Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 208 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 523/2025
Вид
Протоколно определение № 208
Подписан
24.03.2026
Състав
Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 208 гр. Варна, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900523 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:36 часа се явиха:

Ищецът М. И. Б., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. Т., с пълномощно по делото.

Ответникът „КРИС-БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ООД, редовно и своевременно призовано, не се явява законен представител, представлява се от адвокат И. С., с пълномощно по делото.

Третото лице - помагач И. А. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адвокат Е. Ф., с пълномощно по делото.

Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Адв. Т.: Да се даде ход, няма процесуални пречки.

Адв. С.: Да се даде ход.

Адв. Ф.: Моля да се даде ход.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Т.: Поддържам предявения иск. По отношение направения проект за доклад, искам да посоча, че в проекта за доклад погрешно е отразено, че 1 твърдим, че депозитът е сключен на друга дата, различна от 21.08.2020 г.

Както сме посочили в исковата молба и сме потвърдили и с допълнителната искова молба, като сме казали на стр.2, че на същата дата е между ищцата и дружеството е подписан анекс сме имали предвид 21.08.2020г., а не както и прието в проектодоклада. С оглед на това моля да приемете, че нашето твърдение е в този смисъл: на една и съща дата е подписван и договора за депозит и анекса.

Адв. С.: Това е на стр.5, втори абзац от проектодоклад. Всъщност датата, на която е подписан процесния анекс е 21.08.2020г. - това е някаква техническа грешка.

Адв. Т.: На стр.5, във втори абзац от проектодоклада, неправилно е отразено, че на датата 25.02.2021г. е бил подписан анекс от страните.

Уточняваме, че анексът е подписан на датата 21.08.2020г. В този смисъл искаме корекция. Нямаме други възражения.

Адв. С.: Поддържам отговора и допълнителния писмен отговор. Нямам възражения по проекта за доклад. Моля да го обявите за окончателен.

Адв. Ф.: Поддържам становището. Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ, съгласно чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Адв. Т.: По принцип клиентката ми е отворена за спогодби, но мисля, че с оглед на предприетите действия от страна на ответното дружество ... Ние сме готови за спогодба.

Адв. С.: Аз смятам, че не може да се постигне спогодба – противоположни са становищата на страните.

Адв. Ф.: Също смятам, че не може да се постигне спогодба.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 232 от 11.02.2026 година и като съобрази направеното в днешното съдебно заседание уточнение, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН и го обективира в протокола от днешното съдебно заседание, като допуска корекция на техническа грешка на датата, на която се твърди, че е сключен процесния анекс, която вместо „25.02.2021г.“ да се чете:

2

„21.08.2020г.“:

Производството е образувано по искова молба на М. И. Б., гр. Варна, чрез адв. М. Т., срещу „КРИС БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 203725041, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 31000.00 евро с левова равностойност 60630.73 лева по договор за депозит от 21.08.2020 г., като платена без основание, а при условията на евентуалност – на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при евентуалност по чл.

55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба е изложено, че през м.11.2019 г. ищцата започнала да работи като брокер в отдел „Продажби“ при ответното дружество в офис, находящ се в гр. Варна, ***, на партерен етаж. Считано от м.02.2020 г. ищцата сключила трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие през м.12.2022 г. по време на ползван отпуск по майчинство.

На 21.08.2020 г. между страните по делото бил подписан договор за депозит, съгласно който дружеството-продавач е съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***-1а, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, върху който предстоял строеж на жилищна сграда с апартаменти, офиси и гаражи. В процесния договор било посочено, че била инициирана процедура по изготвяне и одобряване на инвестиционен проект, с който да се конкретизират окончателните параметри на обектите в сградата. Ищцата твърди, че заявила желанието си да придобие апартамент № 19 на трети етаж, ведно с 10.57 кв. м. идеални части от ПИ за сумата от 25000.00 евро и гараж № 1 на партерен етаж в сградата с площ от 24 кв. м., ведно с 5.57 кв. м. идеални части от дворното място за сумата от 6000.00 евро. Общата цена на двата обекта била в размер на 31000.00 евро и същата не подлежала на промяна при изменение на параметрите на сградата.

Според чл. 2 от Договора, ищцата сочи, че заплатила на ответника чрез негов представител сумата от 31000.00 евро в брой при сключването на договора.

На следващо място, страните по Договора уговорили, че при евентуално сключване между дружеството и трето лице на предварителен договор за 3 покупко-продажба на горепосочените имоти в 6-месечен срок от сключване на договора за депозит, платената от ищцата сума в размер на 31000.00 евро подлежала на връщане в 3-дневен срок от сключването на предварителния договор с нов купувач. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, ако в уговорения шестмесечен срок не бъде сключен предварителен договор, продавачът следвало да възстанови на купувача платената сума в 3-дневен срок от изтичане на срока за сключване на предварителен договор, както и обезщетение в размер на лихвата от 3000.00 евро. В чл. 6 страните договорили прекратяване на договора за депозит със сключването на предварителен договор на описаните имоти, респективно - с изтичане на срока за сключване на предварителен договор. Изложено е в исковата молба, че страните не удължили срока на действие на договора за депозит, поради което същият е прекратен с изтичането на 6-месечен срок, считано от 21.08.2020 г., като същият срок изтекъл на 22.02.2021 г., като в тридневен срок от последната дата дружеството се задължило да върне сумата от 31000.00 евро - до 25.02.2021 г. вкл.

