Решение № 2500 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110122578 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявило по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 116,35 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к „Овча купел 1“, бл. 517, вх. 11, ет. 1, ап. 138, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 163,96 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 116,35 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2020г. – 22.08.2022г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 30,54 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Овча купел 1“, бл. 517, вх. 11, ет. 1, ап. 138, за периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,09 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 30,54 лв. за периода 01.10.2019г. – 22.08.2022г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Овча купел 1“, бл.

517, вх. 11, ет. 1, ап. 138 , тъй като ответницата /в качеството си на собственик/ се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В срока за подаване на писмен отговор ответницата И. Й. Ц. чрез адв. Н. К. е оспорила исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационни 1 отношения между страните. Твърди, че в имота не е била реално потребявана топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответницата и "Топлофикация София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която тя да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от приложения като доказателство договор от 4.06.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, И. Й. Ц. е придобила правото на собственост върху процесния имот. Приложено е удостоверение от ГИС – София, съгласно което настоящият административен адрес на имота е идентичен с посочения в договора за покупко-продажба. Не са представени доказателства, от които да се изведе, че правото на собственост върху имота е прехвърлено, респ., че е учредено ограничено вещно право.

С оглед горното, съдът приема, че за процесния период, ответницата И. Й. Ц. е притежавала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к „Овча купел 1“, бл. 517, вх. 11, ет. 1, ап. 138.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответницата да е направила предложения за промени в общите условия, поради което и същите я обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

2

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Заключението по СТЕ установява, че за процесния период, ищецът е изпълнил задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния.

Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, действащи през релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент нормативни актове.

3

Изяснено е, че за процесния период радиаторите в имота са били демонтирани.

Сумите изчислени от вещото лице се отнасят за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за БГВ. Енергията за битово горещо водоснабдяване е била начислена служебно на брой лица, поради неосигурен достъп. Ето защо съдът намира твърдението на ответника за липса на потребена топлинна енергия в имота за опровергано.

Още повече съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят, има право на възражения срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна енергия. По делото няма данни, че ответницата И. Й. Ц. като потребител е възразила срещу отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия, респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 1113,27 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 30,54 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., по отношение на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, сумата е изчислена в размер на 161,40 лв., а относно лихвата за забава върху главницата за услуга „дялово разпределение“, същата е в размер на 6,37 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.