Решение № 15 от 17.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕ. при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело № 20234000500204 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от К. Г. Е. чрез пълномощника му адвокат Ю. Н. от САК против решение № 9/06.01.2023 г. по гр.д. № 826/2020 г. по описа на ВтОС, в частта, в която съдът е отхвърлил частично предявените от него против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр.

София искове, както следва: иска с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за сумата от 16 900 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 15 910 лв. до предявеният размер от 32 900 лв. на застрахователното обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2017 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020 г. до окончателното й заплащане и иска с правно основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 5 232,52 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 4 472,48 лв. до предявения размер от 9 705 лв. на обезщетението за забава върху главницата на застрахователното обезщетение за периода от 21.09.2017 г. до 28.06.2020 г. вкл., както и за периода от 03.08.2017 г. до 20.09.2017 г. вкл. и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на другата страна разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивникът обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага подробни съображения относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Счита се, че при наличие на две единични съдебни агротехнически 1

/САТЕ/ експертизи, които се намират в противоречие помежду си съдът е следвало да допусне тройна експертиза по същите задачи за да се изяснят противоречията между вещите лица относно възстановителната способност на растенията, засегнати от застрахователното събитие и размера на щетите за въззивника от погиването. Поддържа се, че след настъпването на застрахователното събитие, изразяващо се в ураганен вятър, придружен с градушка и проливен дъжд отглежданата от него култура царевица е засегната в значителна степен, с оглед етапа на който се е намирало развитието й – фаза „млечна зрялост“, изхранването на кочана на царевицата е било затруднено и поради това щетите му от неполучена продукция се в размера, определен в акта за щета на застрахователя от м. юли 2017 г., а не в изготвеният втори акт за щета при прибиране на продукцията през м. септември 2017 г., за който не е уведомен и не е присъствал на извършен оглед, респ. не е изготвен съгласно изискванията на закона. Позовава се на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели И. С. и А. С., които имат непосредствени впечатления от пораженията върху отглежданата от него култура и установяват действителния обем на щетите върху нея. Сочи се съдебна практика на други съдилища по идентични казуси, в които вредите са причинени от същото застрахователно събитие. В заключение се иска от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважи предявените искове, като присъди на въззивника направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника му адвокат П. А. от ПАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Поддържа се, че вещото лице по първата назначена САТЕ С. Д. не е изготвило компетентно заключение по поставените задачи, а е възпроизвело акта за щета от 13.07.2017 г. и е извършило преценка на действията на лицата, съставили акта, както и че заключението по втората САТЕ е компетентно и обосновано и правилно след съобразяването им първоинстанционния съд е възприел второто заключение при постановяване на решението си. Поддържа се, че актът за оценка на щети е изготвен на основание т.8.15 от Общите условия /ОУ/ за застраховане на земеделски култури на застрахователя след изпълнение на процедурите по т. 8.5 и сл. от ОУ, като се позовава и на т.8.7 от ОУ, съгласно която в зависимост от развитието на увредените култури и очакваното възстановяване и намаляване на първоначалната щета се извършват две оценки – първоначална, която е непосредствено след застрахователното събитие и окончателна, която е непосредствено преди прибиране на реколтата. Поддържа се, че изготвения акт на 13.07.2017 г. с участието на въззивника съставлява именно първоначална оценка на щетите и тъй като комисията, извършила огледа не е взела решение за ожънване на царевицата в хипотезата на т. 9.1 от ОУ и е имало очаквания да намалеят щетите в последствие царевицата е ожъната от въззивника през есента, когато е било възможно царевицата да узрее и да даде 2 плод. Счита, че косвено доказателство в тази насока е волеизявлението на въззивника в писмо от 18.09.2017 г. , с което е уведомил застрахователя, че царевицата е ожъната по-късно. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да присъди на застрахователното дружество направените пред въззивната инстанция разноски.

В о.с.з. въззивникът лично и чрез пълномощника си адвокат Ю. Н. от САК поддържа подадената въззивна жалба. Позовава се на заключението на приетата във въззивната инстанция тройна САТЕ, която доказва претенциите му и твърденията му във връзка с възстановителната способност на царевицата след застрахователното събитие. Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

В о.с.з. въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат П. А. от ПАК депозира писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Не оспорва заключението на приетата тройна САТЕ, но поддържа, че първоинстанционното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските и доказателства за извършването им.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

С исковата молба /ИМ/ ищецът К. Г. Е. е предявил против ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София следните обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за сумата от 32 900 лв., представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2017 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 29.06.2020 г. до окончателното й 3 заплащане и

Иск с правно основание чл. 409 от КЗ чл. 86 от ЗЗД за сумата от 9 705 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата на застахователното обезщетение от 32 900 лв. за периода от 21.09.2017 г. до 28.06.2020 г..

