Решение № 1022 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330100529 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц. А. М., ЕГН ******, с адрес: ******, чрез ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И., против „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит № ******, предвиждаща заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1060,80 лв. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Микро Кредит” АД да заплати на ищцата Ц. М. сумата от 50,00 лв., платена при начална липса на правно основание като такса по пакет от допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит № ******, поради нищожността на клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.01.2025 г., до окончателното 1 изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит № ******, сключен с „Микро Кредит” АД. Сочи се, че съгласно раздел т. 3 от Договор за допълнителни услуги към Договора за кредит, именован „Предмет, срок и цена на договора“, ответното дружество предоставило на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги, като пакетът включвал следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване в офиса; право на участие в специални промоции. Цената на пакета от допълнителни услуги била 1060,80 лв.

Ищцата твърди, че уговорката в т. 3 от сключения договор е изначално недействителна, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Поддържа, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1060,80 лв. противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. Сочи, че сумата търсена на базата на този пакет от допълнителни услуги в размер на 1060,80 лв. е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Излага, че предметът на споразумението за допълнителни услуги, макар да е дефиниран като допълнителни „услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, предоставен с договора за потребителски кредит, както и създава разходи, които са свързани с договора за кредит, но не са упоменати в него, а са „изнесени“ в договора за допълнителни услуги. Твърди, че е налице заобикаляне на раздпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Сочи, че реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се 2 калкулира допълнителна (лихва) печалба към договорената възнаградителна лихва по кредита.

По гореизложените съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Формулира доказателствени искания. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Микро Кредит” АД, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Твърди, че процесните договори отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП и са действителни. Сочи, че в патримониума на ответното дружество не са постъпвали суми без правно основание.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищцата – ЕАД Е. И., чрез адв. Е. И., с която поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът „Микро Кредит“ АД, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. Г. М., с което моли за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение от 26.02.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 50,00 лв. на 216,95 евро с равностойност 424,32 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

3

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата Ц. А. М. и ответника „Микро Кредит” АД е сключен Договор за кредит № ****** и Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит № ******, като за предоставения пакет от допълнителни услуги ищцата е поела задължение да заплати на ответното дружество възнаграждение в размер на 1060,80 лв.

От представения по делото Договор за заем Microcredit № ****** се установява, че между ищцата Ц. А. М. и ответника „Микро Кредит” АД е сключен договор за заем, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 800,00 лв., със срок на договора от 15 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40,48 %. Заемната сума следва да бъде върната на 15 погасителни вноски, всяка в размер на 68,84 лв. Общата сума за погасяване е отразена в размер на 1032,60 лв. Във визирания договор липсва посочен годишен процент на разходите.

Във връзка с възникналото кредитно правоотношение между страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № ******, от разпоредбата на чл. 3 от който се установява, че „Микро Кредит” АД е поело задължение да предостави на ищцата - заемател пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ с описание: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3.

Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути;

5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции, за което дължи вноска в размер на 70,72 лв. месечно за целия срок на договора – 15 месеца или общо 1060,80 лв.

Не е спорно по делото, че ответникът „Микро Кредит“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата Ц.

М . е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и 4 че същата е усвоила изцяло заетата сума по процесния Договор за заем.

Сключеният между ищеца и ответника Договор за заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК). Посоченият нормативен акт е приложим и към свързания с кредитното правоотношение Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № ****** По иска за недействителност на клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги към Договора за заем:

Съдът счита, че договореното в чл. 3 от Договора за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № ****** заемателят да заплаща на заемодателя сумата в размер от 70,72 лв. месечно за пакет „Комфорт“ е в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с Договора за кредит, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – арг. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Прочитът на клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги налага разбирането, че кредиторът задължава ищцата (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата по чл. 3 от Договора за допълнителни услуги, касаещи „безплатно предоговаряне и разсрочване на заема“, „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ и „безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД са такива, свързани с усвояването и управлението на кредита и са присъщи за ответното дружество. В случая кредиторът изисква заплащане на месечна база за услугите по „предоговаряне и разсрочване на заема“ и „внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД“ (което е забранено от закона – арг. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК) и едновременно с това обозначава същите 5 като „безплатни“. Правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските е нормативно уредено. С въвеждането на възнаграждение за услугите предоговаряне и разсрочване на заема кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. Дейностите по предоговаряне, разсрочване на заема и разглеждането на кредитната заявка са директно свързани с усвояването на главницата и последващото управление на кредита (доколкото преди да се отпусне съответния финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка за кредитиране). Що се отнася до предоставената с пакета „Комфорт“ допълнителна услуга по „право за участие в специални промоции“, то същата е напълно неясно формулирана и не съдържа каквато и да било конкретика – нито е посочено какво е естеството на промоциите, в които участва потребителят, нито периода, в който се провеждат. Абстрактният начин, по който е формулирана тази услуга на практика води до заключение, че на потребителя не се предоставя каквато и да било услуга. На следващо място, не се установява ответникът да е посещавал дома на ищцата, за да събира месечните вноски.

Съгласно императивната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Съдът намира, че единствената цел, с която е сключен процесният Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № ****** е да натовари потребителя с допълнителни финансови задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на кредитора – ответник (а по отношение на услугата „право за участие в специални промоции“ и лишена от основание). Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга. Това води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата.