Протокол № 441 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 441 гр. Пазарджик, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100637 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За ищеца Община Б., представляващият кмет - С. С. С., не се явява.

За Община Б. се явява адв. П. К., надлежно упълномощена с представено пълномощно към делото, находящо се на стр. 100.

Ответникът ЧСИ М. Г. Н. - А., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. С. Т. от АК-Пловдив, надлежно упълномощен с отговора на исковата молба.

За ответника „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ“ ЕООД чрез представляващия А.

Х. А., не се явява представител.

Явява се свидетелят на ищцовата страна В.Н., който се намира пред съдебната зала.

Съдът докладва: Постъпила е молба от „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ“ ЕООД с вх. № 6886/24.06.2025 г.,чрез адв. С., с която ответникът заявява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. В случай, че ищецът води допуснатия до разпит свидетел при режим на довеждане, се заявява, че няма въпроси към него. Моли съда, да не отлага делото за друга дата и час, ако свидетелят не се явява. Заявява, че няма други искания и няма да сочи други доказателства, и счита делото за изяснено от фактическа страна. Направено е искане, в случай, че съдът даде ход по същество на делото, да бъде даден срок за писмени бележки.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Няма пречка да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С оглед обстоятелството, че делото е отложено единствено за изслушване на свидетеля Н., съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на свид. Н..

Сне се самоличността на свидетелката, както следва:

В.П.Н. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родствени и служебни връзки със страните.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИД. Н.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.

Живял съм като дете в с. М., общ. Б., което е на 4 километра. От там е майка ми. След развода на родителите ми, съм живял с майка си. Учил съм в Б. гимназия, която съм завършил през 1987 г. След това не съм прекъсвал да общувам с майка си и с града, в който впоследствие – като завърших - съм бил юрист на общината (1996-1997 г.). През 1999 година станах кмет и бях такъв до 2005 година. От 1999 година до 2005 година съм бил кмет на гр. Б..

Зная къде в гр. Б. се намира парк "К.В.". Намира се на пресечката на кръстовището за гр. В., между ул. "Х.Б." и В.С., а от горната страна е кв. „Р.“ на гр. Б.. Имотът е (не мога да кажа точна площ) между 20 и 30 декара.

Лицето на парка е на главния път – старият главен път С.-П..

Винаги е имало големи дървета, част от които сега вече ги няма – през последните 2-3 години не ги виждам. Изрязани са заради проект, който се реализира. Парк е било винаги. Паметникът на известен беловец – общественик от местно и регионално значение - К.В. се намира там и е било винаги парк. Не знам дали има нов план на гр. Б., но този план, който е бил приет в края на 70-те или началото на 80-те години, е отредил този имот за градски парк, в това съм сигурен.

АДВ. К. (въпрос): Помните ли, как е изглеждал имота през 80-те, 90те години?

СВИД. Н.: Ние всеки ден сме минавали оттам, защото Б. гимназия беше на около 1 километър от града и по алея стигахме до града, и оттам вече се прибирахме. Как е изглеждал? - Парк с места за отдих. То просто беше място – прохладно, особено през лятото, където може да се разхождат хората.

АДВ. К. (въпрос): Между 2013г. и 2024 г. имате ли наблюдения имотът да се е ползвал с друго предназначение?

2

СВИД. Н.: Никога този имот не е имал друго предназначение, освен парк. Цялата площ от 20 - 20 и няколко декара е ситуирано около този паметник на К.В. и това му даваше естественото предназначение за почивка.

Спираха много коли, когато нямаше магистрала и основния трафик минаваше.

Не е имал друго предназначение никога имотът.

АДВ. К. (въпрос): Казахте, че са изрязани дървета. Целият парк ли е изрязан?

СВИД. Н.: Не. Изрязани са през последните 2-3 години тези дървета, които са до главния пътя, като по-голямата част от имота е с наклон към кв.

„Р.“ – там дърветата не са пипани. Лицето е отворено към шосето, лицето е изчистено. Има и поставена ограда от миналата или по-миналата година.

Отзад в горичката до 90-те години имаше сърнички, което беше много интересно за децата. Те бяха заградени – няколко сърнички имаше. Това в градска среда беше много рядко да се види, а ние го виждахме всеки ден.

АДВ. К. (въпрос): Вие сте бил кмет. Помните ли някакъв административен акт, с който да се е променяло предназначението на този имот? По Ваше време да е издаван такъв акт?

СВИД. Н.: Не. По мое време не е имало такава административна процедура или производство, което да доведе до промяна на предназначението на имота. Имотът е на главен път. Поне по мое време, като кмет, е имало доста интереси - хора, които са искали да правят гумаджийници, бензиностанция и т.н. Предвид предвиждането на плана, че той е парк, съм отказвал на всички хора каквато и да е такава инициатива да бъде внесена в Общински съвет за иницииране на производство за смяна на предназначението. Няма как да отрежа 5 декара за бензиностанция или за каквото и да било друго нещо. Няма да е същия имот. Отказвал съм на доста такива предложения.

АДВ. К. (въпрос): Помните ли с какво предназначение е бил в регулационния план?

СВИД. Н.: Разбира се, че е бил винаги с предназначение парк. По времето на ЗТСУ, след това и на ЗУТ, не мога да кажа, дали е записано „озеленяване“ или „парк“, но парк си е било винаги, най-вероятно „градска среда за отдих“.

Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.

АДВ. К.: Нямаме нови доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. Т.: Няма да претендираме разноски. Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което 3

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаема г-жо съдия, ще Ви моля с решението, което ще постановите, да уважите предявения иск и да признаете за установено спрямо ответниците несъществуване на правото на принудително изпълнение на „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ“ ЕООД, като взискател по Изпълнително дело № 122/23 г. върху поземлен имот с идентификатор ***, защото този имот е публична общинска собственост на Община Б., обл. П., както и липсата на компетентност на правомощия на ЧСИ М. Г. Н.-А., да извършва принудително изпълнение по ИД № 122/23 г. върху същия недвижим имот, тъй като този имот е публична общинска собственост на Община Б., обл. П., по съображения, които ще изложа в писмени бележки в посочен от Вас срок.

Моля за присъждане на разноски.

АДВ. Т.: Аз ще започна с днес събраните доказателства. По мое скромно мнение, събраните в днешното съдебно заседание свидетелски показания по никакъв начин не изясняват спора. Напротив! Същите бяха събрани в разрез с изискванията на ГПК и на Закона за общинската собственост. Обръщам внимание, че чл. 5 от Закона за общинската собственост дава на актовете за частна и на общинска собственост силата на официален документ, т.е. те притежават материално-удостоверителна сила, и в днешното съдебно заседание събраните доказателства бяха в посока на оборване на тази доказателствена сила, което намирам за недопустимо.

По отношение на представляваното от мен лице, мисля, че предявеният иск е недопустим и при разрешаването на спора съдът следва да върне същия и да прекрати производството по отношение на Частния съдебен изпълнител, който представлявам.

Другите мотиви съм ги изложил още в отговора на исковата молба.

Няма да акцентирам върху процесуалните нарушения, които бяха факт в това производство. Не претендирам разноски, защото общината е бедна и има други харчове.

С оглед изявленията на страните – ищецът и процесуалния представител на ответника „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ“ ЕООД, и на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическа сложност на делото, съдът счита, че следва да определи подходящ срок на страните за депозиране на писмени бележки.

Ето защо

ОПРЕДЕЛИ: