Определение № 387 от 28.09.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Разград, 28.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

В. П. Д.

Атанас Д. Х.в като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно гражданско дело № 20223300500268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 1820 от 24.04.2022г. по описа на Окръжен съд - Ш. подадена направо в съда от Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Ш. ***, вх.3, ет.1, ап. 42 – срещу действия на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20218760400241 по описа на ЧСИ Д. З., рег.

№ 876 и с район на действие Окръжен съд – Ш..

С жалбата се моли да се отмени, като неправомерен, насрочения въвод във владение на 31.05.2022г. в гараж № 4 на *** в град Ш. съгласно уведомление с изх. № 954/13.04.2022г. по ИД № 20218760400241 по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 и с район на действие Окръжен съд – Ш..

Прави се искане и за спиране на въвода във владение насрочен за 31.05.2022г. в гараж № 4 на *** в град Ш. съгласно уведомление с изх. № 954/13.04.2022г. по ИД № 20218760400241 по описа на ЧСИ Д. З., рег.

№ 876 и с район на действие Окръжен съд – Ш.. Моли се, въвода да бъде спрян, поради: висяща частна жалба вх. в ТОС № 1135/06.04.2022г. до АпСВ по в. гр.д.

№ 69/2022г. по описа на ОС – Т., висящо ч. пр. с вх. във ВКС № 3642/21.04.2022г. от АпСВ по в.ч. гр.д. № 53/2022г.

Към жалбата е приложен препис от Уведомление с изх. № 9547 от 13.04.2022г. до жалбоподателя по горецитираното изпълнително дело, с което ЧСИ го уведомява, че на 31.05.2022г., на осн. чл. 498 ГПК е насрочен въвод във владение на подробно описан недвижим имот – гараж.

С определение № 462 от 14.06.2022г. по в.гр.д. № 20223600500165 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Ш. производството по делото образувано 1 въз основа на горепосочената жалба е прекратено и делото е изпратено на Апелативен съд – Варна, за постановяване изпращането му за разглеждане в друг равен съд, на осн. чл. 23, ал.3 ГПК, поради отвод на всички съдии от ШОС.

С определение № 359 от 27.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 20223000500276 по описа за 2022г. на Апелативен съд – Варна, I състав, поради отстраняване на всички съдии от Окръжен съд Ш. ВнАС е определил, по реда на чл. 23, ал.3 ГПК, Окръжен съд – Разград, който да разгледа делото и делото е изпратено на РОС.

След получаването на делото в РОС с писмо вх. № 2604 от 30.06.2022г., е образувано в. гр. д. № 189/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

С Определение № 254 от 4.07.2022 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 189/2022 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил процесната жалба на ЧСИ Д. З., рег. № 876, с район на действие ШОС за изпълнение на процедурата по чл. 436, ал. 2-4 от ГПК.

След администрирането на жалбата от страна на ЧСИ З., на 27.09.2022г. с вх. № 3790/27.09.2022г., жалбата е върната в РОС, ведно с копие от изпълнителното дело, като и мотиви на ЧСИ по обжалваните действия, като е образувано настоящото в.гр.д. № 268/2022г. на РОС.

Другите страни, редовно уведомени, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, не са депозирали възражения по жалбата по реда на чл. 436, ал.2 ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за недопустимост, а при условие на евентуалност - неоснователност на същата.

Разградският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила решение № 201/07.03.2019 год по гр. д. № 1333/2018 год, с което е осъден солидарно с В. П. Д. да заплати на взискателя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. София сумата 19 057,86 лв – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от 06.03.2018 год до окончателното изплащане, и 84,87 лв обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 до 06.03.2018 г.

Във връзка с изпълнителното дело и по искане на взискателя е вписана възбрана върху процесния имот на 25.05.2021 год, за което длъжникът е уведомен с призовката за доброволно изпълнение, връчена му на 08.06.2021 г. С последващата покана за принудително изпълнение, връчена на 30.06.2021 год длъжникът е уведомен за насрочването на описа на недвижимия имот за 26.07.2021 г. Въпреки наложената възбрана, на 2

14.07.2021 год. длъжниците Д. С. Д. и В. П. Д. са продали имота на Х. Т. Д. и Т. В. Д. с Нотариален акт за покупко-продажба № 47, том III рег. № 2368, дело № 362 от 2021г. на Ася Асенова – Нотариус с район на действие РС – Ш.

/т.2, л. 635 - 637 ИД/.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2021 г. /т. 2 л. 369 – 30 ИД/, издадено от ЧСИ Д. З., peг. № 876, район на действие ШОС, по изпълнително дело № 20218760400241 по описа на ЧСИ Д. З., на купувача Г. И. П. от гр. Ш. е възложен процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** /осем, три, пет, едно, нула, точка, шест, шест, шест, точка, три, пет, точка, едно, шест, точка, четири/, с площ 19.20 /деветнадесет цяло и двадесет стотни/ кв. м., представляващ гараж № 4 /четвърти/, попадащ на етаж - 1 /минус едно/ в сграда с идентификатор № *** разположена в поземлен имот с идентификатор № *** в урбанизираната територия на гр. Ш. община Ш. област Ш. бул. "С.В.", при съседи за самостоятелния обект: на същия етаж - ***, ***, под обекта няма, над обекта ***, по КККР одобрени със заповед № РД18-52/25.11.2005 г. на изпълнителен директор на АГКК, при цена от 18 822.00 лева.

