Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 10.03.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 800/2022
Вид
Решение № 96
Подписан
10.03.2023
Състав
Мариана Гунчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Кърджали, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140100800 по описа за 2022 година

Ищецът твърди, че е собственик на Урегулиран поземлен имот № ****** по плана на с. *********, общ. Кърджали с площ 462 кв.м, при граници: север УПИ I - 5,40; запад - улица; юг - УПИ XII-40-общ; изток УПИ II-40, който придобил с договор за покупко-продажба , описан в нотариален акт № ****, дело № ********* г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г. от своя брат, като през цялото време от придобИ.ето на имота до настоящия момент ищецът го владеел и обработвал спокойно и безпрепятствено, като свой собствен. Твърди, че към имота не били предявявани каквито и да е претенции от други лица и владението и собствеността не били смущавани, както и че същият не е бил предмет на правни сделки и не бил отстъпван. Имотът бил записан в съответните общински регистри, за което ищецът заплащал дължимите данъци и такси.

Сочи, че след направена справка в службата по вписвания през месец май 2022 г. установил, че като собственик на имота е записано лицето С. А. С. с ЕГН ********** от гр. Кърджали, ул. „О********, съобразно нотариален акт № ******, том 2, peг. № ****, дело № ***** г. на нотариус Д. Г.. Според този нотариален акт имотът е закупен от ответниците Е. Х. Д. и М. М. Ю. - Д..

Тези двама ответници на свой ред се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт № ********** г., на нотариус Д. Г., според който те са закупили имота от „Е.У.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „С.К.“ №1, представлявано от управителя си Е.У. /старо наименование - фирма „Б. 1“/, а дружеството на свой ред се легитимирало като собственик с нотариален акт № *********, том. ********* на нотариус Д. Г.. Според този нотариален акт, имотът е придобит от 1 ответниците Х. Д. Х., с ЕГН ********** и М. И. Х., с ЕГН ********** и двамата от с. *********, общ. Кърджали, ул. **********, които се легитимирали като собственици с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № ******, том ********

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците С. А. С., Х. Д. Х., М. И. Х., „Е.У.“ ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. - М., че ищецът О. Д. Д. е собственик на Урегулиран поземлен имот № ******* по плана на с. *********, общ.

Кърджали, с площ 462 кв. м, при граници: УПИ I - 5,40; запад - улица; юг УПИ XII-40-общ; изток УПИ II-40. Моли съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост по давностно владение № ******, том ******** на нотариус Д. Г., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 251 с район на действие PC - Кърджали.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват предявения иск по изложени подробни съображения, като твърдят, че те са собственици на процесния имот. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът О. Д. Д. не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат по делото.

Ответниците С. А. С., Е. Х. Д., „Е.У.“ ЕООД гр. Кърджали, Х. Д. Х., М.

М. Ю. не се явяват, представляват се от редовно упълномощен адвокат по делото.

Ответникът М. И. Х. явява се лично и с редовно упълномощен адвокат по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази становищата на страните и изискванията на закона, констатира от фактическа и правна страна следното:

Постъпила е искова молба с правно основание предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Затова, всяка от страните следва да установи претендираното си право на собственост на наведеното основание, респ. ищеца следва да докаже правото си на собственост върху процесния имот, както и че този имот е негова собственост въз основа на извършена покупко-продажба, обективирана в договор с Нотариален акт № ******** на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г., а ответниците следва да установят, че първите двама ответници са придобили собствеността въз основа на давностно владение, периода на същото, както и извършените 2 впоследствие сделки.

Видно от приетия по делото заверен препис на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, дело № ********* г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г. се установява, че М. Д. Д. чрез пълномощника си Д.Х. Д. продава на брат си О. Д. Д. следния свой собствен недвижим имот: дворно место от 480 кв. м, съставляващ парцел ****** по дворищно регулационният план за с. *********, Кърджалийски окръг, незастроено, при граници: Д.Х. Д., улица и А.О.С..

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № ********** първите двама ответници Х. Д. Х. и М. И.

Х. са признати за собственици по давностно владение на Урегулиран поземлен имот № ****** по плана на с. *********, общ. Кърджали, целият с площ 462 кв.м, при граници: север УПИ I - 5,40; запад - улица; юг - УПИ XII40-общ; изток УПИ II-40.

По делото са приети и приложени писмени доказателства от ищцовата страна: данъчна оценка № ******* на Община Кърджали; скица на имот № КР-СС-180 от 10.05.2022 г.; НА за продажба на недвижим имот № 6, дело № 402/2018 г.; НА за продажба на недвижим имот № *********; НА за продажба на недвижим имот №***, дело № ***** г.; Приходна квитанция от 11.05.2022 г.; актуално състояние от ТР. Като доказателства по делото са приети и приложени заверени преписки по Нотариални дела № ********** и № ***** г. на Нотариус Д. Г..

Съгласно заключението на вещото лице Д. Д. по изготвената съдебнотехническа експертиза с вх.№ 9416/14.11.2022 г. се установява, че е налице пълна идентичност по отношение на населеното място, местоположението по квартал, номер, площ и граници на процесния имот с имота, описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, дело № ********* г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г. Съдът кредитира така приетото заключение, като изготвено от вещо лице в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото е неоспорено от страните.

За изясняване спора по делото са разпитани шестима свидетели – по трима за спорещите страни.

