Решение № 181 от 10.06.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 321/2026
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143,ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.3,пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Дупница, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20261510200321 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Е. К. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***,община ***,област ***,ул.***,№ **, обжалва Наказателно постановление № 26-0348-000073 от 12.03.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 255.65 евро/500.01 лева/,и лишаване от правото да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,” за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено.В съдебно заседание,жалбоподателят не се явява,постъпило е становище от същия,с което поддържа депозираната жалба и отново се моли Наказателното постановление да бъде отменено,като незаконосъобразно като излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище, по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
24.02.2026г., около
14.33 часа,в гр.Дупница,по ул.“Никола
Малашевски“,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег.
№*********,собственост на Г.И.П. от гр.**** с посока на движение към ПП1,Е79,като при 1 направената му проверка от страна на служители на въззиваемата страна било установено,че управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано по надлежния ред.След извършена справка с РСОД е било установено,че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация във вр. с чл.143,ал.15 от ЗДвП.По случаят е било, по описа на РУ Дупница,което с постановление за прекратяване на наказателно производство №1007/2026г., на РП Кюстендил ТО Дупница прекратено, а материалите изпратени на РУ за налагане на административно наказание.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №3366994 от 24.02.2026г., който акт той подписал без възражения.
Във връзка с гореизложеното на жалбоподателя е издадено Наказателно постановление №26-0348-000073 от 12.03.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 255.65 евро/500.01 лева/,и лишаване от правото да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,” за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля К. В. С..
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел-,тъй като същите са обективни,логични и без противоречиви.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва да бъде отменено наказателното постановление. Съображенията за това са следните:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, и такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които налагат неговата отмяна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушение.Нарушени са разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като в издаденото наказателно постановление е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение,на мястото където е било извършено,както и на обстоятелствата,при които е било извършено, както и на доказателствата,които го потвърждават.Видно е от наказателното постановление,че описанието на нарушението не съдържа признаците на чл.6 от ЗАНН, тъй като в него не е 2 посочено изпълнителното деяние,с което се осъществява състав на административно нарушение.Описанието на нарушението съдържа само една констатация,която не визира нарушение на правно регламентирана норма,поради което не може да породи основание за налагане на санкция.Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с всички обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение,тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице.Налице е бланкетно обвинение.Допуснато е процесуално нарушение по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.В наказателното постановление като нарушена разпоредба е посочена-чл.140,ал.1 от ЗДвП, без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена,която пък и правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението.В наказателното постановление е налице противоречие между мотиви,правна квалификация на деянието и наложената санкция.Разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП, създава общо правило на поведение по пътищата отворени за обществено ползване да се управляват само МПС и ремаркета,които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места.За да е съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели,които условия следва да са налице при условията на кумулативност.Отсъствието на което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието.В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС макар и със служебно прекратена регистрация е било с регистрационни табели.Словесното описание на нарушението не може да бъде квалифицирано като такова по чл.140,ал.1 от ЗДвП, и не може да бъде санкционирано по чл.175,ал.3,от ЗДвП.Цитираните две правни норми имат съвсем други хипотези.Констатираното от АНО,че автомобилът е бил с „регистрационни табели с изтекъл срок на валидност”, не попада в нито една от хипотезите на чл.140,ал.1 от ЗДвП, респ.по чл.175,ал.1 от ЗДвП.От друга страна нормата по чл.175,ал.3 от ЗДвП, е бланкетна и съдържанието й се запълва от конкретни разпоредби,които следва да бъдат указани.Още повече,че в НП липсва посочване на дата от която е била прекратена регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС.
Административно-наказващият орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на същото.
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи 3 маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б" ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд
4
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление№26-0348-000073 от 12.03.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на Е. К. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***,община ***,област ***,ул.***,№ **, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 255.65 евро/500.01 лева/,и лишаване от правото да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,” за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд,Кюстендил в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5