С неподлежащо на обжалване, на осн. чл. 437, ал.4, изр. 2 ГПК, Решение № 19 от 17.03.2022 г. на ОС - Т. по в. гр. д. № 69/2022 г. е оставена без уважение жалбата на настоящия жалбоподател срещу горепосоченото Постановление за възлагане /т.2, л. 606-608 ИД/. С Определение № 253 от 11.05.2022 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 177/2022 г. е потвърдено разпореждане № 67/22.03.2022 г. по в. гр. д. № 69/2022 г. на Окръжен съд – Т., с което е била върната жалбата на настоящия жалбоподател против горепосоченото решение № 19/17.03.2022 г. по същото дело. С Определение № 248 от 4.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2264/2022 г., IV г. о., ГК съдът е оставил без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 3217 от 20.05.2022 г. на настоящия жалбоподател, подадена против горепосоченото определение № 253 от 09.05.2022 г. по въззивно ч. гр. дело № 177/2022 г. на Варненския апелативен съд и е прекратил производството по делото.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е недопустима, поради следното:

Защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез жалба действията на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. В производството по обжалване се реализира потестативното право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт. В нормата на чл. 435 от ГПК лимитативно и изчерпателно изброява действията на съдебният изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването от страните по изпълнението и от трети лица. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително. Законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се 3 признава процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на съдебния изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които страна по делото или трето лице счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни. Съществуването на правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на същото, надлежното подаване на жалбата и разглеждането й от съда. При липсата й същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от съда.

Настоящата хипотеза попада в обхвата на регламентирания в разпоредбата на чл. 498 от ГПК въвод във владение на купувача, която се различава от хипотезата на въвод във владение по реда на чл. 522 от ГПК. В чл. 498, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител въвежда във владение на имота купувача въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. За тези лица законодателят в чл. 498, ал. 2 от ГПК е предвидил, че могат да се защитят само с иск за собственост, изключвайки възможността за защита по чл. 435 от ГПК. Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК, могат да бъдат и страни в изпълнителното производство, какъвто е и жалбоподателя по настоящето дело. С оглед на гореизложеното при насрочване на въвод във владение на имот, който вече е възложен с влязло в сила постановление какъвто е процесния имот, страните в изпълнителното производство, в това число и жалбоподателят, не разполагат с възможността да обжалват насрочването и извършването на въвода, тъй като това действие излиза извън обхвата на посочените в чл.

435 от ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване.

Отстраняването на длъжника, или на трето лице, от имот като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК) е налице само при въвод на кредитора във владение при реализиране на правото на принудително отнемане на вещи, по реда на чл. 522 от ГПК, то не е налице при въвод на купувача във владение след публична продан (чл. 498 от ГПК). В този смисъл решение № 253/19.04.2010 г. по гр. д. № 228/2010 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 12185 от 20.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 5741/2019 г., както и Решение № 129/30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 138/06.03.2017 г. по гр. д. № 4099/2016 г. на ВКС, І г. о., приемащи, че защитата по чл. 435 от ГПК е неприложима.

Същото не попада в обхвата и на останалите действия на съдебния изпълнител, предвидени в ГПК като такива подлежащи на обжалване, поради което жалбата се явява недопустима.

За да направи тези изводи, съдът взе предвид, че в случая изпълнителното производство е образувано, възоснова на изпълнителен лист за реализиране на притезание, поради което са проведени изпълнителни действия за продажба на имущество на длъжниците. След стабилизиране на 4 постановлението за възлагане, съгласно разпоредбата на чл. 498 от ГПК, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. След като имотът е бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане, законът задължава съдебния изпълнител да въведе купувачът във владение. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на делото. Налице е друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането на взискателя изпълнителен процес. Той се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публична продан срещу длъжника (или трето лице) за предаване на владението на купения имот, за установяване на фактическа власт върху него и е различно от изпълнителното основание, възоснова на което е образувано изпълнителния процес. От изложеното следва извода, че в рамките на така развиващото се процесуално правоотношение не се извършват никакви други изпълнителни способи по см. на ГПК. Въводът се извършва в имота, съгласно постановлението за възлагане и срещу което и да е трето лице – в т. ч. и действителния собственик.

Правото на купувача да бъде въведен във владение произтича пряко от закона, който задължава съдебния изпълнител да въведе купувача във владение, възоснова на влязлото в сила постановление за възлагане. След като е останало неудовлетворено правото на купувача да бъде въведен във владение по специалния ред предвиден в ГПК, той е поискал извършването на въвода.