Свидетелят И.Х. /брат на ищеца и първия ответник/ твърди, че процесният имот е бил негова собственост, придобит чрез дарение от баща му през 1975 г. Сочи, че положил основите на парцела с черен камък, бил готов за строеж, но нямал пари да започне. Твърди, че през 1978 г. чул, че в махалата се продавало къща, която купил същата година и затова продал парцела на малкия си брат О. Д., който след като купил имота, подновил оградата му. Сочи, че входът бил общ и води към къщата на родителите им и в момента О. живее в същата къща, която е собственост на майка им. Твърди, че О. не е давал имота на никой през всичките тези години, той си го работил с жена си, с децата си и се грижел за него. Сочи, че през 1974 г. ответникът Х.

3 пребил майка му, без малко щял да я убие, комшията взел брадвата от ръцете му и оттогава баща му го отдалечил от тази къща и до ден днешен той не е стъпвал в тази къща и в този парцел. Твърди, че в имота има засети дръвчета, засадени от О. - 4 смокини, 3 сливи и 1 дюля и орехови дръвчета. Сочи, че не се работи целият имот и основите още стоят, както той ги бил положил и даже една част открили, за да докажат, че той ги бил положил. Твърди, че Х. никога не бил стопанисвал и не бил работил процесния имот. Сочи, че живее в с. ********* две къщи нагоре в същия квартал, а Х. живее в другия край на селото и след случая с майка му, останалите от семейството не говорили с него. Твърди, че след смъртта на жена му през 2001 г., О. заминал за чужбина, но всяка година идвал през пролетта и сеел земята, взаимно си помагали, като част от реколтата той давал на майка им, защото тя има болен син от шизофрения. Сочи, че О. всяка година идвал заедно с дъщеря си, със сина си, обработвали, сеели. Свидетелят сочи, че след като се пенсионирал през 2008 г. се върнал в селото при майка му.

Свидетелят Д.Т. /сестра на ищеца и първия ответник/ твърди, че през 1974 г. майка й била пребита от Х. Д. Х., толкова тежко, че едва излязла от къщата на улицата да иска помощ и тъкмо щял да я удари с брадва, комшията успял да му я вземе. Сочи, че оттам нататък Х. не бил допуснат от баща им вкъщи, като по-късно баща им му дал в другата махала имот. Твърди, че през 1975 г. баща й дарил спорния имот на големия й брат И.Д.Х., който започнал строеж, положил основите, за да си направи къща, но се отворила възможност да си купи готова къща наблизо и тогава през 1978 г. Иса продал имота на малкия й брат О., който му направил ограда от мрежа. Сочи, че къщата и самият имот са в обща градина с една единствена врата, през която се минава за къщата и след това за самия парцел, в който има 2 ореха, засадени отпреди от баща й, 4 сливи, смокини, една дюля и три дървета - сливи около този парцел. Твърди, че миналата година брат й О. посадил 3 сливи, като сеели също зеленчуци - домати, лук, чушки, картофи, фасул и тиквички всяка година. Сочи, че земята не е била необработвана, сеят семейството, О., жена му, когато била жива, свидетелката 15 г. зиме, лято идва да помага на майка си, понеже вече била възрастна и имат брат с диагноза параноидна шизофрения и се нуждаят от помощ. Твърди, че реколтата отивала за тях със съгласието на брат й О., а Х. Д. Х. не бил обработвал земята и не е стъпвал там от 1974 г. след случая с майка й. Сочи, че от 1978 г. до момента О. Д. Д. е стопанисвал имота и никой не е имал достъп до имота без негово съгласие, като всички в селото знаели, че имотът е на О., който живее в къщата на родителите им, която с разрешението на баща й докато бил жив, е прехвърлена на неговия син. Свидетелката твърди, че през 1960 г., в началото всичко било една нива с 4 парцела, които са били на баща й. Единият парцел баща й дал на вуйчо й - източната страна, другият парцел дал на комшиите и останали двата парцела. През 1962 г. баща й построил къщата и отзад парцелът сега е собственост на О. Д.. Сочи, че О. си е идвал в България през цялото това време докато е бил в Англия, както и децата му.

4

От показанията на свидетеля М.Х. /брат на ищеца и първия ответник/ се установява, че спорният парцел бил на И.Д.Х., после той го продал на малкия брат О. Д. през 1975 г. Твърди, че оттогава насам О. има имота, ограден е с телена мрежа, влиза се от един вход с къщата на майка му, като в имота има 4 смокини, 1 дюля, 2 ореха и 4 сливи, посяти от баща им. Сочи, че имало стара ограда, но О. направил нова ограда, сложил цимент отдолу и телена мрежа нагоре. Твърди, че О. живее в един двор с майка им, като ходи в чужбина и се връща, а когато го няма, той им казвал, давал съвети или ги молел и те обработвали имота. Сочи, че той си идвал почти всяка година и без негово съгласие никой не можел да прави каквото и да е и площта се обработва, освен основите, които бил направил И. Твърди, че брат му Х. живее в другия край на селото на място, което баща им му бил дал. Сочи, че баща му имал имота по наследство от бабата и дядото, а Х. никога не е влизал в имота и не го е работил.

Свидетелят С.Х. /без родство/ твърди, че познава само Х., М., Е. и С., като Х. му бил учител в с. *********, комшии са и са семейни приятели откакто е роден, като уточнява че е роден 1973 г. Сочи, че Х. имал нива в центъра на с. ********* извън имота, в който живее. Твърди, че преди да се изселят помагали, имало сушилня за тютюна, играли със сина им Е., който е син на Х. и М, които ползвали имота, в който нямало никаква сграда. Сочи, че сели там орехи едно време, които събирали, като Х. засял тези орехи. Не бил чувал да е имало проблеми между Х. и братята му, или с мащехата му.