Искът за главницата на застрахователното обезщетение ищецът К. Г. Е. е основал на твърденията си за настъпило в рамките на застрахования период по договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 610117044000007/05.05.2017 г. застрахователно събитие – буря с проливен дъжд и градушка, което нанесло поражения върху засети от него с царевица площи, предмет на договора за застраховка, както следва: в землището на с. Караисен: 70 % щета върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, 35 % щета върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“ и 30 % щета върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“ и в землището на с. Горна Студена:40 % щета върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. Ищецът твърди, че на 03.07.2017 г. е уведомил писмено ответното застрахователно дружество /ЗД/, заведена е щета № 61010441700083, направен е оглед в негово присъствие от експерт на застрахователя П. Х. на 13.07.2017 г. и е съставен окончателен акт за оценка на щетите при земеделските култури, подписан от страните. Твърди, че щетите са описани, така както ги претендира и са оценени общо на 32 900 лв., но ЗД не е изпълнило задължението си по чл. 108 от КЗ и не е изплатил обезщетението в 15 - дневен срок без да откаже мотивирано плащането му, което обуславя правния му интерес да потърси защита на правата си по съдебен ред. Твърди, че ЗД е изпаднало в забана на 03.08.2017 г. след изтичане на посочения по-горе срок, поради което му дължи обезщетение за забавено плащане на сумата от 32 900 лв. за периода от 03.08.2017 г. до 28.06.20220 г. в претендирания размер.

С отговора на ИМ ответното ЗД е признало, че между страните е бил сключен твърденият договор за имуществена застраховка с предмет посочените от ищеца земеделски площи с култури, както и че е уведомено от застрахования за настъпило на 03.07.2017 г. в рамките на договорения период застрахователно събитие и е изготвен акт за оценка на щети при земеделски култури на 13.07.2017 г. , но е възразило, че не дължи застрахователно обезщетение по сключения между страните договор за имуществена застраховка, тъй като съставеният акт от 03.07.2017 г. представлява предварителна оценка на щетите върху млади растения по смисъла на т. 8.15 вр. т. 8.7.1 от Общите условия за застраховане на земеделски култури /за краткост ОУ/ и след това на основание т. 8.7.2 от ОУ е съставена окончателна оценка на щетите след извършен нов оглед на 29.08.2017 г. и е установено, че културите са се възстановили в голяма степен, размерът на щетите е под 5 % за всички засети култури в застрахованите площи и в този обем същите не подлежат на обезщетяване при условията на т.10.6 от ОУ. Твърди се, че застрахованият е отказал да подпише протокола за оглед от 29.08.2017 г..

4

За да уважи частично предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение ВтОС е приел за безспорно доказано в производството, че между страните е налице сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 610117044000007/05.05.2017 г., че на 03.07.2017 г. е настъпило застрахователно събитие – буря с проливен дъжд и градушка, че на 13.07.2017 г. е извършена предварителна оценка на щетите върху младите растения от царевица от застрахователя, че извършената на 29.08.2017 г. оценка от ЗД не е подписана от ищеца и не доказва твърденията на ЗД. Приел е за доказано въз основа на показанията на свидетелите, изготвеният снимков материал при огледа и заключението на вещото лице И. М. по назначената съдебна агротехническа експертиза /САТЕ/, че при застрахователното събитие някои младите култури царевица са унищожени напълно и не са възстановени, но друга част от тях са се възстановили и окончателният размер на щетите към м. ІХ 2017 г., когато е събрана царевицата е както следва: в землището на с. Караисен: 26 % крайна загуба върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, 18,5 % крайна загуба върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“ и 18 % крайна загуба върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“, а в землището на с. Горна Студена : 20 % крайна загуба върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. При съобразяване на начина на определяне на застрахователното обезщетение, предвиден в т.10.5 вр. с т. 6.1 на ОУ, ВтОС е приел, че размерът на обезщетението в резултат на застрахователното събитие възлиза общо на 15 910 лв. и искът с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за разликата до предявения размер от 32 900 лв. се явява недоказан и поради това неоснователен. За да достигне до изводите относно етапа на развитие на засятата царевична култура към датата на настъпване на застрахователното събитие, възстановителната й способност и крайните загуби на царевица в резултат на застрахователното събитие за застрахования, ВтОС не е възприел заключението на приетата САТЕ, изготвена от вещото С. Д., тъй като същото не е отчело възстановителната способност на царевицата, а е възприел изцяло заключението на вещото лице И. М., което е отчело тази възстановителна способност.