Решение № 13130 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13130 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110130042 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Я. С. С. срещу /ФИРМА/ установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ЗЗП, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на т. 5 от сключен между страните Договор за предоставяне на договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил 1 срещу ищеца по първоначалните искове насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане на Я. С. С. да заплати на /ФИРМА/, сумата от 3354,67 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда- 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 12.08.2021 г. ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1052570, за отпускане на заем в размер на 4000 лв., като следвало да върне на ответната страна сума в общ размер от 5400 лв. Плащанията следвало да се направят на 18 вноски. Поддържа, че в договора между страните било уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на поръчителство, за което следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството /ФИРМА/ и дължал такса в размер на 3960 лв. Посочва, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като в договора е посочен ГЛП, но не и условия за прилагането му. Счита, че процесния договор е нищожен и поради противоречие със закона, предвид нарушението на чл. 11, т.9 - т. 11 и чл. 19, ал 4 ЗПК. Развива аргументи, че към ГПР следвало да се включи и таксата за гарант, тъй като е пряко свързана с процесния договор, а невключването му водело до нищожността му. В условията на евентуалност, счита че 2 клаузата на чл. 5 от процесния договор е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави предвид значителната нееквивалентност на насрещните престации, както и че същата е неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК в представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че били спазени всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и ищецът е получил необходимата информация под формата на СЕФ, като самостоятелно е решил да получи заема и да избере поръчителство на дружеството гарант. Посочва, че правото на отказ е уредено в Общите условия. Излага съображения, че лихвеният процент бил посочен като число, а не бил променлив, поради което не следвало да се посочва какъв е дневният му размер. Твърди, че в договора не следвало да е посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се изчислявал по законоустановена формула, която не можело да се променя от кредитодателя. Развива аргументи, че сключването на договор за поръчителство не било условие за отпускане на кредита, като също така заемателят не бил длъжен да избере Multitude Bank, поради което и дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да се включва към ГПР, още повече че кредитодателят нямал яснота за същото. Ответникът посочва, че сключването на договор за поръчителство не било с цел получаване на скрито допълнително възнаграждение, а целяло 3 обезпечаване на кредита, предвид извършената оценка за платежоспособност на длъжника, като съответната уговорка се явявала индивидуално уговорена.

В насрещната искова молба твърди, че между /ФИРМА/, в качеството на кредитодател, и Я. С. С., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., по който ищецът предоставил на ответника по насрещните искове заем в размер на 4000 лв., а последният се задължил да върне сумата 5400 лв., при условията, договорени между страните. Поддържа, че ищецът погасил част от главницата, а именно до размера на сумата от 645,33 лв., като непогасено останало задължението за главница в размер на сумата от 3354,67 лв. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит. Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове, в условията на евентуалност да разсрочи изпълнението на търсената сума.

В съдебно заседание ищецът Я. С. С., редовно призован, 4 не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 101867/27.03.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, като моли за отхвърляне на насрещната искова претенция.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът с определението си, постановено по реда на чл.

140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване релевантния за спора факт, че между страните е сключен договор за кредит № 1052570 от 12.08.2021г., с който /ФИРМА/, като заемодател е предоставило на Я. С.

С., като заемател, паричен заем в размер на 4000,00 лева, който е следвало да се върне на 18 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора. Общата сума която е следвало да върне ищецът възлиза на сумата в размер на 5400,00 лева, включваща 4000,00 лева главница и 1400,00 лихва, при лихвен процент от 35,00 % и ГПР от 49,66 лева.

В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната сума се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза 5 на дружеството, заемодател. Договорът за поръчителство се сключва не по късно от края на работния ден, в който е отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните също така уговорили, че при одобряване от Дружеството на така предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от Заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. По делото в тази връзка е приет договор за гаранция /поръчителство/, сключен между /ФИРМА/, като гарант и Я. С. С., като клиент.

По делото бе допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза. От изслушаната по делото експертиза се установява, че крайният срок за издължаване на кредита е 03.02.2023г. Вещото лице е установило, че размера на дължимите суми по двата договора възлизат на сумата в размер на 9360,00 лева, от които 4000,00 лева – главница, 1400,00 лева възнаградителна лихва, а по договора за гаранция дължима е сумата от 3960,00 лева.

Начислени били и такси в размер на 200,00 лева по Тарифа, в т.ч. 140,00 лева във връзка с просрочие на вноска 1 и 60,00 лева във връзка с просрочие на вноска 2, като по данни на ответника това са такси за събиране на вземането на основание чл. 10.2, чл. 10.3, чл. 10.4 от Общите условия във връзка с чл.2-4 от Тарифата. По двата договора са отчетени плащания в размер на 3680,00 лева, посочени в Таблица 2 от експертизата, като от тези плащания само сума в размер 6 на 1665,10 лева е отнесена по договора за кредит и с нея са погасени 645,33 лева за главница, сумата от 819,77 лева за лихва и сумата от 200,00 лева за такси по Тарифа. Вещото лице е установило, че останалата част от 2014,90 лева е преведена по договора за обезпечение, с която са погасени вноски от 1 до 6 и частично вноска 7 от описаните в Таблица № 1, кол.6 суми.

По гореустановеното съдът прави следните правни изводи: По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г.,

Безспорно установено по делото е, че на 12.08.2021 г. ищецът е сключил с /ФИРМА/ договор за потребителски кредит № 1052570 от разстояние, като е бил предоставен кредит в размер на 4000,00 лева, който е следвало да се върне до 03.02.2023г., ведно с лихва в размер на 1400,00 лева и такса гарант в размер на 3960,00 лева. По делото също така съдът приема, че безспорно се установи, че по договора за кредит и за поръчителство ищецът е заплатил общо сума в размер на 3680,00 лева, разпределена, съобразно горепосоченото. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от /ФИРМА/. в полза на ответното дружество, като за това Я. С. трябвало да заплати такса от 7

3960, 00 лева. Не се спори по делото наличието на сключен договор за поръчителство с ищеца, по силата на който /ФИРМА/., като гарантът да се е задължило да отговаря солидарно с ищеца пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит.

Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1052570 от разстояние от 12.08.2021 г.

За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от 8 посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение N 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 5400, 00 лева, която включва отпуснатия кредит 4000 лева, и 1400, 00 лева- лихва, при лихвен процент- 35,00%. Посочено е, че ГПР е 49. 66%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване договора да е сключен по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция в размер на 3960, 00 лева.