Решение № 236 от 10.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Шумен, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д.а при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело № 20223600500237 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Д., действащ чрез пълномощника адв. Д. С. от ШАК срещу решение № 229/28.03.2022 г. по гр.д. № 743/2021 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да приеме за установено, че ответникът дължи да му предаде владението на следните движими вещи: 10 бр. нормални рамки от секционно рамково скеле, 4 бр. стълбовидни рамки, 6 бр. метални скари – пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 31 бр. тръбни хоризонтали, 23 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. укрепващи тръби, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и 10 бр. укрепващ механизъм тип „ жабка „, които държи по силата на вече развален договор за наем, като му присъди и извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът С. Н. С. е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

1

Гр.д. № 743/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя, с искане съдът да признае за установено, че въззиваемият му дължи предаване владението на следната движима вещ: секционно рамково скеле, състоящо се от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. и 4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 15 бр., за предаването на която в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 260008/06.01.2021 г. по ч.гр.д. № 10/2021 г. по описа на ШРС срещу ответника, срещу която същият е подал възражение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен.

С протоколно определение от 26.01.2022 г. е допуснато изменение на иска, като последният се счита предявен със следното искане: да се признае за установено, че ответникът дължи предаване владението на ищеца на следните движими вещи, части от секционно рамково скеле, а именно: 10 бр. нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 6 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 31 бр. тръбни хоризонтали, 23 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. укрепващи тръби, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и 10 бр. укрепващ механизъм тип „жабка“.

С молбата си за допускане изменение на иска ищецът е предявил, при условията на евентуалност, претенция за осъждане на ответника да му заплати пазарната левова равностойност на невърнатите движими вещи, ако те не са налични.

С протоколно определение от 26.01.2022 г. съдът е оставил без уважение искането за приемане за разглеждане на евентуално предявения иск. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.233, ал.1, вр. чл.87 от ЗЗД, като с решението си го е отхвърлил изцяло.

Решението се обжалва от ищеца.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното: Въз основа на подадено от него заявление, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 260008/06.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 10/2021 г. по описа на ШРС срещу ответника, с която е разпоредено длъжникът да предаде на заявителя владението на следната движима вещ: секционно рамково скеле, състоящо се от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. и 4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 15 бр. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, с оглед на което заповедният съд е указал на взискателя, че следва да предяви претенцията си по исков ред. В 2 срока по чл.415, ал.1 от ГПК същият е подал пред ШРС разглежданата искова молба.

Въз основа на горното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

По основателността му, между страните не се спори, че през месец август 2018 г. помежду им е бил сключен устно договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника, за временно и възмездно ползване, движима вещ - секционно рамково скеле за срок до завършване топлоизолацията на собствената на ответника къща в с. Лозево, срещу месечен наем в размер на 3.00 лв./кв.м., както и, че ответникът го е ползвал по предназначение и е върнал част от него на ищеца в хода на делото.

Спорът между страните е били ли са налице основания за прекратяване на договора за наем, както се твърди от ищеца и въз основа на което обстоятелство се претендира връщане на вещта, както и върнати ли са от ответника всички части от предоставеното му под наем секционно рамково скеле.

Във връзка със спорните моменти между страните се установи следното:

Видно от приложената прокурорска преписка, в края на 2020 г. ищецът подал сигнал до РПУ – Шумен, че на 29.10.2020 г., преминавайки по ул. Ивайло в гр. Шумен установил, че част от процесното скеле е монтирано на фасадата на друга постройка, като на зададен им въпрос, намиращите се там работници му отговорили, че скелето е тяхна собственост. По повод сигнала била образувана преписка вх. № 5009/2020 г. по описа на ШРП, производството по която било прекратено на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК с прокурорско постановление от 29.12.2020 г., потвърдено с постановление от 12.02.2021 г. на прокурор при ШОП.

Ищецът признава, че е предоставил скелето за послужване на третите лица, които след като го използвали му го върнали в разглобен вид и твърди, че както при сключване на наемния договор, така и впоследствие не се е запознавал с точния вид и количество на елементите, от които е било изградено скелето, но в хода на СМР по къщата му е установил, че е негодно за употреба, тъй като липсват голяма част от металните рамки.

