Решение № 2204 от 24.11.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 2204 гр. Пловдив, 24.11.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛАНА

МЕТОДИЕВА при секретаря В. П. и участието на прокурора ЗДР. я., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2320 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от М.А.И., ЕГН**********, с адрес ***, в качеството му на управител на „МАИ-Груп Холдинг“ ООД срещу Решение № 1574 от 31.07.2022г., постановено по АНД № 1669/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4441327, издаден от ОД на МВР Пловдив, съгласно който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон.

В подадената касационна жалба се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендират се съществени пороци в процесния ЕФ, които според касатора, районният съд не е констатирал, с оглед на което решението му се сочи да противоречи на материалния закон. Иска се същото да бъде отменено. Касаторът, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –

Пловдив, в писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Пенкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество взима становище за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от М.А.И. срещу ЕФ серия К № 4441327, издаден от ОДМВР Пловдив, съгласно който на 23.01.2021г. в 13:07ч в гр.Пловдив, бул.„Асеновградско шосе“, срещу № 1 посока на движение от гр.Пловдив към гр.Асеновград било установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/ TFR1-М511 нарушение за превишаване на разрешената скорост, извършено с лек автомобил марка MERCEDES GL 350 BLUTEK 4 MATIK с рег.№ *** който се движел в населеното място с установена скорост от 75 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч и при превишена стойност на скоростта от 25 км/ч.

Отразено било в електронния фиш, че се наказва М.А.И. като законен представител на „МАИ-Груп Холдинг“ ООД, чиято собственост е управляваното

МПС.

По делото са представени като доказателства ЕФ с приложен снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за използване на АТСС с приложена снимка, справка за собственик на МПС, Протокол за извършена техническа проверка на АТСС.

За да потвърди атакуваният ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.

Решението на съда е правилно.

Същият е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила. Безспорно са спазени правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на ЕФ. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. В по-голямата си част същите касаят възражения по отношение на издадения ЕФ, а не по отношение на оспорваното съдебно решение като в тази връзка районният съд вече е разгледал същите и им е дал законосъобразен отговор.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в ЕФ е вписан адресът на дружеството, което се представлява от него. В случая е ангажирана именно отговорността на М.А.И., в качеството му на законен представител на дружеството, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението на горепосоченото дружество и същото надлежно е индивидуализирано чрез посочване на ЕИК и седалище и адрес на управление. Последното, според настоящия съдебен състав, по никакъв начин не води до твърдяната от касатора неяснота относно установения нарушител. Освен всичко друго посочването на седалището на дружеството не е препятствало участие на законния му представител в процеса, което е видно от депозираната от него жалба. Неоснователно е възражението, че в ЕФ не е посочен неговият издател, тъй като това е направено. Не се приемат от настоящия съдебен състав като основателни твърденията на касатора за липса на описание на извършеното нарушение, на посочване на точното място и на обстоятелствата при извършването му, както и сочените за липсващи в административната преписка доказателства за вида на АТСС, с което е установено нарушението, протокол за използването му, както и справка за собственика на МПС. Същите са налични в административната преписка по издаване на ЕФ и първоинстанционният съд ги е обсъдил обстойно в мотивите на решението си.

Позоваването от страна на касатора на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС е неотносимо в настоящото производство, тъй като посоченото решение е загубило правното си действие с оглед на приетите от законодателя изменения на разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП /ДВ бр.19 от 2015г./, изрично въвеждащи установяване и заснемане на нарушение с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Ето защо възраженията на касационният жалбоподател са неоснователни, като за тях решаващият съд е дал своя отговор и при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски, такива се дължат за ответника, като на осн. чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК

Съдът

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 1574 от 31.07.2022г., постановено по АНД №20225330201669/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив разноски в размер на 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.