Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 06.06.2023, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Гражданско дело 68/2023
Вид
Решение № 53
Подписан
06.06.2023
В сила
06.06.2023
Състав
Емилия Дишева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Дряново, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100068 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от М. П. Б. от с. ***, ул. „***“ № ***, чрез пълномощник адв. Р.

И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от В. К. Д., се излага, че ищцата работела в ответното дружество на длъжност „***“. Със заповед № 95 от 29.08.2022 г. трудовото правоотношение било прекратено, като на ищцата не били изплатени заплати за м. април и м. май 2022 г. и обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.

Ответникът дължал следните суми: з а заплати за м. април 2022 г. в размер на 576,00 лв. и за м. май 2022 г. в размер на 520,00 лв. или общо 1096 лв., както и 329,16 лв. - обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.

Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1096 лв. - трудово възнаграждение за м. април и м. май 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 92,03 лв. - мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.05.2022 г. до 13.03.2023 г.; 329,16 лв. - обезщетение за 12 дни неизползван годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 18,01 лв. мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за периода от 29.08.2022 г. до 13.03.2023 г. Претендира се да бъде присъдено адвокатско 1 възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание на 30.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.

Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.

Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 30.05.2023 г. е приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:

Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея, както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства, съдът счита предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1096,00 лв. неизплатени трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 92,03 лв. - мораторна лихва върху върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.05.2022 г. до 13.03.2023 г.; сумата от 329,16 лв. – обезщетение за 12 дни неизползван годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 18,01 лв. - мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за периода от 29.08.2022 г. до 13.03.2023 г.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху 2 уважените искове общо в размер на 150,00 лв.

В проведеното на 30.05.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.03.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са уважени изцяло, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр. Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в размер от 1209,60 лв., изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.

2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от предявените обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.

К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Б., с ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ № ***, съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, следните суми: СУМАТА от 1096,00 лв.

(хиляда деветдесет и шест лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2022 г. и м. май 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ; СУМАТА от 92,03 лв. (деветдесет и два лева и три стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 13.03.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения, на основание чл. 86 ЗЗД; СУМАТА от 329,16 лв. (триста двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до 3 окончателното изплащане, на основание чл. 224 ал. 1 КТ и СУМАТА от 18,01 лв.

(осемнадесет лева и една стотинка), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 29.08.2022 г. до 13.03.2023 г. върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.

К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора гр. Дряново, ул. “***” № ***, СУМАТА от 1209,60 лв. (хиляда двеста и девет лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.

К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

4