Решение № 45 от 18.03.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Горна Оряховица, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200121 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК 1754038560088, при „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК 175403856, представлявано от директора на поделението Д. Н. Б., надлежно упълномощен от управителя на дружеството (пълномощното на л. 118), чрез преупълномощения главен юрисконсулт Я. Т.

Л., обжалва наказателно постановление № 04-2200194/15.02.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново (понататък ДИТ – Велико Търново), с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на поделението в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на 142, ал. 6 от същия кодекс. Посочва, че наказващият орган не е обсъдил подаденото възражение срещу акта за установяване на административно нарушение и приложените към него доказателства, а се ограничил с бланкетен извод за неоснователност на възражението. Описва конкретни действия и изявления, от които се установявало, че работодателят е направил 1 всичко възможно, за да избегне превишаването на времето на работната смяна на помощник-машиниста Ц. А. В.. В процесния случай се налагало да бъде довършена започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, поради което било налице основанието по чл. 144, т. 6 от КТ за допустимост по изключение на полагането на извънреден труд.

Поддържа, че не са налице две от предпоставките по чл. 6, пораждащи административнонаказателна отговорност – нарушителят да е извършил деянието и деянието да е извършено виновно. Ако се приеме, че нарушение все пак е допуснато от работодателя, случаят следвало да бъде преценен като маловажен. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН ДИРЕКТОР НА

ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от пълномощника старши юрисконсулт М. К., оспорва жалбата. Поддържа, че извършването на нарушението се установява по несъмнен начин от събраните доказателства. Посочва, че въпросът за вината не е изследван, тъй като в случая не е ангажирана административнонаказателната отговорност на физическо лице. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

През месец ноември 2022 г. инспектори по труда от ДИТ – Велико Търново извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в Поделение за товарни превози – Горна Оряховица. Контролните органи установили, че в поделението е въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане 4 месеца, при което реално положеният труд се отчита в лична сметка на работещите за всеки месец. При проверка на личните сметки за периода на отчитане 01.05.2022 – 31.08.2022 г. проверяващите констатирали, че една от смените на помощник-машиниста Ц.

А. В. е продължила 16 часа и 20 минути. В. започнал да полага труд на 17.08.2022 г. в 21:30 часа, като смяната му продължила до 13:50 часа на 2

18.08.2022 г. По този начин било нарушено изискването по чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 12 часа.

В проверените лични сметки на помощник-машиниста Ц. А. В. за отделните месеци от посочения по-горе период проверяващите установили и други случаи, в които работната му смяна била с продължителност повече от 12 часа – тт. 7 – 9 от протокола за извършената проверка на л. 107 – 114.

Нарушения на изискването за максимална продължителност на работната смяна били констатирани и за други работници и служители в поделението – тт. 1 – 6 от цитирания протокол. По отношение на други работещи в поделението били констатирани също така нарушения на изискването по 152 от КТ за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от най-малко 12 часа – тт. 10 – 13 от протокола, както и нарушения на забраната за възлагане на работа през две последователни работни смени – тт. 13 и 14 от протокола, и на забраната по чл. 146, ал. 1 от КТ за полагане на повече от 150 часа годишно извънреден труд – тт. 15 – 26 от протокола.

На 01.12.2022 г. свидетелят Й. Г. П. – главен инспектор в ДИТ – Велико Търново, съставил против поделението в присъствието на надлежно упълномощения негов представител К. Й. К. (пълномощното на л. 117) акт за установяване на административно нарушение № 04-2200194/01.12.2022 г. за това, че работната смяна на помощник-машиниста Ц. А. В. на 17 и 18.08.2022 г. е продължила 16 часа и 20 минути – от 21:30 часа на първата дата до 13:50 часа на втората, с което поделението в качеството си на работодател нарушило изискването по чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 12 часа.

На 07.12.2023 г. директорът на поделението подал по пощата писмено възражение против констатациите в акта, адресирано до директора на ДИТ – Велико Търново.

