Решение № 70 от 20.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20243100900723 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „КИС 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище с.Тополи, представлявано от управителя Н.Л., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, в евентуалност свръхзадълженост. В молбата се излага, че молителят има публичноправни задължения с настъпил падеж, които задължения не е в състояние да погаси. Твърди се в молбата, че към момента дружеството е в невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения, не разполага с достатъчно парични средства за това; няма дълготрайни материални и нематериални активи. Счита, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, в евентуалност свръхзадълженост и се отправя молба да бъде открито производство по несъстоятелност и да се обяви дружеството в несъстоятелност. В съдебно заседание молителят, чрез проц.представител, поддържа молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да установи твърденията си, че не е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите, тоест че е в състояние на неплатежоспособност, както и трайния характер и началната дата на това състояние.

С представените към молбата писмени доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а именно че са налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.

В случая е приложима и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от представения баланс към 31.11.2024г., че дружеството има 83000 лв. задължения. В списъка на кредиторите са отразени задължения по договор за банкови кредити в размер на 41198,66 лв.

1 главница и 17493,80 лв. лихва, публични задължения за данъци и осигуровки в размер на 11996,26 лв. главница и 5593,99 лв. лихва и 6443,22 лв. такси по изп.дело.

Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на неплатежоспособност се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на „спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо положение. В настоящия случай предвид образуване на производството по молба на длъжника по реда на чл.625 от ТЗ в депозираната молба се твърди и обосновава състоянието на неплатежоспособност.

Независимо от приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, с оглед установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е задължен да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние на дружеството - молител.

В случая не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, поради липса на средства за заплащане на депозит.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима е в случая предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската дейност, поради липсата на парични средства и преустановяване на търговската дейност. Наличието на задължения, непогасявани през продължителен период от време, както и липсата на ДМА, вземания и парични средства налагат извода, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не разполага с краткосрочни или дългосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият задълженията му.

От служебно изисканите справки се потвърждават данните за липса на недвижими имоти и МПС по партидата на дружеството, с изключение на 1бр. полуремарке с дата на първа регистрация 22.08.2005г. видно от представения списък на кредитори и длъжници дружеството няма вземания. За дължимите публични задължения е образувано изп.дело №200842998/2020г., по което не са наложени запори поради липсата на активи.

По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът е задължен самостоятелно да извърши преценка, въз основа на обективните данни по делото, тъй като решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение. Датата следва да се определи според 2 най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, по отношение на което са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно всички признаци на неплатежоспособността.

От последния обявен в ТРег. отчет за приходи и разходи за 2021г. е видно, че към 31.12.2020г. дружеството вече е имало отрицателен финансов резултат. През 2021г. дружеството е подало декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, че не е осъществявало дейност през отчетния период. От представения от молителя баланс към 30.11.2024г. се установява наличието на неплатени задължения в общ размер 8 3 000 лв., както и липсата на дълготрайни и краткотрайни активи. Липсват данни след този момент да са извършвани плащания, няма данни също за извършвана търговска дейност.

От последния обявен в ТРег. отчет за приходи и разходи за 2020г. е видно, че към 31.12.2020г. дружеството вече е имало отрицателен финансов резултат, през 2020г. срещу дружеството е образувано и изп.дело за неплатени публични задължения, поради което съдът намира, че към този момент затрудненията на длъжника са придобили траен и необратим характер.

С оглед установените задължения, при липсата на събираеми вземания и активи, съдът намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна с начална дата 31.12.2020г. и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.

Кредиторите и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят разноски в размер на 5000 лв., необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал.

1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна, с начална дата 31.12.2020г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище 3 гр.Варна, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.

ОСЪЖДА „КИС - 15“ ЕООД, ЕИК 203657195, със седалище гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) по сметка на ВОС, на осн. чл.24, ал.2 от ТДТССГПК във вр. чл.77 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4