Решение № 3900 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110103411 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез процесуалния му представител – адв.

А. Р., срещу „В. К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:

**********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността /недействителността/ на сключения между страните договор за паричен заем **********, поради противоречието му със закона.

В исковата си молба ищецът М. П. Б. излага, че на ******. е сключил договор за паричен заем с ответника, по силата на който е получил сумата 1800 лв., при фиксиран ГЛП – 40.32 %, ГПР – 49.49 %, месечни погасителни вноски – 15 бр., с краен падеж: ****** Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1248.75 лв. Предвидено е в чл. 4, ал. 1 от договора в тридневен срок от подписването му да предостави обезпечение в полза на заемодателя, като в противен случай и съгласно чл. 4, ал. 2 от договора дължи неустойка в размер на 832.50 лв. Така общо дължимата сума за връщане е в размер на 4402.20 лв. Поддържа, че сключеният договор за кредит е нищожен, недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане на документи е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управление на кредита. Клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. С уговарянето й всъщност се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

1

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза по чл. 4, ал. 2 от договора е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка за заемополучателя, тоест същата представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Счита, че нищожността на тези клаузи влече нищожност на целия договор, доколкото таксата за експресно разглеждане и неустойката следва да са компонент при формиране на ГПР и посочването му в договора с размер различен от приложимия. Грешно посочения ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „В. К.“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. М. С.. Прави възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно колко и какви искове са предявени. Оспорва предявения иск за нищожност на договора за паричен заем като неоснователен. Поддържа, че в ГПР не следва да бъдат включвани неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи.

Излага, че в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не се изисква посочване в договора на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. А неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер. Оспорва твърденията, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави, още повече като се отчете възможността в 14-дневен срок ищецът да се откаже от договора, съгласно чл.

29 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане пък е доброволна, като услугата за експресно разглеждане е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателя. Поради тази причина няма основание за включването й в ГПР. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца депозира нарочна молба, в която поддържа становището си по съществото на спора и моли предявеният иск да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.

По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем **********, по силата на който в полза на ищеца е предоставен заем в размер на 1800 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 17.07.2026 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищецът има качеството потребител, както и че процесният договор за кредит има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на 2 неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

Между страните не е спорно, а и от представения договор за паричен заем е видно, че ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1800 лв. за срок от 15 месеца. В договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1248.75 лв. /чл. 1, ал. 3 от договора/, съизмерима дори с чистата стойност на кредита. Уговорено е разсроченото й плащане на равни части и включването й в размера на всяка от погасителните вноски.

Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.10а, ал. 1 ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В същото време в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно такова действие се явява разглеждането на заявката на ищеца за паричен заем, поради което и тази клауза от договора се явява нищожна поради противоречие на императивната правна норма на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Разглеждането на заявлението на ищеца за предоставяне на паричен заем действително предхожда отпускането на кредита, но представлява част от действията по усвояване на кредита и е въведена императивна забрана за събиране на такси от кредитора за такива действия.

В договора се съдържа и клауза – чл. 4, ал. 1, в която е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за кредит да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице, което да отговаря на определени условия, или банкова гаранция. Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 832.50 лв. Уговорено е разсрочването на неустойката и заплащането й на равни части към всяка от погасителните вноски, дължими по договора за кредит.

Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно клаузата, предвиждаща задължение на кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.

Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в 3 противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В допълнение следва да бъде отбелязано още, че очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната (предвид размера на неустойката, краткият (тридневен) срок, в който следва да бъде предоставено обезпечението, а не на последно място и вида на дължимото от заемателя обезпечение, като на практика за лице, което може да предостави този вид обезпечения, не би възникнала необходимост от получаване на предоставения от ответното дружество кредит). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената неустойка е разсрочено и включено във вноските по погасителния план, изготвянето на който логически, а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества сключването на договора.

Не е ясно какви вреди покрива така уговорената неустойка и доколкото оскъпява допълнително кредита, то същата заобикаля изискванията на ЗПК.

Отделно води и до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, поради което е и неравноправна.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Следва да се приеме, че тази неустойка представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК /„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия/ и размерът й следва да бъде взет предвид при посочването на ГПР по договора за кредит. Всяко друго разрешение поставя в неравностойно положение потребителя и не отговаря на целта и смисъла на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите.

Такъв характер има и уговорената такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема, поради което също следва да бъде включена в ГПР, но всъщност това не е сторено, което обстоятелство не е спорно по делото.