Решение № 1333 от 27.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330107368 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД против Г. П. Т., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1 . 91.72 лева – цената на месечните абонаментни такси и и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период 23.08.2021 г. до 22.12.2021 г., от които 7.59 лева – услуги за мобилен номер ****, уговорени с Приложение № 1 от 27.08.2020 г. към Рамков договор № ***** и партида по него № *****, 71 лева – услуга телевизия № *****, уговорена в Приложение № 1 от 27.08.2020 г., към същия Рамков договор и 13.13 лева – такса за събиране на дължимите суми;

2 . 93.71 лева - неустойки за прекратяване на Рамков договор №***** и партида по него № ***** за номер ****;

3 . 539.40 лева – цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период 23.11.2020 г. до 22.06.2021 г., от които 64.12 лева – мобилен интернет номер **********, уговорени с Приложение № 1 от 21.12.2020 г. към Рамков договор № ***** и партида по него № *****, 447.04 лева – съобщителни услуги за номер *******, уговорена в Приложение № 1 от 27.10.2020 г., към същия Рамков договор и 28.24 лева – такса за събиране на дължимите суми;

4 . 23 лева – неплатени вноски за устройство на изплащане за периода 23.11.2020 г. до 22.06.2021 г. по Договор за продажба на изплащане № ******* от 21.12.2020 г. за устройство *********;

5. 334.76 лева – неустойки за прекратяване на Рамков договор № ***** и партида по него № ******** за номер ********** и за номер *********

6. 77.33 лева, обезщетение за забава върху всички суми за периода 18.01.2021 г. до 1

06.12.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.02.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2154/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита, че не дължи посочените суми, доколкото е ползвал само мобилен номер *****. Оспорва дължимостта на неустойките, като противоречащи на добрите нрави. Счита, че не дължи и такси за събиране на вземанията, поради същите съображения. Моли за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2154/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.

По същество

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на абоната, че в договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на предпоставките за тяхната дължимост, размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си.

С Определение от 06.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили Рамков договор № ****** и партида по него № ***** за номер **** и Рамков договор № *****и партида по него № ***** за номер ********** и за номер *****, както и Договор за продажба на изплащане № ****** от 21.12.2020 г. за устройство ********.

По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.

1. По Рамков договор № ***** от 16.11.2018 г. и партида по него № **** за номер ****** и 2 бр. Приложение № 1 от 27.08.2020 г. към него ищецът претендира сума в общ размер на 91.72 лева, от които 7.59 лева – услуги, 71 лева – услуга телевизия № ******* и 13.13 лева – такса за събиране на дължимите суми.

Видно от договора на ищеца се предоставят мобилни услуги за мобилен номер ****** /л.6/ с месечен абонамент от 18.99 лева.

Във фактура № ***** /л.16/ е начислена месечна абонаментна такса в размер на 15.83 2 лева. С молба от 27.06.2023 г. /л.69/ ищецът заявява, че претендира за месечна абонаментна такса сума в размер на 7.59 лева.

Дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързано от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.

В тежест на ответника е докаже плащане на претендираните суми, като същият не е провел доказване в тази насока.

С оглед изложеното съдът приема, че този иск е доказан по основание и размер.

Ищецът не твърди да е заплатил месечната абонаментна такса за посочения номер за периода 23.08.2021 г. до 22.09.2021 г.

По отношение на вземанията за телевизия, видно от Приложение № 1 от 27.08.2020 г.

/л.10/ между страните е подписан договор за предоставяне на услуга телевизия с план ***** с месечен абонамент от 12.99 лева. В договора няма отметки за допълнителни услуги и за допълнителни приемници, не са уговорили допълнителни такси, такива не са маркирани в договора.

Във фактурите за периода 23.08.2021 г. до 22.12.2021 г. /л.16-19/, касаещи вземанията за телевизия са начислени суми в размер на по 10.82 лева без ДДС – по тарифен план и 3.97 лева – други такси.

По четирите фактури /л.16-19/ за периода 23.08.2021 г. до 22.12.2021 г., съдът приема, че се доказаха вземанията за месечните абонаменти по 10.82 лева без ДДС или по 12.98 лева с ДДС, което съответства на месечния абонамент по договора. Не се доказа за какво са начислени другите такси в размер на по 3.97 лева за каква услуга са, предоставена ли е тя.

Предвид което този иск ще бъде уважен за сума в размер на 51.94 лева с ДДС.

Дължимостта на месечния абонамент, както беше посочено по – горе не зависи дали и колко е ползвал телевизия ответника. Той е фиксиран и се заплаща задължително ежемесечно. В тежест на ответника е да докаже плащането му. Такива твърдения не са въведени и не е направено доказване в тази връзка.

Във фактура № ****** /л.19/ се търси сума в размер на 10.94 лева – общи такси и услуги, като не се установява какви са тези общи такси и услуги, къде са уговорени и за какво са начислени. Не се установи страните да са уговорили такса за събиране на дължимите суми, каквато се търси от ищеца в размер на 13.13 лева. Не се установява, че такива разходи са направени.