С нотариална покана от 02.11.2020 г., връчена на ответника на 05.11.2020 г., ищецът го поканил, в 7-дневен срок от получаването й, да му върне даденото му под наем секционно рамково скеле, състоящо се от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. и 4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 15 бр., тъй като срокът на договора за наем е до завършване полагането на изолация на фамилната му къща в с. Лозево, която към датата на поканата е завършена и скелето следва да бъде върнато, с оглед приключване на договора. Със същата покана ищецът поканил ответника, в посочения по-горе срок да му заплати наемните вноски за периода м. май – м. октомври 2020 г., в размер общо на 2 160.00 лева. В поканата било указано, че, ако не му е възможно да изпълни задълженията си в предоставения срок, ответникът следва да се яви в кантората на нотариуса на осмия ден след получаването й, за представяне на предложение за приключване на договорните им взаимоотношения или 3 сключване на спогодба.

Видно от констативен протокол от 13.11.2020 г., на посочената дата страните се явили пред нотариуса, изготвил поканата, с цел уреждане на спорните моменти във връзка с облигационното им правоотношение. На тази среща ответникът заявил, че е получил скеле, но то не е било окомплектовано с посочените от ищеца елементи, като са липсвали метални скари, както и, че фасадата на къщата не е завършена, поради което, ще върне скелето след завършването й, най-късно пролетта. Освен това заявил, че е предплатил дължимия наем.

Във връзка с дадените от ответника обяснения, ищецът заявил, че, поради отказ на наемателя да заплаща договорения наем, прекратява предсрочно договора и му дава 10дневен срок за връщане на скелето.

С двустранно подписан протокол от 31.07.2021 г. ответникът предал на ищеца 38 бр. нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 9 бр. метални скари - пътеки, 17 бр. тръбни хоризонтали, 73 бр. тръбни диагонали, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 5 бр., като не се спори, че те представляват елементи от скелето, предмет на наемния им договор.

На л. 79 от първоинстанционното дело е приложен договор за покупко - продажба, съгласно който, на 10.07.2018 г. ищецът е закупил от С.Н.М. секционно скеле, втора употреба, съдържащо 83 бр. рамки и 15 бр. пътеки, за сумата от 2 700.00 лева.

На л.81 и 82 са приложени сертификат за контрол и техническа спецификация на фасадно скеле от предварително изготвени градивни елементи, използвано в строителството, по отношение на които ищецът твърди, че се отнасят за процесното скеле.

На л.84 – 93 са приложени снимки на имота на ответника с поставеното скеле, представени от ищеца.

По делото са разпитани двама свидетели, като свид. И.Г. заявява, че през пролетта на 2019 г. е участвал при извършването на ремонтни дейности в собствената на ответника къща, включая и при поставянето на топлоизолация, под ръководството на ищеца. От двете страни на къщата имало окомплектовано скеле, на площ от около 200 кв.м., което останало там и след като той напуснал обекта. Свид. Н.К. заявява, че е участвал като общ работник при изграждане на скелето под ръководството на ищеца. То било поставено на трите стени на къщата на ответника и се състояло от крака „ пети „, 48 бр. рамки и напречни жабки.

При така установените факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Между страните не се спори, че са сключили валиден договор за наем на движима вещ – секционно рамково скеле, въз основа на който вещта е била предадена от наемодателя на наемателя.

По спорния въпрос възникнало ли е задължение за наемателя за връщане на вещта, поради прекратяване на наемния договор, като съобрази, че ответникът не твърди, нито доказва, че е заплатил наем за предоставеното му скеле за периода м. май – м. октомври 2022 г., съдът приема, че обективираното в констативния протокол от 13.11.2020 г. изявление на 4 ищеца за предсрочно прекратяване на наемния договор е валидно и е породило целените с него правни последици по чл.87, ал.1 от ЗЗД, считано от деня, следващ последния ден от дадения на ответника 10-дневен срок, от което и на основание чл.88, вр. чл.233 от ЗЗД, следва, че към датата на депозиране на заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10/2021 г. по описа на ШРС задължението на ответника за връщане на наемната вещ е било изискуемо.

Що се отнася до това какво е следвало да върне ответникът на ищеца към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и дължи ли връщане на нещо повече от това, което му е предал с протокол от 31.07.2022 г. / доколкото удостовереното в документа следва да бъде взето предвид от съда, на основание чл.235, ал.3 от ГПК /, взе предвид, че, съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. последно от ЗЗД, до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.233, ал.1, изр.4 от ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. С оглед на горното и, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че скелето е било неокомплектовано и негодно за употреба съобразно изискванията за експлоатация и безопасност, приема, че възражението му за недостатъци на наетата вещ е неоснователно и следва да се отхвърли.