Решение № 5197 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5197 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

М. Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20231100500151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20066327 от 09.11.2022 г., постановено по гр. д. № 10166/2021 г. по описа на СРС, 138 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. М. М., А. Д. М. и М. Д. М., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. М., А. Д. М. и М. Д. М. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумата от по 811,55 лв. за всеки от ответниците, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот – ап. 45, находящ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на по 135,97 лв. всеки от ответниците – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. върху вземането за неплатена топлинна енергия, сумата в размер на по 14,15 лв. всеки от ответниците – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52316/2020 г. по описа на СРС, 138 състав.

Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от по 811,55 лв. до пълния предявен размер от по 890,36 лв. за цената на топлинната енергия за периода от м.05.2017 г. до м.06.2017 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на по 3,05 лв. за всеки от ответниците – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2030 г. върху цената на услугата за дялово разпределение.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, са подадени идентични въззивни жалби от ответниците М. М. М. и А. Д. М.. В жалбите се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ответниците 1 нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Тъкмо обратното – от приложената по делото декларация за откриване на партида, подадена от ответницата М. М., се установявало, че именно с нея топлопреносното предприятие е сключило договор за доставка на топлинна енергия, поради което и въззивниците считат, че единствено М. М. е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. По тези съображения е отправено искане до въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу М. М. и А. М. искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същите се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По делото не спорно, че процесния имот е бил топлофициран през процесния период и че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорният по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая по делото не е спорно, че тримата ответници са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти от по 1/3 ид. ч. От друга страна, се установява, че след смъртта на общия наследодател на ответниците на 18.11.2006 г., на 15.07.2009 г. единият от съсобствениците – М. Д. С., е подала молба-декларация за откриване на нейно име на партида за имота. В декларацията е заявено, че имотът ще бъде ползван за жилищни нужди на членовете на семейството на молителката, с посочване, че домакинството й се състой от 3 члена. Удостоверено е също, че останалите съсобственици са съгласни партидата на „Топлофикация София“ ЕАД да бъде на името на ответницата М. Д. С..

Видно е от представените и приети като доказателства по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки за имота, че през процесния период титуляр на партидата, разкрита за процесния имот, е била М. Д. С..

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответниците М.

М. и А. М. имат качеството потребител на топлинна енергия през процесния период.

Подадената молба-декларация за откриване на партида на името на М. Д. С. в качеството й на собственик на процесния имот представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел предложението й, като е открил партида за целия имот на нейно име и впоследствие е издавал фактури за цялата стойност на доставената топлинна енергия само на името на титуляра на партидата. Налице е следователно соченото в тълкувателното решение изключение - когато съсобственик е подал молба-декларация за откриване на индивидуална партида за целия имот на негово име, то облигационната връзка възниква между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия въз основа на сключен писмен договор при публично известни общи условия. Съгласно чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за 2016 г. при смърт на клиент – физическо лице, продавачът променя партидата на 3 името на наследника или на един от наследниците по писмено споразумение между тях.

По изложените съображения, въззивният съд приема, че облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот е възникнало само между ищцовото дружество и М. Д. С.. Между ищеца и ответниците М. М. М. и А. Д. М. не е налице облигационно правоотношение относно процесния имот, поради което предявените срещу тях искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради разминаване в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решение № 20066327 от 09.11.2022 г., постановено по гр. д. № 10166/2021 г. по описа на СРС, 138 състав, следва да се отмени в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. М. М. и А. Д. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. М. и А. Д. М. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумата от по 811,55 лв. за всеки от ответниците, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот – ап. 45, находящ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на по 135,97 лв. всеки от ответниците – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. върху вземането за неплатена топлинна енергия, сумата в размер на по 14,15 лв. всеки от ответниците – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52316/2020 г. по описа на СРС, 138 състав.