Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 24.12.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 627/2024
Вид
Решение № 207
Подписан
24.12.2025
В сила
28.01.2026
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.149, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.4 · Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Кърджали, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200627 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********* от 19.06.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Р. Р. К. от *******************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Р. Р. К. твърди, при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на административното наказание. Сочи, че не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Моли атакуваното постановление да бъде отменено или изменено по размер наложеното му наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че на процесната дата жалбоподателят действително управлявал въпросното АТВ в землището на ****, когато бил спрян за проверка. В случая обаче фактическата обстановка била изяснена подробно при извършената от прокуратурата проверка, както и в хода на съдебното следствие по делото.

Жалбоподателят следвало да изпробва АТВ, което било собственост на С. И. и било 1 пренесено на платформа, теглено от моторно превозно средство. Тъй като имало съмнение за неговото техническо състояние и предстояла регистрация и други технически подробности, жалбоподателят изпробвал техническото състояние на АТВ-то. Той бил международен автомобилен състезател и автотехник, имал специални познания в тази област, поради което бил помолен да изпробва закупеното АТВ. Същото било придвижено до мястото с платформа, защото било пригодено най-вече за управление в пресечена местност. След като АТВ-то е изпробвано и се установило, че имало технически проблеми и прекъсвало, било изведено на шосето в ****. Там собственикът му трябвало да дойде и да го прибере. Именно тогава жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на ЗЖУ.

Прокуратурата събрала абсолютно същите доказателства и установила същата фактическа обстановка, като приела, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Затова защитата моли за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят носел белезите на малозначителност.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2024 г. свидетелите Ж. А. и М. М. - служители в ЗЖУ-Кърджали, били на работа и изпълнявали задълженията си в района на ****** и ****. Около 15.50 часа те се намирали на ул.„****“ в ****, когато забелязали да приближават три лица, управляващи четириколесни превозни средства /АТВ/. Свидетелите А. и М. не видели къде превозните средства са се включили на пътното платно, но ги възприели на разстояние от около 50 метра, при което решили да ги спрат за проверка. Служителите на ЗЖУ установили самоличността на тримата водачи – жалбоподателят Р. Р. К. и свидетелите Р. М. и Х. И..

Констатирали също, че жалбоподателят управлявал четириколесно превозно средство АТВ марка „****“, модел ****, което нямало регистрационна табела и не било регистрирано. За съдействие бил извикан екип на сектор ПП-Кърджали и на място пристигнал свидетелят Т.

В. – мл. автоконтрольор в сектор ПП-Кърджали. Той също извършил проверка на жалбоподателя и управляваното от него превозно средство. Установил, че същото представлява АТВ марка „****“, като нямало регистрационна табела и регистрация по надлежния ред. По повод така установеното нарушение, на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ ****/2024 г. по описа на РП-Кърджали. След извършена проверка, с 2

Постановление на РП-Кърджали от 05.06.2024 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 19.06.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на Р. Р.

К. административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Ж. А., М. М., Т. В., С. И., Р. М. и Х. И.; Акт за установяване на административно нарушение от 31.03.2024 г.; Докладна записка от 31.03.2024 г.; Заповед № **** от 02.02.2021 г. на МВР; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка по история за ПС по номер на рама; Постановление на РП-Кърджали от 05.06.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство, материалите по преписка вх.№ ****/2024 г. по описа на РП-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. А., М. М., Т. В., С.

И., Р. М. и Х. И., които изясняват в различна степен релевантните по делото факти. Първите двама свидетели са служители на ЗЖУ-Кърджали, които на процесната дата и място са извършили проверката в **** и установили жалбоподателят да управлява нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство тип АТВ. Те посочват, че били на установъчен пункт в селото, когато видели да идват три АТВ-та. Свидетелите А. и М. не знаели къде са се движили преди това превозните средства и къде са се включили на пътното платно, но ги възприели да изминават разстояние около 50 метра. След като ги спрели, извършили проверка и установили, че управляваното от жалбоподателя АТВ марка „****“ нямало регистрационна табела и не било регистрирано. Свидетелят Т. В. е мл. автоконтрольор в сектор ПП-Кърджали, който е бил извикан на място за съдействие. Той дава показания за извършената от него проверка по отношение на водача и превозното средство, както и за действията по съставяне и връчване на АУАН по повод констатираното нарушение. По делото са разпитани като свидетели и С. И., Р. М. и Х. И.. И. е собственик на управляваното от жалбоподателя превозно средство, а свидетелите М. и И. са водачите на другите две АТВта, които са пътували с него и са били спрени за проверка на процесната дата. Свидетелят И. не е очевидец на деянието, но дава сведения за причината, поради която тогава предоставил своето АТВ на жалбоподателя. Той го бил закупил няколко дни по-рано и искал от Р. К. да го пробва и да провери техническото му състояние. Същият се съгласил и го взел от дома му в **** на платформа, но по-късно през деня му се обадил да отиде до **** да си вземе АТВто, защото създавало проблем с двигателя. Показанията на И. кореспондират напълно и с тези на свидетелите Р. М. и Х. И.. Освен това, последните дават информация и за маршрута по който са се движили на инкриминираната дата заедно с жалбоподателя. Те посочват, че на 31.03.2024 г. управлявали АТВ в района на **** и ****, по пресечен терен, където нямало шосе и републиканска пътна мрежа. Знаели, че жалбоподателят трябвало да провери 3 техническото състояние на закупеното от С. И. АТВ, тъй като бил автомонтьор и автомобилен състезател и разбирал от такива превозни средства. Свидетелите М. и И. твърдят също, че въпросното АТВ, което Р. К. управлявал, започнало да създава технически проблем и затова решили да излязат да го оставят в ****, където на банкета изминали не повече от 100 метра и там били проверени.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Р. К. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, в редакцията към процесната дата, гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото се установи, че на 31.03.2024 г. в ****, жалбоподателят е управлявал четириколесно превозно средство АТВ марка „****“, модел ****, което не е регистрирано по надлежния за това ред. Съгласно §6, т.11 от ДР на ЗДвП „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Според чл.149, ал.1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на категории, обозначени с латински букви, като категория L са моторни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

ATV е посочено в подкатегория **** и представлява превозно средство (тежко четириколесно за всякакви терени). Управляваното от жалбоподателя на процесната дата четириколесно АТВ представлява моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация, за да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Към 31.03.2024 г. същото не било регистрирано по надлежния ред, а жалбоподателят е установен да го управлява в ****, на ул.„****“, което означава, че са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Независимо от горното, съдът приема, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, следва да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена 4 легална дефиниция на понятието маловажен случай – този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка настоящата инстанция отчете наличието по делото на множество и само смекчаващи отговорността обстоятелства, очертаващи обществената опасност на деянието и дееца като незначителни. В случая превозното средство е установено да се управлява от жалбоподателя по пътя за обществено ползване на едно съвсем късо разстояние. Проверяващите служители са го видели да изминава на пътя не повече от 50 метра, което се потвърждава и от показанията на свидетелите М. и И., а и е напълно логично, предвид характеристиките на АТВ, използващо се предимно за офроуд каране извън асфалтови пътища и за развлечение. Доказателствата не установяват от деянието да са настъпили и каквито и да било вредни последици, същото е установено на място, където няма съсредоточаване на движение на МПС. Не на последно място, обществената опасност на нарушителя също е ниска, той не е системен нарушител на правилата за движение и има добри характеристични данни. Всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Предвид изложеното и тъй като процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.