Решение № 66 от 20.06.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Търговище, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500102 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. СТ. СЛ. от гр.Търговище, действаща чрез процесуалния си представител адв.Н.С. от АК-Търговище против решение №86/18.02.2022г., постановено по гр.д.№673/2021г. на Районен съдТърговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено съществуването на вземане в размер на 25 333.76 лв., представляващо задължение по акт за начет №11-0425/ 05.12.2018г., от което 20 000 лв. - главница, ведно с законната лихва, считано от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане и законна лихва в размер на 5 333.76 лв. за периода 04.04.2018 г.-18.11.2020г., от която 1 366.78 лв. за периода от 04.04.2018г. -15.12.2018г. и 3 966.98 лв. за периода от 06.12.2018г. до 18.12.2020г., за което в полза на ищеца „Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/, ЕИК 12554.... е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №826/29.12.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1645/2020 год. на Районен съд-Търговище, като на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 1 280 лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер на 506.68 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

1

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима и основателна.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр с чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ за сумата 25 333.76 лв., представляващо задължение по акт за начет №11-0425/05.12.2018г., от което 20 000 лв.-главница, ведно с законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното й изплащане и законна лихва в размер на 5 333.76 лв. за периода 04.04.2018 г.-18.11.2020г., от която 1 366.78 лв. за периода от 04.04.2018г. -15.12.2018г. и 3 966.98 лв. за периода от 06.12.2018г. до 18.12.2020г., за което е издадена заповед по чл.417, т.9 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №826/29.12.

2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1645/2020 г. на Районен съдТърговище, е обоснован с неизпълнение на задължението към ищцовото дружество от страна на ответницата, възразила срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва иска с възражения за липса на предпоставки за ангажиране на имуществената й отговорност.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

Ответницата е заемала длъжността „служител човешки ресурси“ в „Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/ , като с пълномощно №283-203/30.05.2017г. от управителя е овластена да представлява дружеството пред „П..“АД-гр.София с права да се разпорежда със средства по всички банкови сметки на дружеството-достатъчно да се приеме, че същата е лице, носещо имуществена отговорност по смисъла на чл.23, ал.1, т.1 от ЗДФШ, тъй като е натоварена да получава, съхранява, разходва и отчита пари на дружеството, дори и без да се съобразят свидетелските показания на управителя Г.А., предвид несъмнената му заинтересованост от изхода на делото, че фактически й е възложил кешови разплащания към работниците и към външни кредитори относно задължения за ел.енергия, вода и други консумативи, както и възнаграждения по 2 граждански договори.

Съгласно акт за начет №11-04-25/ 05.12.2018г. , при извършената от АДФИ ревизия е констатирана липса на сума в общ размер на 20 000 лв., изтеглена от ответницата от разплащателната сметка на дружеството с 2 бр. платежни нареждания от 29.01.2018г. и 31.01.2018г., без тези средства да са постъпили в касата на ищеца и без да са представени първични счетоводни документи за извършени разходи за сметка на дружеството в такъв размер, като възраженията на ответницата, че е предоставила лично сумата на управителя, по чието нареждане е изтеглила същата и с която са изплатени заплати на служителите, не са приети за основателни в административното производство.

Проверката е установила и че за периода 01.01.2013г.-04.04.2018г. не е извършвана инвентаризация на касата, не са съставени протоколи за касова наличност, не е водена касова книга, нито е рагламентирана дейността на касиера.За времето от 01.01.2018г. до 04.04.2018г. лично управителят е извършил разходи в брой от касата в размер на 24 646 лв. и е изтеглил от банковите сметки парични средства в общ размер на 137 900 лв.

С оглед регламентацията по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ относно имуществена отговорност за липса, в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновното поведение на отчетника, достатъчно е да се установи получаването на конкретно имущество и неотчитането му, а в тежест на последния е да опровергае посочените обстоятелства, предвид презумптивната сила на фактическите констатации по акта-чл.22, ал.5 от ЗДФИ.

В конкретния случай, сумата от 20 000 лв. е изтеглена от ответницата, като оправдателни документи за разходването й не са съставени, но това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обуслови извод за наличие за причинена от нея щета.Напротив-заключението на назначената съдебна икономическа експертиза установява, че процесните две суми от по 10 000 лв. са отразени като внесени в касата на дружеството на съответните дати, както чрез увеличението на паричните наличности в касата-дебит счетоводна сметка 501“каса“, така и чрез намаление на паричните наличности в банковата сметка-кредит счетоводна сметка 503 2 „разплащателна сметка в лева П..“, с една и съща операция, т.е. в счетоводната програма на 3 дружеството е отразено постъпването в касата на изтеглените от банковата сметка пари.По същия начин са отразени и извършените от ответницата тегления от банковата сметка през 2017г. в общ размер на 163 500 лв.Същевременно, няма счетоводно отразяване на получени от касата суми от страна на ответницата.При тези обстоятелства, отчитането на изтеглените от банката пари от страна на ответницата е удостоверено в счетоводството на дружеството от оправомо-щените за това лица, т.е. ръководството е приело по този начин посочените парични средства, а за какви нужди са изразходвани тези средства след внасянето им в касата са въпроси, които не касаят задълженията и отговорността на посоченото лице за отчет на получените от банката суми.Така, както би било, ако ответницата е получила суми от касата за плащане на ток, вода, заплати и възнаграждения по граждански договори, и не е представила доказателства за тези плащания, но такива констатации в акта за начет няма, нито отговорността е ангажирана на посоченото основание.

Предвид горното, констатациите по акта за причинена от ответницата щета, изразяваща се в липса на изтеглените от банката средства в размер на 20 000 лв. са опровергани, предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ за установяване на вземането срещу ответницата е неоснователен, поради което обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като на осн.чл.271, ал.1 от ГПК се постанови друго решение по съществото на спора, с което претенцията да бъде отхвърлена, на ответницата да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 362.74 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на 506.68 лв. върху размера на отхвърления иск.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №86/18.02.2022г., постановено по гр.д.№673/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, катo О Т Х ВЪ РЛ Я предявения от „Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/, ЕИК

12554.... против Д. СТ. СЛ. от гр.Търговище, ул.„К......”№ 8, ап.3 , ЕГН:

********** по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ иск за установяване съществуването на вземане в размер на 25 333.76 лв. по акт за 4 начет №11-0425 /05.12.2018г., от което главница от 20 000 лв., ведно с законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното й изплащане и законна лихва в размер на 5 333.76 лв. за периода 04.04.2018г. - 18.11.2020г., от която 1 366.78 лв. за периода от 04.04.2018г. - 15.12.2018г. и 3 966.98 лв. за периода от 06.12.2018г. до 18.12.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 826/29.12.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1645/2020 год. на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Т......” ЕООД-гр.Антоново/н/, ЕИК 12554.... да заплати на Д. СТ. СЛ. от гр.Търговище, ЕГН :********** направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 2 362.74 лв., а по сметка на на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на 506.68 лв. върху размера на отхвърления иск.

РЕШЕН И Е Т О може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5