Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2502 от 07.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8961/2024
Вид
Решение № 2502
Подписан
07.07.2025
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 260, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 265, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2502 гр. С., 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110208961 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от “***” ЕАД, с адрес: гр. С., пл. “Б.” № 1, представлявано от А.Т. изпълнителен директор, чрез С. А. - главен юрисконсулт за нарушение на разпоредбата на чл. 32, т. 7 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите. На основание чл. 260, ал. 2 ЗМВР й е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Изтъкват се допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. Посочва се, че поставените в зала 2 “Азарян” столове са закупени, доставени и монтирани от “Д.- Б.” ЕООД, ЕИК *** по силата на сключен договор № Т-00072/03.02.2017г. след проведена процедура на публично състезание за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет “Доставка и монтаж на театрални столове за Театър “Азарян”. Посочва се, че при сключване на договор между страните на 01.03.2017г. е подписан приемо - предавателен протокол и като приложения към него са приложени различни сертификати, които удостоверявали, че столовете са подходящи за употреба. Твърди се, че при извършената проверка, която е приключила с издаването на протокол за резултатите от комплексната проверка, сертификатите са били предоставени за проверяващите с цел удостоверяване на класа на реакция на огън на столовете в зала 2 “Азарян”, като без обосновка същите не са били приети от проверяващите лица. Поддържа се, че са изпълнени всички предписани на проверяващите посочени в изготвения от тях протокол. Моли се наказателното постановление да се отмени.

1

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят не се явява, като се представлява от гл. юрк. С. А.. В дадения ход по същество преповтаря доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата, като подчертава, че столовете са закупени след процедура по ЗОП.

Въззиваемата страна в откритото по делото съдебно заседание се представлява от юрк.

К.К.. В дадени ход по същество същият излага подробни съображения за неоснователността на жалбата. Моли НП да се потвърди.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 25.09.2023г. в изпълнение на заповед № 1983з-626/22.08.2023г. на директора на ГДПБЗН - МВР, комисар Г.Т. - началник на отдел “Държавен контрол” към Дирекция “Държавен контрол и превантивна дейност” при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР е извършена комплексна проверка на НДК - Основна сграда, гр. С., пл. Б. № 1 за времето от 23.08.2023г. до 25.08.2023г. с участието на Й.М.В. - главен инспектор и М. - главен инспектор; Л.М.Я. - инспектор; М.Г.Р. - инспектор; К.С.К. инспектор. При извършване на проверката са присъствали представители на проверявания обект.

При осъществяване на проверката са констатирани редица нарушения, като едно от тях е било свързано с това, че про проверката не е представен документ, удостоверяващ класа на реакцията им по огън на находящите се в зрителната зала на зала № 2 на НДК столове.

В следствие на проверката е изготвен Протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в т. 21 от същия е дадено предписани, което е следвало да се извърши от жалбоподателя - за монтираните в зрителната зала на зала № 2 столове да се представят документи, удостоверяващи класа им по реакция на огън, за доказване на съответствието им с изискаванията на чл. 32, т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 2014г. за ПНПБЕО, във вр. с чл. 64, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. за СТПНОБП, като е бил поставен срок за изпълнение - 15.12.2023г. Препис от протокола с дадените указания е бил получен от представител на дружеството - жалбоподател на 05.10.2023г.

Въпреки дадените от проверяващите указания същите не били спазени, поради което за нарушение на разпоредбата на чл. 32, т. 7 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите на основание чл. 260, ал.

2 ЗМВР на жалбоподателя е съставен АУАН от 10.04.2024г.

2

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и цитиране разпоредбата на чл. 32, т. 7 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите, на 20.05.2024г. Директорът на СДПБЗН издал против “***” ЕАД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 265, ал. 1 ЗМВР му наложил имуществена санкция в размер на 500 /двеста/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Л. и М., и писмените такива по делото, включително и всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК доказателства по делото.

