Решение № 425 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест и допълнителен такъв, против Присъда от 28.02.2023г. по НОХД № 3330/2022г. по описа на Районен съд гр.

Пловдив, като същата се приема за неправилна в частта й относно наложеното наказание, възприето за несправедливо, поради което се желае нейното изменение чрез увеличаване на наказанието „Лишаване от свобода“ до размер не по-малко от пет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и да се определи и наложи наказание „Глоба“ в размер на 10000лв. Освен това се иска признаването на подсъдимия за виновен да е осъществил деянието и като „подбудител“ по смисъла на чл. 20 ал.3 от НК.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Д. Ч. – защитник на подс. Д. А., с която се моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се оправдае изцяло подзащитния й по възведеното обвинение. Алтернативно се иска да се отмени атакувания 1 съдебен акт и да се върне делото за разглеждане от нов състав на ПРС или на последно място да се намали наложеното наказание, като явно несправедливо.

В жалбата се съдържат аргументи по така направените искания до въззивната инстанция.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Д. А. А. за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2021 г. в района на 132+300 км на АМ „Тракия“ в посока землището на с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив като помагач в съучастие с Д.Г.К., ЕГН: ********** като извършител, умишлено е улеснил Д.Г.К., ЕГН: ********** последният с цел да набави имотна облага за себе си противозаконно да подпомага като превозва 13 /тринадесет/ чужденци, а именно: Ж.Н.Х., роден на ***, гражданин на С., Р.Ю.А., роден на ***г., гражданин на С., А.А.К., роден на ***г., гражданин на С., А.А.К., роден на ***г., гражданин на С., Н.Ю.А., роден на ***г., гражданин на С.

/непълнолетен/, Б.М.А., роден на ***г., гражданин на С., Х.М.Н.Д., роден на ***г., гражданин на С., М.Б., роден на ***г., гражданин на С., О.Х.Х., роден на 1 ***г. гражданин на С., Я.Ю.А., роден на ***г., гражданин на С., М.А.А., роден на ***г., гражданин на С., З.С.А., роден на ***г., гражданин на С., Д.М.С., роден на ***г., гражданин на С., да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.8 ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ): „Чужденец може да влезе а Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“ и чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г.“, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Волксхол“, модел „Мовано“ с номер на рама ***, управляван от Д.Г.К., ЕГН:

**********, по отношение на повече от едно лице, а именно на 13 /тринадесет/ лица и по отношение на ненавършилото 16-годишна възраст лице Н.Ю.А., роден на *** г., гражданин на С. /непълнолетен/, поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 (пет 2 хиляди) лева, като на основание чл. 304 от НПК първата инстанция е признала подсъдимия А., за НЕВИНЕН по обвинението да е извършил престъплението в качеството на извършител и с цел да набави имотна облага за себе си, поради което и го е оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл и за правната квалификация по чл.20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Съдът е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим и е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НК.

С присъдата си съдът е групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК наложените на подсъдимия Д. А. А. наказания по НОХД № 3330/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив и по НОХД № 670/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград, като е определил едно общо най-тежко наказание, а именно по НОХД № 3330/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС така определеното на подсъдимия общо най-тежко наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим, като е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НК.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимият Д. А.

А. да ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наложеното му наказание по НОХД № 3330/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на една година и осем месеца „лишаване от свобода“ и наложеното му по НОХД № 84/2020 г. по описа на Районен съд – Тополовград наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така приведеното в изпълнение наказание на подсъдимия в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по НОХД № 84/2020 г. по описа на Районен съд – Тополовград да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски и се е произнесъл по приложените по делото веществени доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на 3 прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и поддържа депозирания протест и допълнителното му изложение. Държавният обвинител пледира за увеличаване на наложените наказания на подс. А., като изтъква, че в първостепенните мотиви липсва убедителна мотивация за определяне на наказание близко до минималното, предвидено в закона.

Акцентира се на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на високата степен на обществена опасност именно на този вид престъпления.

Защитникът на подс. А. – адв. Ч. поддържа въззивната жалба, с която се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като алтернативно се моли да се приеме, че е налице явна несправедливост на наказанието.

