Присъда № 21 от 16.02.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 21 от 16.02.2026 година, постановена по НОХД № 439/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият М. Х. /М.Н./, роден на **********г. в гр.***, Република **********гражданин на Република **********по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 06.07.2024 година в района на гранична пирамида № 278, находяща се в землището на село Лесово, общ. Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. В.Д. от АК – Ямбол.

Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М. Х..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. В.Д. заявява, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови спрямо подзащитният й присъда, с която той да бъде признат за виновен и при превес на смекчаващи вината обстоятелства му бъде наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в минимален размер, тъй като са нА.це многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият М. Х. /М.Н./ е роден на **********г. в гр.***, Република Ирак и е гражданин на тази стрА..

Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено време я напуснал и отишъл в Република Турция. По-късно подсъдимия решил да влезе на територията на Република България, но без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта, тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе в стрА.та ни. В началото на м. юли 2024 година подсъдимият пребивавал в Република Турция и на 05.07.2024 година той заедно с още шест лица, имащи намерение да влязат в стрА.та ни, достигнал турско – българската граница. На 06.07.2024 година подсъдимият влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал над възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо–турската границата, с помощта на стълба. ОстА..те шест лица, с които подсъдимия се придвижвал, също влезли в Република България по идентичен начин, по същото време и място.

При влизането си в стрА.та ни на 06.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в Република България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимият и спътниците му продължили движението си на територията на Република България и на 06.07.2024 година, около 20.00 часа подсъдимият и остА..те 6 лица от групата се придвижвА. с лек автомобил по пътя от с.

Орешник, община Тополовград към гр. Тополовград. В началото на гр.Тополовград 1 подсъдимият и спътниците му слезли от автомобила и докато се опитвА. да се укрият в крайпътното пространство в близост до гробищния парк на гр. Тополовград, били открити от полицейски служители на РУ Тополовград – свидетелят Д. М. Д. и негов колега Р. Д..

След това подсъдимия и остА..те лица, с които се придвижвал, били задържани и отведени в РУ – Тополовград.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в РУ – Тополовград в него не са били открити никакви документи за самоличност и самоличността му е била снета по негови данни. Лицето се е идентифицирало с имената М. Х. /М.Н./, роден на **********г., в гр.***, Република **********гражданин на Република **********кюрд, с висше образование, неженен, безработен.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача пред разследващия орган, при привличането за обвиняем и разпита му като такъв в хода на бързото производство.

Така установената във фазата на досъдебното производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че М. Х. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Б. П. С. и Д. М. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Б. П.

С. и Д. М. Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите С. и Д., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването и задържането му на територията на стрА.та ни.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 06.07.2024 година, в района на гранична пирамида № 278, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите С. и Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е 2 нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. Х. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се 3 явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро, равняващи се на 500.00 лева.

Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на М. Х., тъй като към момента на деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. М. Х. за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.