Определение № 277 от 28.03.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. гр. Добрич, 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20243200500156 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. С. Ж. срещу Заповед № 307/24.11.2023г., издадена по ч.гр.д. № 706/2023г. по описа на Районен съд Балчик в частта за разноските, с които в полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 2000 лева представляващи адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че предявената пред заповедния съд претенция е в размер на 11700 лева, като минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство било в размер на 885 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправено е искане до съда за изменение на издадената заповед за разноските в частта и за разноските и намаляване същите до размер от 885 лева.

С срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишено съобразно действителната фактрическа и правна сложност на делото и е определено по Наредба № 1/ 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за настоящето производство.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на страните и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Съгласно задължителните указания, дадени в т.7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се разграничат хипотезите, в които заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски от тези, в които се е произнесъл погрешно по разноските в заповедното производство. В първия случая е приложима разпоредбата на чл.248 ГПК за изменение и допълване на заповедта за изпълнение, а във втория страните разполагат в възможността по чл.413, ал.1 ГПК да подадат частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Заповедта за изпълнение е получена от длъжника на 04.01.2024г., в нея се съдържа произнасяне на заповедния съд по разноските, поради което същата подлежи на обжалване в тази част. Частната жалба е депозирана пред заповедния съд на 02.02.2024г. Срещу заповедта за изпълнение не е постъпило възражение в законоустановения срок, поради което жалбата срещу частта за разноските подлежи на самостоятелно разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за вземания по запис на заповед от 17.05.2023г. с издател К. С. Ж.. Заявителят е поискал присъждане на разноски в размер на 244.32 лева държавна такса и 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие от 22.11.2023г., в който е вписано уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение. Прави впечатление, че адвокатско възнаграждение в същия размер е поискано и в изпълнителното производство, както и в производството по разглеждане на настоящата жалба.

Заповедният съд е намерил заявлението за частично основателно, като е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на 11700 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

Възможността на длъжника да направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е реализирана в първия възможен за това момент – в срока за подаване на възражение/ частна жалба срещу заповедта за изпълнение, в частта за разноските.

Настоящия състав на съда намира, че заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение, каквото е искането на жалбоподателя, като издадения изпълнителен лист за разноски над този размер следва да бъде обезсилен.

Касае се за заповедно производство, в което заявителят следва да попълни заявление по утвърден образец, като липсва по-високо от обичайното ниво на фактическа и правна сложност с оглед вида документ по чл.417 ГПК, брой страни и брой вземания, поради което заплатеното от заявителя адвокатско 2 възнаграждение в размер на 2000 лева следва да бъде присъдено в редуциран размер от 885 лева. Заповедта за изпълнение в частта за разноските, следва да бъде отменена, в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над 885 лева до пълния размер от 2000 лева, а издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен в тази му част.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 307/24.11.2023г., издадена по ч.гр.д. № 706/2023г. по описа на Районен съд Балчик, в частта за разноските, с която К. С. Ж., с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес гр. Б. е осъден да заплати на К.

Д. С., с ЕГН ********** и адрес гр. В. разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 885 /осемстотин осемдесет и пет/ лева до присъдения размер от 2000 /две хиляди/ лева и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на нея Изпълнителен лист № 228/24.11.2023г. в тази му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3