Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260121 от 29.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1954/2020
Вид
Решение № 260121
Подписан
29.03.2021
В сила
23.04.2021
Състав
ЦВЕТАНКА ТРЕНДАФИЛОВА ВЪЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№

,гр.Пазарджик, 29.03.2021 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1954 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П. против А.Д.Ш., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 16.03.2020г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд Пазарджик за вземанията си към А.Д.Ш.. По входираните документи е образувано ЧГД №810/2020г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което дружеството подава настоящата искова молба на основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК в срока по чл.415 ал.4 ГПК.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Сочи, че съгласно чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

Сочи, че съгласно чл.94а от

Закона за енергетиката, крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Твърди, че до този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Твърди, че А.Д.Ш. като физическо лице има качеството на битов клиент, съгласно §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури.

Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ******, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*. За А.Д.Ш. е открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2.

Сочи, че съгласно чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на А.Д.Ш. за периода 09.08.2018г. - 08.10.2018г. електроенергия на обща стойност 121,90 лв., която до този момент не е заплатена.

Твърди, че поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 17,97 лв. за периода 28.09.2018г. - 15.03.2020г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А.Д.Ш., както следва: 121,90 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 09.08.2018г. - 08.10.2018г.; 17,97 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 28.09.2018г. - 15.03.2020г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли на основание Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №4/2013г., т.12 да осъди А.Д.Ш. да им заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД №810/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик разноски.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени доказателства.

Прави доказателствено искане - за изискване и прилагане на ЧГД №810/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик.

В срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който взема становище, че искът е предявен в преклузивния срок и е процесуално допустим. Сочи, че вземането произтича на основание договорни отношения между ищеца „ЕВН Електроснабдяване“ и ответника.

Заявява, че поради това, че няма връзка с ответника не може да вземе отношение относно кога е започнал изпълнение на задължението си /плащането/, кога и колко е изплатил от сумата, визирана в договора, предмет на иска. Също така извършено ли е цялостно плащане или част от задълженията си. И ако има такива, то каква сума е изплатил, в какъв срок и дали действително дължи претендираната такава, ведно с всички законни и мораторни лихви, произтичащи от вземането. Твърди, че не е установено дали твърденията в исковата молба за дължима сума отговарят изцяло на действителното състояние на договорните отношения между стра­ните.

Сочи, че няма представени писмени доказателства, от които да е видно, че дей­ствително ответникът изцяло е дезинтересиран от клаузите, визи­рани в договора и отказва да плаща задълженията си. Сочи, че доброволното начално изпълнение на задълженията по един договор изразява по мълчалив начин признаването на действителността на този договор. То съдържа и мълчалив отказ от възраженията, които страната би могла да противопостави на един иск за изпълнение на същия договор" /тълкувателно решение №73/1960г. на ОСГК на ВС/.

Още повече видно от представените доказателства би следвало да се постави въпросът защо след като не е постъпило плащане и сумата, дължаща се от ответника, на същия не е прекъсната електроенергията. Сочи, че това е общоприета практика за цялата страна. При неплащане на каквото и да било задължение или каквато и да била услуга от ищеца в съответния срок, той прекъсва електрозахранването на длъжника.

Твърди, че отсъствието на страната и невъзможността на една действителна защита с факти и аргументи, прави иска едностранно доказан. Също така твърденията на ищеца се базират изцяло и единствено на доказателст­вата, представени от него.

Моли съда да отхвърли иска, пре­дявен срещу ответника като необоснован и недоказан. Заявява, че не може да посочи писмени и гласни доказателства в подкрепа на ответника, поради липса на какъвто и да било контакт с него.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща свой представител.

Особеният представител на ответника взема становище, че предявеният иск е недоказан и неоснователен, и моли съда да го отхвърли. Излага доводи по същество.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и с възраженията на особения представител на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 16.03.2020 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №810/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №372 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 10.04.2020 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 121,90 лева – главница, сумата от 17,97 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.09.2018г. до 15.03.2020г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева – разноски по делото за държавна такса и сумата от 50,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 09.08.2018г. до 08.10.2018г. на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката. Електрическата енергия е доставена по партидата на А.Д.Ш., с клиентски номер №**********, отнасяща се за обект на потребление: гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*, ИТН: ******. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.

Съгласно чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството-ищец.

По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН ******, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„*******“ №*, ет.*, ап.*.

За ответника

А.Д.Ш. е открит клиентски номер **********.

Съгласно чл.11, т.1 от Общите условия ответникът като потребител е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2 от Общите условия.

Съгласно чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Няма данни по делото ответникът да е променил доставчика си на електроенергия. Следователно ответникът като физическо лице има качеството на битов клиент, съгласно §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от приложените фактури.

По делото са представени и приети като доказателства, заверени копия на фактури, както следва: фактура №**********/16.09.2018 год. на стойност 105,38 лева, с падеж 27.09.2018г. и фактура №**********/16.10.2018 год. на стойност 16,52 лева, с падеж 29.10.2018г.

Видно от тях е, че доставчик на описаното количество електрическа енергия - е търговското дружество-ищец, а получател е ответникът. Фактурите са за общата сума от 121,90 лева, с включен ДДС. В тях подробно са описани възможните начини за плащане.

Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Фактурите не са оспорени от ответната страна.

Установява се от представения от ищеца и неоспорен от страната-ответник препис-извлечение от сметката на ответника, че начислената електроенергия за клиентския номер на ответника и за ИТН ****** за периода от 09.08.2018г. до 08.10.2018г. е на обща стойност 121,90 лева, както и че начислената лихва за периода от 28.09.2018г. до 15.03.2020г. е в размер на 17,97 лева.