Решение № 1806 от 19.12.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1806 гр. Русе, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520105339 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът А. Н. А. с ЕГН:********** от гр.Русе е предявила срещу М. П.

И. с ЕГН:********** от гр.Русе иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да развали на основание чл.87, ал.З от ЗЗД, по отношение на ответника М. П. И. с ЕГН:**********, до размер ¼ ид.част, алеаторния договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №137, том IV, дело №1611/88 год. на нотариус Марика Цолопану с район на действие РС-Русе, вписан с вх.рег.

№1808/08.07.05.1988г., парт.кн. том 378, стр.145,146 в Службата по вписванията при РС-Русе, по силата на който М.Ц.Х. И И.И.Х. са прехвърлили при равни права на ответника и И. П.а И. описания по-горе имот: апартамент „Ж" на шестия етаж,в бл."Т.", вх.В, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения с застроена площ от 60.75 кв.м./ шестдесет квадратни метра и седемдесет и пет квадратни дециметра/, с избено помещение №22 /двадесет и две/ , заедно с 1.092 %/едно цяло,нула цяло деветдесет и две хилядни процента /ид.ч./ от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж дадено с решение №17/23.XI. 1971 год. на ИК на Общ.НС -Русе, представляващ съгласно Схема №15-303173-22.03.2022г., 1 издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.Русе:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1891/15.12.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, ***/шестдесет и едно/, вх.З/три/, ет.б/шест/, ап.Ж, като самостоятелният обект се намира на етаж 6/шест/, в сграда с идентификатор ***/ шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка едно, точка сто осемдесет и три, точка четири /, предназначение: Жилищна сграда-многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***. Предназначение на самостоятелният обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта:

1/едно/, с посочена в документа площ от 60.75кв.м/шестдесет квадратни метра и седемдесет и пет квадратни дециметра/, прилежащи части: ИЗБА №22/двадесет и две/ с площ от 3.45кв.м/три квадратни метра и четиридесет и пет квадратни дециметра/, заедно с 1.092% ид.ч. /едно цяло, нула деветстотин и две хилядни процента идеални части/ от общите части на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж; ниво 1/едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***; стар идентификатор-няма, поради виновно неизпълнение на задълженията на приобретателя М. П. И..

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът , чрез назначения особен представител – адв.Б. А. е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на иска.

Русенският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установено е и не се спори, че на 08.07.1988г. с нотариален акт №137, том IV, дело №1611/1988г. на нотариус М. Цолопану с район на действие РСРусе, вписан с вх.рег.№ 1808/08.07.05.1988г., парт. кн. том 378, стр.145,146 в Службата по вписванията при РС-Русе, М.Ц.Х. и втория й съпруг И.И.Х. са прехвърлили на внуците си М. П. И. и И. П.а И. при равни права собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул."С." 2

№61/шестдесет и едно/, вх.З/три/, ет.6/шест/, ап.Ж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, срещу задължението те да поемат гледането им докато са живи, като са запазили пожизнено правото на ползване върху целия недвижим имот, описан по-горе.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищцата е единствена дъщеря и наследник на прехвърлителката М.Ц., починала на 22.09.2022г. и за нея съществува правна възможност да предяви иск, като по съдебен ред развали договора, който майка и е сключила, тъй като субективното право, регламентирано в чл.87, ал.З от ЗЗД е наследимо и всеки от наследниците може да предяви претенцията си съобразно обема на наследствените си права. Ищцата не е наследник на другия прехвърлител И.Х., починал през 1992г. и не може да претендира разваляне по отношение на неговата идеална част, също и поради изтекла петгодишна погасителна давност за правото на предявяване на иск.

От показанията на свидетелите, разпитани по делото, се установява, че в последните години от негова страна изобщо не са полагани грижи и внимание, нито е била заплащана издръжка.

По делото са приложени писмени доказателства, установяващи влошеното здравословно състояние на прехвърлителката, заболяванията свързани със сърцето, наличието на диабет, проблеми с очите, приема на лекарства, като изводите, които се налагат, че тя е имала належаща нужда от грижи и издръжка, че не е могла да се справя сама с ежедневните битови потребности от пазаруване, чистене, готвене, както и че такива грижи са полагани единствено от ищцата и нейния приятел - Й.К.. Прехвърлителката приживе е инициирала действия по разваляне на договора по отношение на преобретателите, видно от договор за правна защита, но здравословното и състояние се е влошило и не е могла да го реализира.

От показанията на св.Л.Т., съсед на наследодателката се установява, че М.Ц. е била много привързана към внука си М. , обичала го и разчитала на него да се грижи за нея. Свидетелката установява, че М. не се грижел за баба си и не го е виждала от 20 години и едва ли ще го познае, ако го види.

Свидетелката Т. установява, че две съседки са пазарували на М., помагали са й, като са плащали дължими от нея суми, както и че тя се е оплаквала, че има проблеми със сърцето. С показанията си св.Т. установява, че за М.Ц. в 3 последните години се е грижела само дъщеря й А. и нейният приятел Й., които носели храна, почиствали жилището и организирали погребението й.

От показанията св.Й. К. се установява, че познава М. и семейството й, както и че те двамата с А. се грижили за нея, носили храна, почиствал и и пазарували. Свидетелят К. установява, че внучката И. живеела в И., а ответника М. го е виждал епизодично, за последно преди три години.

Анализът на събраните по делото доказателства, налага следните правни изводи:

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, 4 хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

Общият принцип, заложен в чл.87 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал.3. Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.

На първо място следва да се посочи, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 о т ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 о т ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и 5 полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. /в този смисъл е трайната съдебна практика: решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др./

Както се посочи по-горе, изпълнението на задължението за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителят, поради възрастта си и здравословното си състояние, се нуждае от по-голям обем грижи и помощ.

Изложеното даде основание на съда да формулира извод, че в разглеждания казус е налице пълно неизпълнение на поетите от ответника М.

П. И. задължения за издръжка и гледане, което е абсолютна предпоставка договорът да бъде развален.

По разноските

При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се присъдят разноските на ищцата по настоящото производство, които са в общ размер на 1544,00 лева. Ищцата е извършила разноски за адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева, за плащането на който са налични доказатеслтва, както и сумата от 500,00 лева платен депозит за назначаване на особен представител на ответника и платена д.т. в размер на 244,00 лева.