На 15.02.2023 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от свидетеля П. акт, директорът на ДИТ – Велико Търново издала обжалваното наказателно постановление № 04-2200194/15.02.2023 г., с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ наложила на поделението жалбоподател в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ 3 административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на 142, ал. 6 от същия кодекс.

Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на наказаното поделение на 17.02.2023 г. На 24.02.2023 г. подадената от името на поделението жалба против постановлението била заведена в ДИТ – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетеля Й. Г. П. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното открито съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с надлежно учредена представителна власт (пълномощното на л. 118), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на наказаното поделение, на когото е връчен препис от акта и му е била осигурена възможност да впише писмени възражения под текста на съставения акт. На поделението е била осигурена възможност да представи допълнителни писмени възражения против констатациите в акта в указания в закона срок. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 5 от заповедта на л. 135 и 136) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Както в мотивите, така и в заключителната част на наказателното постановление директорът на ДИТ – Велико Търново е посочила подаденото от дружеството възражение против констатациите на актосъставителя.

Формулираните в постановлението фактически констатации относно нарушението кореспондират с твърденията в подаденото възражение и по 4 същество отговарят на въпроса защо наказващият орган не кредитира фактическите твърдения и не приема правните доводи, изложени във възражението. Изрично е обсъдена предвидената в Правилника за вътрешния трудов ред и в подзаконовия нормативен акт, към който правилникът препраща, възможност за увеличаване по изключение на продължителността на смяната с два часа – до 14 часа. Ето защо съдът не приема за основателен развития в жалбата довод за допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възражението и на събраните доказателства.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От приетите като доказателства лична сметка за месец август 2022 г.

(л. 63), пътен лист 2142/17.08.2022 г. (л. 14) и ежедневен план за службата на машинистите за 17.08.2022 г. (л. 12, ред 15) се установява по несъмнен начин, че работната смяна на помощник-машиниста Ц. А. В. на 17 и 18.08.2022 г. е продължила 16 часа и 20 минути – от 21:30 часа на първата дата до 13:50 часа на втората. По този начин поделението е нарушило изискването по чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 12 часа и е осъществило състава на отговорността по чл. 414, ал. 1 от КТ.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, основан на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 50 от 28 декември 2001 г. за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт (по-нататък Наредба № 50 от 28 декември 2001 г.) , според която в случаи, свързани със сигурността или графика на движението, или такива, които биха довели до утежняване на експлоатационната обстановка, максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде увеличена с до два часа с телефонограма от работодателя или упълномощени от него лица. От анализа на приложените към възражението срещу акта писмени доказателства, приети като такива и в съдебното производство, може да се приеме, че в процесния случай са били налице обстоятелствата от хипотезиса 5 на цитираната правна норма и работодателят законосъобразно е удължил смяната на помощник-машиниста В. с два часа. Това обстоятелство обаче не променя крайния извод, че е нарушено изискването за максимална продължителност на работната смяна. Фактическата продължителност на смяната на В. е била 16 часа и 20 минути, т.е. с 2 часа и 20 минути повече от увеличената по изключение максимална продължителност на смяната с 2 часа до 14 часа.

Неоснователно е позоваването на чл. 144, т. 6 от КТ, който допуска по изключение полагането на извънреден труд за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.

Посочената разпоредба не допуска полагането на извънреден труд с неопределена продължителност след края на редовното работно време.

Възможността за полагане на извънреден труд в предвидените от тази разпоредба случаи е ограничена от други разпоредби на трудовото законодателство, включително и от нарушената в случая разпоредба на чл.

142, ал. 6 от КТ, както и от приложимата за случая и съобразена от наказващия орган разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 50 от 28 декември 2001 г.

Предвид изложеното по-горе е неоснователен доводът, че в случая не е установено по несъмнен начин основанието за ангажиране на отговорността на поделението жалбоподател за неизпълнение на изискването за максимална продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време.

С обжалваното постановление административнонаказващият орган е ангажирал корпоративната административнонаказателна отговорност на поделението жалбоподател, която произтича не от извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а от неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността, което е регламентирано като основание на отговорността с разпоредбата на чл. 83, ал.