Решение № 3461 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3461 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100506174 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на А. С. А. - длъжник по изп. д. № 20248510400887 - срещу определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че дължимите от него разноски за адвокатско възнаграждение следвало да бъдат намалени до сумата от 200 лв., тъй като платеното от взискателя възнаграждение от 960 лв. не съответствало на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от процесуалния представител действия за удовлетворяване на паричното вземане - задължението било погасено в резултат от наложен още преди получаване на поканата за доброволно изпълнение запор. Намаляването на адвокатското възнаграждение налагало и редуциране на размера на дължимата на съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следвало да бъде определена единствено върху вземанията по изпълнителния лист, или до сумата от 483,60 лв.

Взискателят ЗД “Б.И.” АД счита жалбата за неоснователна, тъй като адвокатският хонорар бил уговорен и заплатен в нормативно установения съгласно Наредба № 1/2004 г. минимален размер за образуване и водене на изпълнителното дело и бил съобразен с обема извършени от адвоката действия.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение било в рамките на установения с Наредба № 1/2004 г. минимум и същото следвало да се включва в основата за изчисляване на пропорционалната такса.

1

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20248510400887 е образувано въз основа на изпълнителни листове от 08.08.2023 г. и от 14.09.2023 г., издадени по гр.д. № 11570/2016 г. на СГС, ГО, I-5 състав, за суми в общ размер от 4 793,55 лв., представляващи съдебни разноски. В молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника от търговски банки, както и събиране на разноските по изпълнението, вкл. адвокатско възнаграждение в размер от 960 лв., платено в брой.

На 03.04.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като взискателят не оспорва, а и от данните по делото може да се направи извод, че вземанията са погасени в срока за доброволно изпълнение в резултат от изпълнение на наложения запор (вж. разпореждане от 10.04.2024 г. за възстановяване на надвнесените суми).

При тези факти жалбата се явява основателна.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение (чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие), единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК (посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК). В такъв случай в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ, и поради това сумата от 960 лв. се явява прекомерна. Ето защо искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. следва да бъде уважено. Възможността за намаляване на възнаграждението и под този размер поради неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. (вж. решение на СЕС по дело C438/22 г.) е ирелевантна с оглед диспозитивното начало и съдът не излага мотиви в тази насока.

Пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно извършените от него изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 428 ГПК. Тя не се дължи при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а също и когато дългът е погасен в резултат от предприет в срока за доброволно изпълнение изпълнителен способ (доколкото длъжникът не е длъжен, а може и да не е в състояние да предприеме плащане едновременно с вече започнато принудително изпълнение към активите му). В случая обаче с оглед диспозитивното начало съдът не може да отрече дължимостта таксата изцяло, а само в нейния обжалван размер – над сумата от 483,60 лв.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определените по изп.д. № 20248510400887 разноски за адвокат и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

ОТМЕНЯ определената с поканата за доброволно изпълнение 2 пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 483,60 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3