Обстоятелствата по извършване на проверката в “***” ЕАД, на посочените в АУАН дата и час, съдът прие за установени въз основа показанията на свидетелите А. и М.. Независимо от изминалия период от време, свид. А. демонстрира спомен и възпроизвежда отделни детайли по случая, а именно, че от дружеството - жалбоподател в следствие на дадените им предписания им е предоставен сертификат, който конкретизира запалимостта на седалките, а те са дали като предписание да им се представи такъв за всички съставни части от седалките. Посочва, че не е бил представен сертификата, който са изискали - БС H 13501-1, а е бил представен съвсем друг, който е касае нещо различно. свидетелят М. отделно от това заявява, че дружеството е представило един куп документи, при които изпитаванията са направени по “Брита стандарт 5852” от 1990г., като на база на тези изпитвания са заявили, че седалката е негорима и има класификация NI/5. Свидетелят посочва обаче, че това не удостоверява изискванията, тъй като този стандарт 5852 прилага само изисквания за самата седалка на стола и състоянието й при минимален източник като цигара за запалване, а предписанията са били за целия стол, който се състои от облегалка, подлакътници и основата на самия стол, както и за тапицерията. Съдът кредитира показанията им, преценявайки ги като обективни, логични, последователни и безпротиворечиви, съдът им се довери и намери фактическата обстановка за изяснена.

Длъжностните качества, заемани от актосъставителя А. и наказващия орган, в това число правомощията на свид. М. по осъществяване на държавен противопожарен контрол и превантивна дейност, се установяват от представените от въззиваемата страна писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно заеманите от свид.

А. и от Директора на СДПБЗН длъжностни качества, респективно правомощията, предоставени им по силата съответно на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, и отговорят на 3 изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН относно съдържание и форма. И двата акта съдържат описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, и обстоятелствата по извършването му са конкретизирани в пълнота. Констатира се съответствие между фактическото описание и правната квалификация на вмененото в отговорност на Т. нарушение.

Липсата на конкретно произнасяне от страна на наказващия орган по отношение на депозираното срещу АУАН възражение в наказателното постановление не обуславя извод за незаконосъобразността на последното, доколкото с факта на издаването му следва да се приеме, че възраженията са преценени като неоснователни, като законът не поставя изискване за изрично писмено обективиране на съответната преценка. Освен това, необсъждането на възраженията, наведени срещу акта, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които пряко да засягат правото на защита на наказаното лице, тъй като с подаването на възражението срещу акта и с издаването на наказателното постановление не се преклудира възможността му да релевира същите или други възражения и в съдебната фаза на производството, както пред въззивната, така и пред касационната инстанция, които да ги обсъдят и да преценят основателността им.

Липсата на посочване в НП на доказателствата, потвърждаващи извършването на процесното нарушение, не рефлектира негативно върху законосъобразността му, доколкото последните подлежат на преценка и анализ и в хода на осъществявания съдебен контрол.

Предвид изложеното съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

От обективна страна се доказа, че на посочените в АУАН и НП време и място, при извършване на проверка от компетентни длъжностни лица на 10.04.2024г. в гр. С., пл. Б. № 1 юридическото лице “***” ЕАД не е изпълнило т. 21 от Протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за монтираните в зрителната зала на зала № 2 столове да се представят документи, удостоверяващи класа им по реакция на огън, за доказване на съответствието им с изискаванията на чл. 32, т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 2014г. за ПНПБЕО, във вр. с чл. 64, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. за СТПНОБП, като е бил поставен срок за изпълнение - 15.12.2023г.

Нарушението е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавало, че с неизпълнението на дадените указания ще му бъде наложена имуществена санкция, но въпреки това не ги е изпълнило. Обстоятелството, че за част от столовете има представени сертификати за негоримост не означава, че такива са представени за целите столове, в каквато насока са били поставените изисквания.

Наказващият орган е наложил на “***” ЕАД имущетвена санкция в предвидения съгласно 4 разпоредбата на чл. 260, ал. 2 ЗМВР размер от 500 лв., в който се явява справедлива и обоснована, предвид факта, че нарушението е извършено за първи път.

Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в случая не се констатират. Това е така, доколкото осъщественото нарушение по естеството си не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление от нарушенията от същия вид. Напротив, обстоятелството, че за такова обществено място не са представени необходимите сертификати, които да доказват, че столовете зала 2 на НДК са негорими в своята цялост, създава опасения, че при евентуално възникване на пожар има опасност за живота на намиращите се в залата хора.

Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ: