Решение № 1290 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500260 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 102 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 121/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът на основание чл. 432 във връзка с чл.

429, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, както и на основание чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 , със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Г. И. Н., ЕГН ********** , с адрес: с. ***, общ.

***, обл. ***, сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева , п р е д с т а в л я в а щ а застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 687 (хиляда шестстотин осемдесет и седем) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, всички те вследствие на ПТП от 12.12.2022 г., причинено по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно с лихва за забава върху посочените суми от 17.05.2022 г. до окончателното плащане, като с това съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди над уважения размер от 28 000 лева до претендирания от 60 000 лева, като частичен иск от 200 000 лева, като неоснователен, както и е отхвърлил иска за имуществени вреди над 1 уважения от 1 687 лева до претендирания от 2 410 лева като неоснователен.

С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл.

36, ал. 2 от ЗА, съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 , със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. П. К., САК, сумата от 782 (седемстотин осемдесет и два) лева с ДДС, представляваща следващо се адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК д а заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавни такси за разглеждане на уважените искове в размер на 1 667, 48 лева (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), сумата от 565, 76 лева (петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски в производството за допуснатите експертизи, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил Г. И. Н., ЕГН ********** , с адрес: с. ***, общ.

***, обл. ***, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 , със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 481, 24 лева (четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща сторени разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлените части на исковете.

С решение № 143 от 03.11.2023 г. по гр. д. № 121/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 102 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 121/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, досежно претенциите за присъждане на законните лихви, като с това съдът е отхвърлил като неоснователни исковете на ищцата Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, за заплащане на законните лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 19.12.2021 г. до 17.05.2022 г.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Г. И. Н., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която Окръжен съд – Благоевград е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди над уважения размер от 28 000 лева до претендирания от 60 000 лева, като частичен иск от 200 000 лева , както и в ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за имуществени вреди над уважения размер от 1 687 лева до претендирания от 2 410 лева, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения от

19.12.2021 г.

Наведени са възражения, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. По същество се 2 релевира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не съответства на реално претърпените болки и страдания, като не е съобразено нито с тежестта на уврежданията, нито с принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Ищцата твърди, че съдът неправилно е определил базовия размер на обезщетението и неправомерно е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, оценявайки приноса й на 30 %, без категорични доказателства. Посочва се, че този извод противоречи на събраните доказателства и на заключението на приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според която механизмът на произшествието включва няколко последователни удара и преобръщане на автомобила по таван, при което обезопасителният колан не би могъл да има съществена защитна функция. Все в тази връзка, ищцата акцентира, че съдът е кредитирал само част от доказателствата, тълкувайки ги в полза на ответника, и е игнорирал останалите относими материали, включително обясненията на експертите и свидетелските показания, които опровергават тезата за съпричиняване.

На следващо място се поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно е отказал разпита на свидетел по делото относно отражението на травмите върху психиката на пострадалата, с което е допуснато съществено процесуално нарушение и е ограничено правото на защита на ищцата. Навеждат се доводи, че обжалваното решение е постановено без пълно обсъждане на доказателствата и в противоречие с ППВС № 7/1965 г. на ВС, тъй като не съдържа цялостен анализ на фактите и доказателствата по делото. Ищцата подчертава, че съпричиняването не е доказано по несъмнен начин и че основната причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е грубото нарушение на правилата за движение от страна на водача на процесния лек автомобил – Р. П., която е управлявала автомобила с несъобразена скорост при тежки метеорологични условия и е загубила контрол вследствие на аквапланинг. Изтъква се, че за да е налице принос на пострадалата, е необходимо поведението й да се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, каквато по делото не е установена. В тази връзка, ищцата счита, че дори хипотетично да се приеме наличие на съпричиняване, то е в толкова незначителен обем, че не следва да влияе върху размера на обезщетението. В тази насока се позовава на съдебната практика на ВКС, според която при минимален принос намаляване на обезщетението е недопустимо. В жалбата се изтъква още и че съдът неправилно е тълкувал заключението на експертизата относно действието на предпазните колани при странични удари и преобръщане, като не е съобразил, че ефективността им в подобни ситуации е сведена до минимум, а освен това в автомобила са пътували и други лица на задната седалка, чиито тела при преобръщането са могли да причинят допълнителни удари върху пострадалата. По този начин, дори при поставен предпазен колан, настъпването на тежките травми не би могло да бъде избегнато. Освен всичко посочено, ищцата оспорва извода на съда относно размера на 3 неимуществените вреди, като подчертава, че той не отчита възрастта на пострадалата, броя и характера на получените средни телесни повреди, продължителността на лечението и рехабилитацията, зависимостта й от чужда помощ и остатъчните болки и деформации, които ще останат пожизнено.