Относно твърдяното нарушение на материалния закон – защитата се съгласява, че А. е следвало да бъде оправдан за това да е осъществил престъплението като „извършител“, но счита, правейки своя анализ на доказателствата по делото, че следва да се стигне до заключението, че няма данни и по отношение на съпричасност подсъдимия към процесното деяние като „помагач“.

От субективна страна адв. Ч. приема, че не са налице основанията на чл. 303, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК и моли да се приеме по отношение на специалната цел, че не е доказано, че А. е действал с цел да набави за трето лице имотна облага, защото в тази част липсват всякакви доказателства.

Въз основа на изложеното се твърди, че не са налице основанията за произнасяне на осъдителна присъда спрямо А., макар и при условията на чл.

20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, поради което се иска да бъде признат изцяло за невинен, поради недоказаност.

Алтернативно защитата прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на Районен съд - Пловдив, т.к. се претендира наличие на превратно тълкуване на доказателствения материал и неправилно кредитиране на доказателства.

На последно място се моли да се сподели тезата, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание и се желае намаляването му.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият А., редовно призован, се явява и поддържа жалбата на посочените в нея основания.

4

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, както и допълненията към тях, и в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт, поради следните съображения:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване.

При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, при което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се различава от приетата от настоящия състав.

Подсъдимият Д. А. А. е роден на *** г. в гр. В., обл. п., б., български гражданин, живущ в ***, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелят Д.Г.К. и подсъдимият Д. А. А. се познавали от няколко месеца.

На 17.08.2021 г. късно вечерта свид. К. се намирал в играла зала в гр.

Свиленград, когато получил телефонно обаждане от подсъдимия А., в което му последният му казал, че имал предложение за него. Подсъдимият дошъл до същата играла зала и двамата се срещнали. Тогава подсъдимият А. предложил на свид. К. на другия ден да отидат заедно с в землището на гр.

Елхово, откъдето подсъдимият с автомобил да вземе 13 души - мигранти, след което по АМ „Тракия“ да ги транспортира до гр. София. Двамата се уговорили, че ще поддържат връзка посредством мобилни телефони, като подсъдимият А. щял да шофира пред буса с чужденците, управляван от свид.

К., за да следи за полицейски патрули. Подсъдимият А. дал на свид. К. сумата 5 от 100 лева за гориво и обещал, че след това ще му даде пари за свършената работа в размер около по 150 евро за всеки от транспортираните чужденци.

Рано сутринта на 18.08.2021 г. подсъдимият А. и свид. К. отишли до паркинг, откъдето ги чакал паркиран товарният автомобил „Воксхол Мовано“ с рег. № ***, собственост на свид. И.Т. А.. Подсъдимият дал на К. ключа от този автомобил, както и сумата от 100 лева, за да зареди гориво. Подсъдимият А. от своя страна управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, който бил собственост на свид. Р.А., с която живеел във фактическо съжителство.

Свидетелят К. отишъл да зареди гориво с дадените от подсъдимия пари на бензиностанция в гр. Свиленград на изхода на града в посока Пъстрогор и се насочил в посока гр. Елхово, като държал телефонна връзка с Д. А. А..

Последният обяснил на свид. К. къде точно ще чакат групата чужденци, която трябвало да превози до гр. София. Съгласно даваните му указания свид. К. спрял управлявания товарен автомобил в близост до гориста местност в землището на гр. Елхово. Веднага след като К. паркирал буса, към него се насочила групата от 13 броя чужденци, а именно свидетелите: Ж.Н.Х., роден на ***, гражданин на С., Р.Ю.А., роден на ***г., гражданин на С., А.А.К., роден на ***г., гражданин на С., А.А.К., роден на ***г., гражданин на С., Н.Ю.А., роден на ***г., гражданин на С. /непълнолетен/, Б.М.А., роден на ***г., гражданин на С., Х. М. Н. Д., роден на ***г., гражданин на С., М.Б., роден на ***г., гражданин на С., О.Х.Х., роден на ***г., гражданин на С., Я.Ю.А., роден на ***г., гражданин на С., М.А.А., роден на ***г., гражданин на С., З.С.А., роден на ***г., гражданин на С., Д.М.С., роден на ***г., гражданин на С./, които били водени от неустановено по делото лице.