На 21.08.2020 г. бил подписан анекс от страните, съгласно т. 3 от който дружеството се задължило да възстанови на ищцата сумата от 31000.00 евро, както и да доплати разликата в продажната цена, но не по-малко от 5000.00 евро. Твърди, че при извършена справка в сайта на дружеството установила издадено разрешение за строеж за обекта. На 28.06.2022 г. ответникът се разпоредил с правото си на собственост върху поземления имот в полза на свързано дружество - „КРИС БИЛДИНГ 1“ ООД, ЕИК 203511984, обективирано в Нотариален акт № 67, том 54, дело № 12172. Липсвали учредени в полза на ответника ограничени вещни права за строеж. Ищцата поддържа, че към 21.08.2020 г. – дата на предаване на сумата от 31000.00 евро на ответника, между страните не съществувало правоотношение, което да обуслови разместването на блага, поради което сумата била заплатена без основание за това, а при евентуалност – дори да се приеме, че е съществувала възможност след одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж да се сключи предварителен договор между страните, то след извършеното на 28.06.2022 г. разпореждане с поземления имот тази възможност е отпаднала, като в този случай заплатената на ответника сума от 31000.00 евро се квалифицирала като такава на отпаднало основание. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си.

4

На следващо място, ищцата сочи, че договорът за депозит и анекса към него от 21.08.2020 г. били подписани от И. Г., който, макар и да не бил служител на ответното дружество, бил допуснат да работи на общодостъпно място в офиса на ответника като изпълняващ дейности по продажба на обекти в сградите, включително и да води преговори с евентуални купувачи, да подписва предварителни договори и договори за депозити, както и да получава суми. Счита посоченото лице като такова, притежаващо правомощия да действа от името и за сметка на ответника, с аргумент, че телефонният му номер бил посочен в електронната страница на ответника като лице за контакт. Счита за приложима в настоящия случай хипотезата на чл. 301 ТЗ, тъй като управителят на ответника не се противопоставил незабавно след узнаване на процесната сделка. Между страните били проведени разговори за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, но консенсус не бил постигнат. Отправя покана за връщане на сумата с предявяване на исковата молба в съда. Понастоящем, дружеството не е заплатило на ищцата сумата от 31000.00 евро.

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, ищцата отправя искане за постановяване на решение, с което да бъдат уважени исковите й претенции. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът „КРИС БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ООД депозира писмен отговор в законоустановения срок. Не оспорва, че на 28.06.2022 г. е извършено разпореждане с притежавания от него поземлен имот. Твърди, че ищцата и лицето И. Г. имали общо дете. Оспорва останалите наведени от ищцата твърдения, като сочи, че документите, описани в исковата молба, били изготвени в сговор между ищцата и И. Г. с цел ощетяване на ответника.

Твърди, че липсвало оправомощаване на И. Г. за сключване на процесния договор за депозит от 21.08.2020 г. и анекс към него от същата дата, както и да приеме сумата от 31000.00 евро от името и за сметка на дружеството, противопоставя се на извършените от него действия. За предаването на сумата и сключването на договора за депозит дружеството не било известено. Излага, че ответникът не е получавал сумата от 31000.00 евро от ищцата на 21.08.2020 г., като не бил издаван приходен касов ордер за получаването на тази сума.

Счита, че дружеството не се е задължило към ищцата с продажба на процесните имоти, тъй като същите били предмет на сключени договори за депозит от 11.08.2020 г. с Теодора А.а Вировска Желязкова, трето за спора 5 лице. Обуславя извод за симулативност на договора за депозит от 21.08.2020 г.

Сочи, че ищцата била запозната с обстоятелството, че лицето И. Г. не разполагало с представителна власт, както и че с ищцата се намирали във фактическо съжителство.

В допълнение, ответникът излага, че срещу него било образувано гр. д.

№ 12943/2023 г. по описа на ВРС с ищец З.Р.П.. В тази връзка излага, че посоченото дело и настоящото такова били основани на идентични твърдения.

Срещу лицето И. Г. било образувано ДП № 711/2024 г. по описа на ОД на МВР – Варна, като същият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

210, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26 НК, с ощетено лице по делото настоящият ответник. Счита посоченото обстоятелство като такова, мотивирало ищцата и И. Г. да ощетят ответното дружество. Сочи разлика в посочената от ищцата сума от 31000.00 евро и уговорената на стр. 2 от договора за депозит от 21.08.2020 г. – 30000.00 евро. Счита за логически необосновано подписването на разписка вместо приходен касов ордер за получената сума. Сочи неприложимост на презумпцията по чл. 301 ТЗ с аргументи, че ищцата била назначена в ДЗЗД Аспарух Николов от 07.02.2020 г. до 05.12.2022 г., което дружество се намирало в търговски взаимоотношения с ответника, поради което не се явявала трето лице по смисъла на чл. 301 ТЗ.

Оспорва получаването от И. Г. на сумата от 31000.00 евро. Излага, че липсвала отчетническа сделка от И. Г. към дружеството по процесния договор. При хипотеза на действителен договор за депозит счита, че заплатена сума била такава на валидно правно основание. Същото не било отпаднало, тъй като до изтичането на 6-месечния срок дружеството не се разпоредило с недвижимия имот. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си.