Решение № 9826 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9826 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110128081 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез юрк. Г. П., срещу К. Г. С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1112,12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40000571719 от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 324,05 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 05.10.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 243,58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.08.2020 г. до 05.10.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 320 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 512 лева, представляваща 1 възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 13.07.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40000571719, по силата на който на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1200 лева. К. С. следвало да върне заемната сума, ведно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на 18 месечни вноски, всяка в размер на 142,15 лева и падеж 15-то число на месеца, в срок до 15.01.2022 г. Ответницата не изпълнявала поетите с договора ангажименти, като заплатила частично само една погасителна вноска. Поради допуснатата забава в погасяването на две и повече последователни месечни вноски и на основание приложимите към процесния договор за кредит общи условия, на 05.10.2021 г. ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, за което до ответницата било изпратено писмо. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 67856 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата К. Г. С. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д. М..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място възразява, че доколкото изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не било достигнало до ответницата преди образуване на заповедното производство, то твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията не била настъпила. На следващо място възразява, че сключеният между страните договор за кредит бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК, а именно: поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен лихвеният процент и условията за прилагането му, и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора липсвало посочване на годишния процент на разходите и на общата дължима от потребителя сума. Освен това с предвиденото в договора задължение за плащане на възнаграждение на допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което препятствало потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Възразява, че уговореният годишен лихвен процент от 41 % противоречал на добрите нрави, като нищожни били и уговорките за сумата за закупен пакет от допълнителни услуги. В последния случай се касаело за огромна по размер сума с неясни насрещни задължения за кредитора и никаква икономическа полза за ответницата.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените в заповедното и в исковото производства разноски.

2

В съдебно заседание ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К., в която заявява, че поддържа исковата молба и оспорва отговора на ответника и направените в същия възражения като неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата К. Г. С., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. М., в която заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор и оспорва исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40000571719 от 13.07.2020 г., сключен между страните, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитор, предоставил на ответницата, в качеството й на клиент, кредит в размер на 1200 лева. Ответницата се задължила да върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 41,00 %, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 576 лева, или всичко общо в размер на 2558,82 лева на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 142,15 лева, с падеж на погасителните вноски 15-то число на месеца. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора за кредит бил 15.01.2022 г., видно от приложения към него погасителен план.

Посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите бил 48,78 %.

Съгласно т. 4.1 от общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, за ползването на отпуснатия кредит клиентът дължал на кредитора годишна лихва, чийто процент бил фиксиран за целия срок на кредита и бил определен в т.

VІ от договора. Клиентът изплащал отпуснатия кредит и посочената в договора лихва съгласно погасителния план към него. В т. 4.2 от общите условия било предвидено, че лихвата по кредита се изчислявала върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започвала да тече от датата на усвояването му. За целите на изчисляване на лихвата, посочена в т. VІ от договора за кредит, се приемало, че годината се състои от 360 дни, а месецът – винаги от 30 дни. Съгласно т. 5.2 от общите условия при първоначалното изчисление на ГПР по договора кредиторът отчитал общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, както и следните допълнителни допускания съгласно ЗПК: т. 5.2.1.

– договорът за потребителски кредит бил валиден за срока, за който е сключен, и кредиторът и клиентът били задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; т. 5.2.2. – първоначалното изчисление на ГПР по договора се правело, като се приеме, че лихвата и другите разходи били неизменни спрямо техния първоначален 3 размер и щели да се прилагат до изтичане на срока на договора. В случай че клиентът просрочи плащане на месечна вноска, същият дължи на кредитора уговорения в т. VІ от договора за кредит лихвен процент върху усвоената и непогасена главница за всеки ден на ползването й, както и обезщетение в размер на законната лихва (действащия ОЛП+10 % годишно), изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане (т. 12.1 от общите условия). В т. 15 от същите било предвидено, че клиентът можел да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за кредит. Настоящата точка се отнасяла и се прилагала единствено по договор, по който клиентът поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Допълнителна услуга „Фаст“ (т. 15.1 от общите условия) – всеки клиент получавал приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД. Допълнителна услуга „Флекси“ (т. 15.2 от общите условия) – всеки клиент получавал право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл.

15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от общите условия.

Видно от приложени към исковата молба искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр, ответницата била запозната с основните характеристики на поискания кредит „Профи Кредит Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Всички документи съдържат подпис за ответницата, чиято автентичност не е оспорена в хода на производството.

От представено по делото преводно нареждане от 14.07.2020 г. се установява, че ищецът изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, като превел в полза на ответницата сумата в размер на 1200 лева.

С уведомително писмо от 07.10.2021 г., поради допуснато от ответницата неизпълнение на поетите с процесния договор задължения, кредиторът обявил целия размер на кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.10.2021 г. Видно от приложено по делото известие за доставяне, пратката била върната на подателя на 01.11.2021 г. като непотърсена.

Съгласно представена от ищеца справка за извършени от ответницата плащания по процесния договор за кредит, в периода от 14.09.2020 г. до 29.03.2024 г. била внесена сумата в общ размер на 1057,30 лева, с която били погасени следните задължения на К. Г. С., а именно: 269,38 лева – месечни вноски съгласно погасителния план (тази с падеж 15.08.2020 г. била погасена изцяло в размер на 142,15 лева, а тази с падеж 15.09.2020 г. – до сумата в размер на 127,23 лева); 203,92 лева – лихви за просрочие на вноските по погасителния план;

40 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането; и 544 лева – обезщетение за забава.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

4

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.