Определение № 503 от 21.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20255300500106 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.***, с която моли съда да отмени разпореждане №33186/26.11.2024 г. по ч.гр.д.№15470/2024 г. на Пловдивския РС,1 бр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу В. И. А., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 926,33 лв. -неплатена главница по договор за кредит №*** от 16.01.2020 г.,сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и длъжникът, сумата 331,63лв.-договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 453,93лв. от 21.4.2021 г. до 05.09.2024 г.-подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на договорът за потребителски кредит не е в съответствие с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Изложени са подробни доводи относно спазването на тези изсквания.Конкретно, счита, че съгласно §1 на ДР на ЗПК, където е дадена легална дифиниция на ГПР, е казано, че в ГПР се включват разходите за допълнителни услуги, в т.ч. застрахователните премии, в случаите, когато предоставянето на кредита е условие за получаването на кредита.В случая, сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита, поради което размерът на застръхователната ремия не следва да бъде вкчюван в размера на ГПР. Неправилно РС е отхвърлил заявлението и по отношение на главницата по мотиви, че заявителят не е посочил какви са извършените плащания от кредитополучателя по договора за кредит, поради което не може да се прецени за каква сума на главницата следва да се издаде ЗИ. Счита, че е достатъчно в заповедното производство по чл.410 ГПК заявителят да твърди, че вземането в посочения размер е не е удоволетворено.Цит.съд.практика.

1

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 12.12.2024 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение не е връчено на АСВ, поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима. По същество:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против В. И. А. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ЕАД договор за потребителски кредит №*** от 16.01.2020 г., с който е предоставен кредит в размер на 300 лв. при ГПР 48,86%, ГЛП – 33,67% при обща сума на плащанията 1815,60 лв. Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия. Съгласно горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да заплати еднократна такса за оценка на риска – 106,16 лв. и застрахователна премия от 584,64 лв.- „Защита на кредита и сметките“, която е включена в главницата при което общия размер на кредита е 990,80 лв., а общия размер на на сумата, дължима от потребителя е 1815,60 лв. От кредитополучателя е подписана декларация, с която е декларирал, че дава съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай Банк“ЕАД. От това следва, че кредитополучателят няма интерес от застрахователната програма и не се ползва от средствата, презназначени за заплащане на застрахователната премия, реално не получава нищо срещу сумата 584,64 лв., върху която дължи и възнаградителна лихва, при което кредитът се оскъпява значително. Горното дава основание да се счита, че е налице неравноправна клауза в договора, като и че информацията в договора относно възнаградителната лихва и ГПР е некоректна

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии и таксите, изрично са посочени като част от общия разход по кредита. Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Както беше посочено по- горе, в процесния потребителски паричен кредит посочената обща стойност на плащанията / обща сума, дължима от потребителя/ включва само главницата и възнаградителните лихви, но не и таксата и застрахователната премия.

При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени.

Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр.

2 с .чл.11,т.10и от ЗПК, като и във вр. с чл.11,т.12 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

РС е следвало да остави заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, вместо което РС е отхвърлил заявлението изцяло.

Горното налага извода, че разпореждането на РСследва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия /да се остави заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора/, съгласно изложените по-горе мотиви.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №33186/26.11.2024 г. по ч.гр.д.№15470/2024 г. на Пловдивския РС,1 бр.с., с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940по чл.410 ГПК срещу В. И. А., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 926,33 лв. -неплатена главница по договор за кредит №*** от 16.01.2020 г.,сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и длъжникът, сумата 331,63лв.-договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 453,93лв. от 21.4.2021 г. до 05.09.2024 г.-подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия /да се остави заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора/, съгласно изложените по-горе мотиви.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3