Решение № 136 от 17.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Шумен, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20233600500076 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №259/06.10.2022г. по гр.д.№561/2022г. НПРС е признал за установено, на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо М. Р. И., че вземането на „Йеттел България”ЕАД-гр.София,, представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 112,28 лв., неплатени абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „723“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019г. до 14.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС – 01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, съществува, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до 114,09 лв.. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на дружеството срещу И., за установяване съществуването на вземане за сумата от 84,90лв.- неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г., присъдено по заповед за изпълнение №145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС. Признато е за установено и че в полза на дружеството съществува вземане от И. за сумата от 9,86лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор за лизинг за устройство Huawei Y6 2019 Dual Black, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020г., която е присъдена по Заповед за изпълнение № 145/04.03.2022г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС , като е отхвърлен искът за разликата над присъдената сума до 139,44 лв.. Отхвърлен е и искът за установяване 1 съществуването на вземането за сумата от 148,73 лв., представляващ неустойка по договор за лизинг за устройство Huawei Y6 2019 Dual Black, за установяване съществуването на вземането за сумата от 71,53 лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., присъдено по заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове: за сумата от 84.90лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, за сумата над 9.86лв. до 139.44лв.-дължима поради неизпълнение на задължение по договор за лизинг, за сумата 148.73лв.-неустойка по договор за лизинг, за сумата от 71.53лв., дължима поради неизпълнение на задължение по договор за лизинг на базови аксесоари, съответно са присъдени разноски по първоинстанционното и заповедното производство в намален размер, съобразно уважената част от претенциите. Сочи, че решението в атакуваните части се явявало неправилно, по подробно изложени съображения. Договорът за мобилни услуги от 18.12.2019г. бил прекратен валидно и едностранно от ищеца в настоящото производство, на основание чл.75 във връзка чл. 19б, буква в) от общите условия. При прекратяването били спазени изикванията на закона, тъй като не било необходимо отправяне на предизвестие или друга, специална форма за настъпване на последиците от него.. Размерът и условията, при които се дължали процесиите неустойки, били посочени в чл.ІV.2., букви а) и б) от допълнително споразумение от 18.12.2019 година и са известни на абоната, който ги е приел с подписването на документа. Размерът и основанията за възникване на неустойка били съобразени със споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния оператор от 11.01.2018г., поради което и категорично липсвало значителното неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не отговаряла на фактите тезата на съда, че не било налице валидно прекратяване на договорите за лизинг, тъй като липсва писмено уведомяване за прекратяването им от страна на мобилния оператор. Във връзка с установителните претенции за дължимост на задължения по договорите за лизинг молибно устройство и базови аксесоари сочи, че пряко действие имала разпоредбата на чл.12, ал.2 от общите условия на договор за лизинг, съгласно която при прекратяване на договора за мобилна услуга дължимите вноски ставали безсрочно изискуеми без да е необходимо извършване на друго действие. Със самия факт на законно и основателно прекратяване действието на договора за мобилни услуги на 11.03.2020г. била настъпила предсрочната изискуемост на всички вноски по договора за лизинг на HUAWEI Y6 2019 Dual Black към предпочетен номер 359893248723, които не били падежирали.

Напълно идентично било положението и по отношение на договора за лизинг на базови аксесоари, при който пряко действие имала разпоредбата на чл.12, ал.2 от общите условия на договор за лизинг на предоставени базови аксесоари. Моли, съдът да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което заявените установителни претенции бъдат изцяло уважени, като се присъдят разноски в размер, съответстващ на уважената част от исковете. Претендира и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

2

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Теленор България“ЕАД-гр. заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №145/04.03.2022г. по ч.гр.д.№300/2022г. на ШРС, по силата на която е разпоредено М. Р. И. да заплати на дружеството сумата от 558,69 лв., от които 233,63 лв. задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 198,00 лв. дължими вноски за лизинг и 127,06 лв. задължения за минали периоди, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение. Тъй като съобщението за издадена заповед за изпълнение е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу И. - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по горепосочените договори за мобилни услуги и лизинг.

Между ищцовото дружество/с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „723“ от 05.09.2019 г., при месечна абонаментна такса от 22,99 лв. и срок на действие 24 месеца, който договор след изтичане на срока (05.09.2021 г.) ставал безсрочен, а месечната такса се променяла на 31,99 лв.. По силата на същия, ищецът доставчик на мобилни услуги е поел задължение да предоставя на ответника - абонат с клиентски № ********** далекосъобщителни услуги, чрез сочения мобилен телефонен номер, за определения срок. При сключване на договора И. е подписал декларация – съгласие, че при подписване на договора е запознат с общите условия на „Теленор България“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа. Съгласно чл. 23 от общите условия на дружеството – ищец, последното има право да получава: цена за първоначално свързване, месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т.69.

Съгласно чл. 26 от общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължениeто му за заплащане на дължимите суми.

На 18.12.2019 г. е подписано между страните допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, съгласно което, на И. е предоставен месечен план „Тотал +“, като месечният абонамент за първоначалния срок на договора става 27,99 лв., а след него 31,99 3 лв.. С подписването на договора, на ответника било предадено устройство Huawei Y6 2019 Dual Black със сериен номер, завършващ на последни цифри „199“. Цената в брой или общата лизингова цена с абонаментния план възлизала на 178,86 лв. Посочено е, че стандартната цена на устройството е 369,90лв., отстъпката е 191,04 лв. Допълнителното споразумение било сключено за срок от 24 месеца.

Представен е и договор за лизинг, съгласно който на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване устройство Huawei Y6 2019 Dual Black с неговите принадлежности – зарядно и упътване с гаранционна карта, като съгласно чл. 1 от договора общата цена, която лизингополучателят следва да плати е 172,97лв. с вкл. ДДС, при договорена месечна лизингова вноска от 5,89лв. Между страните бил сключен и договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019г., съгласно който на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване описаните в таблицата пет артикула, индивидуализирани с продуктовите си номера. Съгласно договора общата цена на предоставените базови аксесоари е 74,70лв., която следва да бъде изплатена при договорена месечна лизингова вноска от 3,11лв..

По делото са представени и фактури: № 7297825451/15.12.2019 г. за периода от 15.1114.12.2019 г. на стойност 48,02 лв., от които 24,34 лв. за ползвани мобилни услуги, вкл. такси и сумата от 23,68 лв. остатък от предишен период; фактура № 7299219928/15.01.2020г. за периода от 15.12-14.01.2020 г. на стойност 305,75лв., от които 305,75лв., които включват ползвани мобилни услуги, вкл. такси, суми за лизинг, както и допълнително сумата от 24,34 лв. баланс от предишен период; фактура № 7300501456/15.02.2020г. е за периода от 15.0114.02.2020 г. на стойност 127,06лв., от които отрицателен баланс от 9,02 лв., за дължими такси и допълнително сумата от 123,09 лв. баланс от предишен период. Крайният срок за плащане е до 01.03.2020 г.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена стойност на мобилни услуги, незаmлатени лизингови вноски и неустойка по допълнително споразумение от 18.12.2019г. към договор за мобилни услуги от 05.09.2019г., договор за лизинг ог 18.12.2019г. на апарат Huawei Y6 2019 Dual Black и договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019г..

Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението само в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове: за сумата от 84.90лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобирни услуги, за сумата над 9.86лв. до 139.44лв./129.58лв./-задължение по договор за лизинг, за сумата 148.73лв.-неустойка, представляваща разликата в стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, за сумата от 71.53лв.задължение по договор за лизинг на базови аксесоари.

В останалата част, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

4

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, съответно неустойка по договора.