Изтъква се, че пострадалата е била ученичка в XII клас и вследствие на травмите е прекъснала обучението си, не е успяла да положи матурите си, прекъснала е социалните си контакти и е развила тревожност и страх от пътуване. Според заключението на медицинската експертиза, дори след проведеното лечение, ищцата продължава да изпитва болки в областта на гръбначния стълб, което трайно влошава качеството й на живот и не й позволява пълно възстановяване. В корелация на това, според свидетелските показания по делото, то в продължение на месеци ищцата била на легло, напълно зависима от чужда помощ, и до днес страда от болки, нарушения в съня и психическо напрежение.

Именно тези обстоятелства първоинстанционният съд не бил отчел в пълнота при определяне на обезщетението и е постановил занижен размер, несъответстващ на установената съдебна практика, според която при сходни увреждания се присъждат значително по-високи суми. В допълнение към обосноваване на справедливия размер на обезщетения в настоящия случай, ищцата посочва, че Окръжен съд – Благоевград е следвало да вземе предвид и лимитите на отговорност на застрахователите, които към датата на произшествието са били 10 420 000 лева, както и увеличените премии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, отразяващи тенденцията към по-пълна компенсация на пострадалите. Според нея съдът не е съобразил променените икономически и социални условия и е постановил решение, противоречащо на задължителната практика на ВКС, която изисква обезщетенията да бъдат определяни в съответствие с актуалните обществени критерии за справедливост и нивата на застрахователно покритие. По отношение на законната лихва ищцата твърди, че съдът неправилно е определил началния момент от 17.05.2022 г., доколкото съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ лихвата се дължи от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие – в случая 19.12.2021 г., когато изтича 7-дневният срок от датата на произшествието, в който застрахованият е бил длъжен да съобщи на застрахователя. Поддържа се, че непосочването на банкова сметка от увреденото лице не може да се тълкува като забава по смисъла на чл. 380, ал.

3 от КЗ, когато застрахователят е отказал плащане с мотива, че обезщетението не се дължи. Позовава се на практика на ВКС, според която застрахователят дължи лихви не само за собствената си забава, но и за забавата на застрахования делинквент, а непредставянето на допълнителни документи не е основание за отказ от произнасяне по претенцията, когато съществените доказателства вече са били налице. В заключение ищцата моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и да уважи предявените искове в пълния им размер, ведно със законна лихва, считано от 19.12.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

4

В срока за отговор и на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал Насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, в ЧАСТТА, с която съдът е уважил исковата претенция за размера на претърпените неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева до присъдените 28 000 лева, както и в ЧАСТТА, с която съдът е уважил исковата претенция за размера на претърпените имуществени вреди над сумата от 1 205 лева до присъдените 1 687 лева.

Наведени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. По същество се релевира, че първоинстанционният съд е придал прекомерна тежест на морфологичния характер на травмите и на извършената оперативна интервенция, без да отчете надлежно благоприятния ход на възстановяването, липсата на неврологичен дефицит при изписване и добрите медицински прогнози.

Посочва се, че при ищцата е извършена вертебропластика на Th6 и Th7 с възстановяване на височината и стабилността на прешленните тела, редуциран болков синдром и бърза вертикализация до самостоятелна походка, като няма данни за трайни остатъчни негативни последици или последващо болнично лечение. С оглед на това се поддържа, че определеният от съда „базов“ размер от 40 000 лв. за неимуществени вреди не съответства на обективно установената интензивност и продължителност на болките и неудобствата. На следващо място се възразява, че значителна част от твърденията по основанието на иска са останали недоказани, така например не е установено продължаващо лечение след 29.04.2022 г., не е доказано по безспорен начин твърдяното ограничение във всекидневието и учебния процес, както и да са налице пет счупени прешлена. По аргумент от чл. 45 от ЗЗД насрещният въззивник поддържа, че неимуществените вреди не се презумират и следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, каквото в случая не е осъществено, а освен това по делото липсвала и изискуемата от ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд мотивировка за конкретните критерии на „справедливостта“, повлияли за определяне на окончателния им размер. Все в тази връзка, ответникът настоява, че наведеното от него възражение за съпричиняване е категорично доказано и че приносът на пострадалата следва да бъде отчетен в значителен размер, не помалък от 50%. Позовава се на заключението на приетата комплексна експертиза, според което ищцата се е возила без предпазен колан, а тежките клиновидни фрактури на гръдните прешлени са резултат от вертикална инерционна компонента, която би била избегната при поставен колан.