Ищцата Т. И. П. твърди, че двамата с ответника са съсобственици на ПИ ***, *** и 40032.9, първият находящ се в с.К, а другите два - в с.К 1 Твърди, че за периода от 2020г. до 2024г. ответникът е отдавал под наем гореописаните имоти и е получил наем/аренда в общ размер от 1500 лв., както следва:-за имот *** за периода от 2020г. до 2024г. е получил по 150 лв. годишно, или общо 750 лв. за пет години;-за имот *** за периода от 2020г. до 2024г. е получил по 40 лв. годишно, или общо 200 лв. за пет годиниза имот 40032.9 имот за периода от 2020г. до 2024г. е получил по 110 лв. годишно, или общо 550 лв. за пет години. Ищцата твърди, че припадащата й се част от получения наем възлиза на сумата от 375 лв. Предвид изложеното е предявен иск за осъждане на ответника И. Л. Г. да заплати на ищцата Т. И. П. сумата от 375 лв., представляваща припадащата й се 1/4 ид.ч. от получен наем/аренда от горепосочените 3 бр. съсобствени недвижими имоти, получени от него за период от 5 години - за 2020, 2021, 2022, 2023, 2024г., както и мораторна лихва в размер на 158.73 лв. за периода от 01.01.2020г. до 23.06.2025г., ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на исковата молба - 23.06.2025г. до окончателното плащане. Отговор на така подадената искова молба не е подаден в срок от ответника И. Л. Г.. Във втората фаза на делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК ответниците по делото - И. Л. Г., Б. Л. Г., К. Д. Р., М. К. К., И. П. Г., Б. П. Г., Б. И. П., И. Б. П. и П. П. Г. са предявили иск срещу ищцата Т. И. П. с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС във вр. с чл.93 от ЗС. Ищците /по иска/ твърдят, че ответницата /по иска/ е отдавала под наем част от съсобствените недвижими имоти, срещу което е получавала наем/аренда в общ размер от 2078 лв., както следва:-за ПИ *** в с.К, м.О за периода от 2019г. до 2024г. е получила по 37 лв. годишно, или общо 222 лв. за 6 години;-за ПИ *** в с.Кк, м.Г за периода от 2019г. до 2022г. е получила по 89 лв., или общо 356 лв. за 4 години.-за ПИ *** в с.Кза периода от 2019г. до 2024г. е получила по 150 лв. годишно, или 900 лв. за 6 години;-за ПИ *** в с.К за периода от 2019г. до 2024г. е получила по 100 лв. годишно, или общо 600 лв. за 6 години. Твърди се, че ответницата /по иска/ Т. П. не е изплатила в цялост припадащата се част на ищците от получената аренда, като дължимият остатък, след приспадане на платената сума от общо 150 лв. за 2019г. /по 50 лв. за всеки от трите дяла/, както и след прихващане на дължимата сума от 60 лв. от И. Г. за получения от него от арендатора наем от 240 лв. за ПИ *** в с. за 2023г. и 2024г., дължими от Т. П. остават следните суми:-На И. Г. - 224.75 лв., съобразно неговата 1/8 ид.ч.-На Б. Г. - 224.75 лв., съобразно нейната 1/8 ид.ч.-На К. Р. - 224.75 лв., съобразно неговата 1/8 ид.ч.-На М. К. - 224.75 лв., съобразно нейната 1/8 ид.ч.-На И. Г. 112.38 лв., съобразно неговата 1/16 ид.ч.-На Б. Г. - 112.38 лв., съобразно неговата 1/16 ид.ч.На Б. П. - 56.19 лв., съобразно неговата 1/32 ид.ч.-На И. П. - 56.19 лв., съобразно неговата 1/32 ид.ч.-На П. Г. - 112.38 лв., съобразно неговата 1/16 ид.ч., които суми са предмет на осъдителните претенции. По така подадената искова молба е подаден отговор от ответницата Т. П., с който е направено възражение по чл.110 от ЗЗД за погасяване по давност на претендирания наем за 2019г. За претендирания наем за периода от 2020г. до 2024г. претенцията е частично оспорена. Не се оспорва, че ответницата е получавала арендата за нивите в м.П, но оспорва да е получавала наем за останалите имоти. Направено е възражение за прихващане по чл.103 от ЗЗД с вземането на Т. П. от И. Г. за припадащата й се част от получения от последния наем за трите имота, предмет на исковата претенция на Т. П. срещу И. Г.. В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Представлява се от адв.А., която в хода на 2 устните състезания пледира делбата да бъде извършена по Вариант 4 от заключението на вещото лице, като имотите бъдат разпределени от съда по реда на чл.353 от ГПК, както и да бъдат уважени в цялост предявените от ищцата искове по сметки. В съдебно заседание лично се явяват ответниците И. Г. и М. К.. Всички ответници се представляват от адв.Григорова, която в хода на устните състезания моли съда да изготви проект на разделителен протокол по вариант, различен от Варианти 2 и 4 от заключението на вещото лице, като делбата бъде извършена чрез теглене на жребий по колена. Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и закона, намира от фактическа и правна страна следното: По способа за извършване на делбата: Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи - чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно - по реда на чл.353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан - арг. чл.348 от ГПК. В случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследяване, в делбата участват наследници от различни колена и имотите не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, делбата следва да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставените в общ дял на съделителите от съответното коляно имоти, ако тези съделители поискат това. По този начин установеният в чл.69, ал.2 от ЗН принцип на дял в натура се прилага за всяко коляно. А при избора на способ за извършване на делбата между наследствените колена /чрез жребий по реда на чл.350 и чл.352 от ГПК или чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК/ са дадени разяснения в ППВС №7/73г., т.5, б.“б“.

