Решение № 10131 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10131 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110132979 по описа за 2025 година

Ищецът М.

И. Б. твърди, че при справка в Ц. к. р., воден от БНБ разбрал, че в графа „Информация за лицето като съдлъжник и/или като поръчител по кредити“ фигурирало задължение към „Е.

М.“ ЕООД с разрешена сума 891.00 лева и балансова експозиция 1701.00лева. Ето защо, на 18.03.2025г. ищецът изпратил писмо до ответното дружество, с което направил искане за отписване на цитираното по-горе задължение, което ответното дружество претендирало както от информационните масиви на „Е. М.“ ЕООД, така и от Ц. к. р., водено от БНБ по реда на Наредба № 22 на БНБ за ЦКР.

В отговор на направеното възражение за давност ответното дружество изрично отказало да отпише вземането, като уточнява че претендира същото в качеството си на частен правоприемник на „К.“ АД, съгласно сключен договор за цесия от 15.09.2017г. Съгласно предоставената от страна на „Е. М.“ ЕООД информация наследодателката на ищеца - Е. Б.а е страна по договор за кредит с „К.“ от 07.11.201Зг. В изпратеното до М. Б. писмо ответното дружество изрично посочва, че въпросът за изтекла погасителна давност е от компетентност на съда.

Ищецът счита, че процесното вземане е погасено по давност и моли съда да установи, че ищеца М. И. Б., не дължи по отношение на 1 ответника „Е. М.“ ЕООД сумата в размер на 891.00 лева - вземане произтичащо от договор за кредит от 07.11.201Зг., сключен между Е.

Б.а /наследодател на ищеца/ и „К.“ АД, което вземане е прехвърлено на ответното дружество по силата на договор за цесия от 15.09.2017г. и което вземане „Е.М.“ ЕООД ответното дружество претендира за плащане, отразявайки същото в Ц. к. р., воден към БНБ, като счита, че вземането се явява погасено по давност.

Моли да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Оспорването на допустимостта се основава на грешно посочна от ищеца правна квалификация, поради което съдът го намира за неоснователно.

По отношение основателността, ответникът оспорва изтичането на погасителната давност, като се позовава на следните поискани и/или извършени изпълнителни действия:

Ha 01.11.2017 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД за конституиране по делото, с която е поискано и извършване на изпълнителни действия.

На 29.05.2019 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

На 12.06.2019 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

На 19.06.2019 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

След прекратяване на изпълнително дело № 3219/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х. по молба на „Е. М. ЕООД, било образувано ново изпълнително дело под № 1364/2020 г. по описа на ЧСИ С. Х.. По същото били предприети следните изпълнителни действия, На 09.07.2020 г. е подадена молба от „Е. М.“ ЕООД за образуване на делото, с която е поискано и извършване на изпълнителни действия:

На 27.04.2022 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

На 06.02.2024 г. подадена молба от „Е. М." ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

На 09.04.2024 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

На 10.03.2025 г. подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която се иска извършването на изпълнителни действия от СИ;

2

Моли съда да отхвърли иска и претендира юристконсултско възнаграждение, без да посочи изрично неговия размер.

Съдът предостави на ответника възможност да представи доказателства за твърдяните от него поискани/извършени изпълнителни действия. Ответникът не се ползва от предоставената му възможност и следва да понесе материалните последици от процесуалното си бездействие. Иска следва да бъде уважен, а ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовата сторените разноски в размер на 255.64 евро. Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Б. ЕГН ********** не дължи на „Е. М.“ ЕООД ЕИК ...сумата в размер на 891.00 лева вземане произтичащо от договор за кредит от 07.11.201Зг., сключен между Е.Б.а /наследодател на ищеца/ и „К.“ АД, което вземане е прехвърлено на ответното дружество по силата на договор за цесия от 15.09.2017г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 255.64 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3