Предвид изложено първата претенция на ищеца ще се уважи за сума в размер на 59.57 лева, от които 7.59 лева – абонаментни такси и 51.94 лева – телевизия, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 91.72 лева – искът като недоказан ще се отхвърли, а именно за горницата над 51.94 лева до пълния предявен размер от 71 лева – за телевизия и 13.13 лева – такси за събиране на вземанията.

2. По Рамков договор № ***** и партида по него № ****** за мобилен номер **********, уговорени с Приложение № 1 от 21.12.2020 г. и за ******, уговорена в Приложение № 1 от 27.10.2020 г. към същия Рамков договор ищецът претендира сума в общ 3 размер на 539.40 лева, от които 447.04 лева – за услуги по номер *******, 64.12 лева – услуги по номер ********** и 28.24 лева – такса за събиране на дължимите суми.

Видно от договора на ищеца се предоставят мобилни услуги за мобилен номер ****** /л.22/ с месечен абонамент от 13.99 лева с ДДС – план ******. Уговорено е, че всяко съобщение се заплаща по 0.40 лева, както и са посочени тарифите при надхвърляне на минутите за разговори по тарифния план по договора.

С Приложение № 1 от 21.12.2020 г. /л.26/ между страните е сключен договор за мобилни услуги за номер ********** с мобилен интернет с месечен абонамент от 10.99 лева.

По седемте броя фактури, на които се позовава ищеца за тези си вземания /л.34-40/ е видно, че за периода 23.11.2020 г. до 22.05.2021 г. за мобилен номер ****** е начисляван месечен абонамент от 11.66 лева без ДДС или 13.99 лева с ДДС, а за мобилния интернет за телефон ********** по 9.16 лева без ДДС или 10.99 лева с ДДС, които суми отговарят на уговорено в договорите. Във фактурите са посочени и допълнителни такси /други такси/, които не става ясно за какво са начислени, не се установява да са уговорени в договора и да са във връзка с предоставени услуги. Такива твърдения не са въведени и от ищеца. Съдът приема, че ответникът дължи посочените във фактурите месечни абонаментни такси, както и суми за разговори и съобщения, които не са включени в абонамента.

Така по фактура № ******* /л.34/ съдът приема, че ответникът дължи за мобилен номер ******* сума в размер на 160.03 лева с ДДС, включваща месечен абонамент, разговори и съобщения, без други такси в размер на 19.96 лева. А за мобилния интернет за номер ********** по тази фактура съдът приема, че дължимата сума е в размер на 10.99 лева с ДДС – абонаментна такса, но не и такса в размер на 8.32 лева.

По фактура № ******* /л.35/ съдът приема, че са дължими за номер ******* сумите в размер на 41.53 лева с ДДС, включваща месечен абонамент, допълнителни разговори и съобщения, без други такси. А за мобилния интернет за номер ********** се дължи единствено абонамента от 10.99 лева с ДДС.

По фактура № ****** /л.36/ съдът приема, че се дължи за номер ***** сума в размер на 32.90 лева с ДДС, включваща месечен абонамент, допълнителни разговори и съобщения.

А за мобилния интернет за номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент.

По фактура № ***** /л.37/ съдът приема, че се дължи за номер ****** сума в размер н а 13.99 лева с ДДС – месечен абонамент, без други такси. А за мобилния интернет за номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент, без други такси. Не се установява по делото за какво е начислена обща такса и услуга, какво е предоставено от ищеца по тази услуга, поради което тази претенция също няма да се уважи.

По фактура № ******* /л.38/ съдът приема, че се дължи за номер ******* сума в размер на 13.99 лева с ДДС - месечен абонамент, без други такси. А за мобилния интернет за номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент, 4 без други такси.

По фактура № ***** /л.39/ съдът приема, че се дължи за номер **** сума в размер на 13.99 лева с ДДС - месечен абонамент, без други такси. А за мобилния интернет за номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент, без други такси.

По фактура № ******** /л.40/ съдът приема, че не се дължат за номер ******** начислените други такси по изложените по-горе съображения.

Предвид изложеното съдът приема, че предоставените услуги по номер ******* са в размер на 276.43 лева, а за номер ********** са на стойност в размер на 65.94 лева, ищецът претендира по последния по-малък размер от 64.12 лева.

В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че доколкото той ползвал само един от посочените номера ********, то не дължал заплащане на задълженията по другите. Следва да се посочи, че между страните е отделено за безспорно, че именно ответникът е подписал процесните договори и той се е задължил да плаща задълженията по тях, независимо дали той ползва абонаментните планове и телефони.

Наред с това ответникът е оспорил в отговора на исковата молба дължимостта на допълнителните такси, не е начислените разговори извън тарифата и съобщенията. Не е оспорил, че е изразходвал разговорите, включени в абонаментния план и е провел такива извън него, както и че е ползвал услугата съобщения, която се заплаща за всяко едно съобщение и не е включена в месечния абонамент, съгласно договора, за да се допусне в тази връзка исканата от ищеца Съдебно-техническа експертиза.