При невъзможност за теглене на жребий /когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на 2 съделителите са различни/ или голямо неудобство /например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения/, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК. Способът по чл.348 от ГПК е приложим само когато не са налице предпоставки за извършване на делбата чрез някой от останалите способи за ликвидиране на съсобствеността, предвидени в закона /Решение №50109 от 01.11.2022г. по гр.д.№364/2021г. на ВКС, I г.о.; Решение №171/26.05.2010г. по гр.д.№4171/2008г. на I г.о. на ВКС; Решение №634/04.10.2010г. по гр.д. №1378/2009 г. на I г.о. на ВКС/. В случая, за да се спази установеният в чл.69, ал.2 от ЗН принцип, делбата следва да се извърши по колена, тъй като макар имотите да не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, то те са достатъчни за групирането им по наследствени колена. Разпределението по колена е следното: Първо коляно - Т. И. П. – ¼ ид.ч. Второ коляно - И. Л. Г. и Б. Л. Г. – общо ¼ ид.ч.

Трето коляно - К. Д. Р. и М. К. К. – общо ¼ ид.ч. Четвърто коляно - И. П. Г., Б. П. Г., П. П. Г., Б. И. П. и И. Б. П. – общо ¼ ид.ч. Съобразно изложеното по-горе, съдът приема, че делбата следва да се извърши по колена. По въпроса кой от двата способа за извършване на делбата между наследствените колена дали чрез жребий по реда на чл.350 и чл.352 от ГПК или чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, съдът съобрази задължителните разяснения в ППВС №7/73г., т.5, б.“б“. Основният начин на извършване на делбата е този по чл.352 от ГПК, т.е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий. Извършването на делбата не чрез жребий, а чрез разпределение от съда - чл.353 от ГПК, е приложимо тогава, когато е налице една от двете алтернативни предпоставки - или невъзможност да се тегли жребий, или голямо неудобство за това. Това означава, че извършването на разпределение по чл.353 от ГПК предполага наличието на пречки за извършване на жребий. Обикновено разпределение се извършва, когато съделителите /колената/ са с различни квоти. В този случай ако се пристъпи към теглене на жребий, може да се получи така, че съделителят с поголяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял. В ППВС №7/73г., т.5, б.“б“ е 3 разяснено, че е „невъзможно“ да се тегли жребий, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. В настоящия случай не е налице втората кумулативна предпоставка - за различен размер на квотите, поради което не е „невъзможно“ да се извърши делба чрез жребий. В ППВС №7/73г., т.5, б.“б“ е разяснено и кога е „много неудобно“ да се тегли жребий – когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребие може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В случая не е налице и тази хипотеза, при която делбата би било оправдано да се извърши чрез разпределение по чл.353 от ГПК. Искането на ищцата да получи чрез разпределение конкретни делбени имоти не е продиктувано от съображения, че е във владение на имотите и е извършила значителни подобрения в тях, а по съображения, които нито могат да се съобразяват в делбата, нито могат да бъдат определени като такива, правещи „невъзможно“ или „много неудобно“ тегленето на жребий. Самата тя твърди, че във владение на трите имота, които иска да й се поставят в дял е И. Г., който ги отдавал под наем. Приоритетният способ за извършване на делбата, а именно - съставяне на проект за разделителен протокол, обявяването му за окончателен и пристъпване към теглене на жребий е приложимият в конкретния случай, като няма основание за разпределение на имотите по чл.353 от ГПК. Разпределението по чл.353 от ГПК не е целесъобразно, тъй като липсват критерии, по които да се извърши - квотите на четирите групи съделители в съсобствеността са равни, като няма събрани доказателства относно критерии (напр. ползване, подобрения), които да оправдават този способ. По делото е изготвена съдебно-техническа и оценителна експертиза от в.л.инж.П, който е предложил пет варианта за обособяване на дялове по колена. Първи и трети вариант са еднакви, както и втори и четвърти вариант също са еднакви помежду си /по идентичен начин са обособени имотите/. Съгласно експертното заключение общата пазарна стойност на имотите е 84 310 лв., а стойността на всеки дял в съсобствеността е 21 078 лв. Измежду трите изготвени варианта – първи, втори и пети, съдът намира, че проектът на разделителен протокол следва да се изготви по пети вариант.