Определение № 522 от 13.03.2020, Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е № 522 гр.Пловдив, 13.03.2020 год.

Пловдивския районен съд, ХІV н.с. в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КЮРТОВ след като се запозна с приложеното ЧН дело № 1036/2020год. по описа на ПРС, ХІV н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

С постановление по пр.пр. № 8713/2018год. от 17.12.2019год., Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д.пр. №528/2018год. по описа на ІІІ РУ Полиция -гр.Пловдив водено против М.А.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1 т.1, вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Недоволен от постановлението останал обв. М., който обжалва същото чрез защитника с адв.Н..

В жалбата се сочи, че основанието за прекратяване действително е чл.24, ал.1, т.1 НПК, но не поради наличие хипотезата на чл.9 НК, както е приел прокурорът, а поради неосъществяване състава на престъплението по чл.143, ал.1 НК.

Доколкото от страна на РП-Пловдив не са приложени към делото доказателства за датата на връчване на процесното Постановление на М., то жалбата е ДОПУСТИМА за разглеждане, но същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство е водено срещу М. и той е привлечен в качеството на обвиняемо лице за това, че на 18.09.2018г. в гр.Пловдив е принудил А. Д. З., ЕГН ********** да извърши нещо противно на волята си – да се качи в автобус от градския транспорт като за това е употребил сила. От фактическа страна се установява, че на посоченото време и място обв.М. работещ като *** от градски транспорт действително използвайки сила е качил пострадалата З.. Причина за това било обстоятелството, че според него именно тя принудително отворила вратата на превозното средство и слязла от него. Фактически с жалбата не се оспорва горното положение, но се твърди, че силата била правомерно употребена, тъй като М. като ** на автобуса имал определени задължения, включително да изясни кой е извършил нарушението по принудително отваляне на вратите на автобуса. На първо място следва да се посочи, че спорно е изобщо доколко така жалбата е допустима за разглеждане, тъй като основанието за прекратяването на наказателното производство е чл.24, т.1 НПК и дори след произнасяне на съд, то не се променя.

Практически по-скоро се обжалват мотивите на прокурора, което е допустимо само досежно мотивите на присъда, а постановлението в настоящия случай не представлява такава. Доколкото обаче липсва друг път за защита, то настоящата инстанция допуска жалбата за разглеждане.

Същата обаче не е основателна, макар принципно разсъжденията в нея да са верни, но просто не са относими в процесния казус. А това е така, тъй като на първо място от доказателствата по делото се установява, че обв.М. не е предприел никакви мерки следващи се от задълженията му като ** на МПС за обществен превоз. Единственото което той е сторил, е да употреби сила спрямо пострадалата, за да я качи в автобуса. В този смисъл той е осъществил именно състава на престъплението по чл.143, ал.1 НК. Съображенията на прокурора не следва да се преповтарят, тъй като по същество са верни. На следващо място дори да е искал да се ангажира отговорност на „нарушителя“, а в този случай дори не е установено кой е той, но свидетелите сочат трето лице, а не и пострадалата З., то пак не е било нужно да употреби сила и да качва последната в автобуса. Не се е обърнал към органите на реда за случая с подобно искане за установяване на нейната самоличност и санкционирането й. В този смисъл той очевидно е действал с цел да накаже виновното лице, според собствените си възприятия. Доколкото обаче все пак производството е било прекратено от прокурора, а настоящото производство е образувано по жалба на обвиняемото лице, то безпредметно е да се коментират съображението на държавното обвинение за прекратяване на наказателното производство въобще.

Последното налага и потвърждаване на просеното Постановление.

Предвид изложените съображения и на осн. чл.243, ал.5, т.1 от НПК, Съдът О П Р Е Д

Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА

Постановление по пр.пр. № 8713/2018год. от 17.12.2019год., с което Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д.пр.

№528/2018год. по описа на ІІІ РУ Полиция

-гр.Пловдив водено против М.А.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1 т.1, вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.