Определение № 2367 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2367 гр. София, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищеца В. М. К. срещу определение, постановено в проведеното на 02.12.2024 г. по гр. д. № 2456/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, открито съдебно заседание, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение № 260039/19.01.2024 г., постановено по посоченото дело. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с формираната съдебна практика. Поддържа, че ако преди изтичане на срока за обжалване възникне внезапна причина, свързана със здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален представител на страната, поради което е пропуснат срока за подаване на жалбата, това съставлява основание за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. По делото е установено, че срокът за обжалване е изтекъл на 20.02.2024 г., а процесуалният представител на страната адв. Д. е в отпуск по болест от 19.02.2024 г. до 21.03.2024 г., при домашно-амбулаторен режим на лечение. Счита, че това съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, поради което молбата му за възстановяване на пропуснатия срок се явява основателна. Тъй като упълномощаването има личен характер, страната не може да бъде задължавана да ангажира друг процесуален представител за извършване на едно процесуално действие. Въззивната жалба е депозирана на 08.03.2024 г., преди изтичане на отпуска по болест, като по този начин е положила дължимата грижа, за да защити добросъвестно законно признатите права и интереси на страната. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване на постановеното по делото съдебно решение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната стана.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди 1 доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 260089/19.01.2024 г. СГС, I ГО, 27 състав е разгледал спора, предмет на делото.

Препис от съдебното решение е връчен на ищеца на 06.02.2024 г. чрез сътрудник на процесуалния му представител.

На 08.03.2024 г. е депозирана молба от ищеца за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване на постановеното съдебно решение.

В молбата се твърди, че няколко дни след получаване на препис от съдебното решение здравословното състояние на процесуалния представител на ищеца адв. Л. Д. се влошило и се наложило извършване на неотложни прегледи и консултации за своевременно диагностиране и се наложило постъпване в болнично заведение на 19.02.2024 г. за извършване на операция. Това е станало причина за пропускане на срока за обжалване. С молбата е представена въззивна жалба, ведно с препис за насрещната страна.

Представен е и болничен лист, издаден на 20.02.2024 г., от МБАЛ „ХИГИЯ“ АД на процесуалния представител на ищеца адв. Л. Д.. С него й е разрешен отпуск порази временна неработоспособност за периода 19.02.2024 г. – 21.03.2024 г. поради общо заболяване. Два дена режимът на лечение е болничен, а 30 дни – домашен амбулаторен.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателя за възстановяване на пропуснат срок, като е приел, че по делото не е доказано извинително внезапно заболяване, настъпило в течение на срока за подаване на въззивната жалба, тъй като процесуалният представител на ищеца е постъпил в болнично заведение на 19.02.2024 г. – един ден преди изтичане на срока за обжалване. Не се установява извършването на неотложи прегледи и консултации.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.64, ал.3 ГПК регламентира, че молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая жалбоподателят е депозирал молбата преди съобщаване за пропускането му, поради което установеният в посочената норма срок е спазен.

За да може да се възстанови пропуснат, установен от закона или определен от съда срок, е необходимо да се докаже наличието на особени непредвидени обстоятелства, възникнали докато тече този срок. Наред с това е необходимо само поради тези обстоятелства страната да е пропуснала да извърши своевременно съответното процесуално действие, предвид изискванията на чл.64, ал.2 ГПК.

Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на горепосочената разпоредба са природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно тежко заболяване на страната и др., които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. Тези обстоятелства следва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок. В този смисъл в продължение на този срок страната трябва 2 да е била лишена от възможност да упражни процесуалното си право – в случая да депозира въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение.

С решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че обстоятелствата, на които се основава чл.64, ал.2 ГПК са такива, настъпили внезапно, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната, при нормално проявена грижа на добрия стопанин и добросъвестност. Наличието на обстоятелствата за страната следва да се докаже, като те трябва да са настъпили за нея през времетраенето на срока, който е пропуснат, а не преди той да започне да тече или след изтичането му, като именно те да са станали причина за пропускането му.

В разглеждания случай на процесуалния представител на ищеца е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, считано от 19.02.2024 г. до 21.03.2024 г., като първите два дена от периода са за болнично лечение.

Същевременно срокът за въззивно обжалване на постановеното по делото съдебно решение, изчислен по реда на чл.60, ал.4 ГПК, изтича на 20.02.2024 г., присъствен ден, вторник. Ето защо отпускът поради временна неработоспособност е разрешен през време на срока, който е пропуснат.

Процесуалният закон не въвежда изискване в кой момент от течение на пропуснатия срок следва да възникне особеното непредвидено обстоятелство.

Правно релевантно е то да е настъпило по времетраенето на срока, както е в разглеждания случай.

Съгласно разясненията, дадени с определение № 4282 от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 4183/2022 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, страната има задължение да подаде жалбата в рамките на срока, определен в закона, като е без значение кога ще стори това - в началото, средата или края на срока и преценката за момента на подаване на жалбата е предоставена на страната. Ако обаче преди изтичане срока за обжалване възникне внезапна причина, свързана със здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален представител на страната, поради която е пропуснато подаването в срок на жалбата, то това е основание по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. Да се приеме противното би означавало, че срокът за обжалване фактически се скъсява по независещи от страната причини, които страната няма как да знае и да предвиди, за да извърши процесуалното действие своевременно. В тази насока е и определение № 228 от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; определение № 934 от 30.12.2013 г. по ч. т. д. № 4395/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО и др.

Видно от представения по делото болничен лист същият е издаден от ЛКК по Хирургия, за болнично лечение от 2 дена и домашно-амбулаторно лечение от 30 дни. Констатираното от ЛКК общо заболяване, което води до продължителен период на временна неработоспособност на процесуалния представител на ищеца, обективно го е лишил от възможност да извърши своевременно следващото се процесуално действие – депозиране на въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение. Липсва удостоверяване, че болничното лечение е планово, поради което следва да се приеме, че има внезапен характер. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за възстановяване на срока съгласно чл.64, ал.2 ГПК, поради 3 което молбата на ищеца се явява основателна.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като следва да се възстанови пропуснатия срок за депозиране на въззивна жалба от ищеца.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в проведеното на 02.12.2024 г. по гр. д. № 2456/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, открито съдебно заседание, с което е оставена без уважение молбата на В. М. К., депозирана чрез адв. Л. Д., за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение № 260039/19.01.2024 г., постановено по същото дело, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА срока на В. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, за въззивно обжалване на решение № 260039/19.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2456/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав1 на основание чл.64, ал.2 ГПК, по молба вх. № 265899/08.03.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4