Определение № 502 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Варна, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101790 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. А. с ЕГН:********** гр.Варна *** ет.3 ПРОТИВ

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София „ *** 1 с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД и цена на иска 125 750 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че против нея е образувано Досъдебното производство с постановление на прокурор Атанасов от 09.04.2013 год. с № 70/2013 год. на

На 22.04.2013 год. в жилище където е живее е извършен обиск с разрешение на съдия и е иззет компютърна конфигурация със залепен стикер с текст „БГ 70518041108, която Окръжният съд.

С Решение на ВРС 21.02.2014 съдия Панева е разрешено разкриване на банкова тайна.

На 10.02 2016 год. в 09.40 часа ищеца бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК; чл.

255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК и и по чл. 172а ал.1 от НК.

Обвиненията са за „тежки" по смисъла на чл. 93 от НК умишлени престъпления. Против ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка".

На 19.02.2016 год. състав на ВОС по искане на прокурор от ВОП, с Определение № 171 по ЧНД № 231/2016 год. е допуснал обезпечение в полза на Държавата чрез налагане на възбрана на недвижими имоти собственост на 1 ищеца и е издадена обезпечителна заповед

На 23.05.2018 год., ищеца отново е привлечен като обвиняем, като са му повдигнати три обвинения - по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.

20 ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр. 2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, които са за тежки умишлени престъпления.

Досъдебното производство е предявено за периода от 05.06.2018 год. до 27.06.2018 год. поради големия си обем.

На 19 ноември 2018 год., е публикувана статия със заглавие „93годишен лихвар шашна съдиите с алчността си". В тази статия се интерпретират факти, залегнали в постановлението за привличане като обвиняем, за предявяване на следствието и във връчения обвинителен акт.

На 13.11.2018 год. в електронния сайт ,Vагпа24.bg" също е имало публикация където ищеца се свързвал с престъпна дейност.

Няколко дни след статията - на 23.11.2018 год. ищеца е предаден на съд с разпореждане на ВОС и е образувано НОХД № 1252/2018 год. на ВОС. По което е постановена присъда отменена от Апелативен съд Варна и делото бе върнато за ново разглеждане във ВОС

През 2021 год. срещу ищеца бе внесен отново обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 918/2021 год.

С присъда № 41/08.07.2022 г. на Варненският окръжен съд съдът е оправдал ищеца за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр.чл. 2.0 ал.2 от НК и по обвинението по чл. 255 ал.3 от НК.

По обвинението по чл. 255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК е признат за виновен и му бе наложено наказание.

По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обяви, че деянието представлява административно нарушение, но не ми наложи наказание поради изтекъл давностен срок и също бях оправдан.

По повод на жалба и протест е постановена Присъда № 10/24.11.22 год., с която е потвърдена оправдателната присъда, отменена е първоинстанционната присъда и ищеца е оправдан и по повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК .

С Решение № 241/ 03.07.2023 г. на ВКС е потвърдена присъда на 2

Апелативен съд Варна, което е окончателно.

Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 22.04.2013 год. до 03.07.2023 год. - 10 години и 3 месеца.

Според ищеца нито едно процесуално действия не са отложени по негова вина. Никога не е препятствал съд, прокуратура и полиция да извършват процесуални действия.

Ищеца твърди, че незаконното обвинение се е отразило негативно на здравето му. По време на делото са били изолиран от съседи и приятели и дори от децата си.

По време на изключително дългото наказателно производство ищеца имал множество здравословни проблеми.

След извършения в дома ми обиск ищеца разбрал, че има злокачествено новообразование на кожата на долен крайник, включително тазобедрената област - дясна подбедрица. Карциномът бил опериран, ищеца подложен на рехабилитация. През 2018 год. от хистологично изследване ищеца установил плоскоклетъчен вроговяващ карцином.

През 2020 год. бил приет в болница с локална инфекция на кожата и подкожната тъкан, а през 2021 год. с открита рана на други части на подбедрицата.

През 2018 год. ищеца постъпил в МБАЛ „ Света Анна - Варна с хроничен неспецифичен колит при изследванията и лечението се установло, че страда дивертикулоза на дебелото черво, исхемичен колит и инфекциозен колит.

На 06.03.2019 год. е установено „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност".

На 08.04.2021 год. ищеца постъпил в „ МБАЛ „ Света Анна - Варна" с диагноза остра дихателна недостатъчност първа степен и след лечение бях изписан.

Ищеца твръди, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди изразяващи се в тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност, чувствал се обиден, уплашен за бъдещето си и отмъщение на всички, които са имали интерес да бъде осъден. Не можел да спи вечер, а дори и да заспивал сънувал кошмари. Непрекъснато мислех как 3 околните гледат на него като на подсъдим, а най-много го тревожела реакцията на внука му, който единствено му помагал през годините до.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с което:

ОСЪДИ ответника Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за претърпените от мен неимуществени вреди по справедливост в размер на 125 750 лв. /сто и петдесет хиляди седемстотин и петдесет/ ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.07.2022 год. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Окръжна прокуратура – Варна.

В отговора иска се оспорва като неоснователен и недоказан.

По претенцията по чл. 2 от ЗОДОВ:

Ответника твърди, че воденото срещу ищеца наказателно производство е било за престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

20 ,ал. 2 от НК; по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 172а, ал. 1 от НК, но спрямо него /по ДП № 70/13 г. по описа на ОД на МВР - Варна/ е била взета най- леката мярка за неотклонение - „подписка" в периода 10.02.16 г.- 26.09.2017 г. Според ответника тази мярка за неотклонение не е оказала никакво отрицателно въздействие върху ежедневието на ищеца.

Ответника твърди, че обективно без никакви отрицателни последици върху социалния и финансов живот са били наложената възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца.

Приложената към исковата молба публикация във в-к „Минаха години" е от 19.11.2018 г. към, която дата досъдебното производство е било приключено и се е намирало в Окръжен съд - Варна.

Ответника твърди, че не е разгласявала факти и обстоятелства във връзка с воденото наказателно производство.

В мотивите към присъдите по НОХД № 1252/18 г. и № 918/21 г. по описа на ОС - Варна, е посочено, че ищеца не оспорва фактите, изложени от 4

Прокуратурата – относно, че е давал в заем суми, с лихви по тях, обезпечавани - имоти, МПС и записи на заповеди, но не намира дейността си за укорима/престъпна.

Липсват доказателства за това, че информация за воденото срещу ищеца наказателно производство е била огласена в електронна медия /както се сочи в исковата молба/.

Твърди, че е неоснователна претенцията срещу Прокуратурата за възмездяване на причинени от публикацията вреди: създадена нетърпима обстановка около него, повлияване на неговите роднини, приятели, хора и като напълно - обективно неоснователно твърдението, че целта й е била да се повлияе на съдиите, които били ангажирани с провеждането на наказателния процес.

Доказателства, че воденото наказателно производство се е отразило отрицателно върху здравословното състояние - физическо и психическо според ответника няма. Липсват доказателства за твърдяната тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност, обида, страх за бъдещето .

Според ответника не съществува връзка с воденето на наказателното производство е и злокачественото заболяване, което ищецът е преживял.

Воденото наказателно производство не е и причина за заболяването на ищеца от Ковид 19.

С оглед нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск по този текст е изчерпана административна процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

В исковата молба липсва твърдение за изчерпана такава процедура и доказателства в тази насока не са представени.

В исковата молба липсват твърдения действия или бездействия на органи на Прокуратурата да са причина за забавяне на наказателното производство.

В отговора се оспорвам размера на претендираното обезщетение.