Решение № 150 от 23.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20222120107093 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предаявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД ЕИК 202423225, представлявано от юрисконсулт Лили Николова, против Б. Д. С., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2084, 43 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор за кредит № 1558685, сумата 165, 67 лева, представляваща остатък от възнаградителна лихва за периода от 19.08.2014 година до 19.12.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, за заплащане на държавна такса и разноските в заповедното производство и разноските в исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от една страна, като кредитор, и Б. Д. С., от друга страна, като длъжник, на 19.08.2014 година, е сключен Договор № 1558685 за отпускане на потребителски кредит с чиста стойност на кредита в размер от 5 000 лева.

Посочено е в исковата молба, че това е сумата, която е получил кредитополучателя, който е поел задължение да погаси усвоения кредит чрез 30 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер от 223, 55 лева.

1

Падежите на вноските по договора са в периода от 01.10.2014 година до 01.03.2017 година. Общата сума, която следвало да бъде върната по сметка на кредитора в края на периода е в размер от 6 706, 50 лева. Ответникът погасил 20 пълни вноски по дълга, всяка от които в размер на 223, 55 лева и една частична вноска в размер от 16, 22 лева. Заплатил е и начислените лихви за просрочие в общ размер от 22,12 лева. Общо внесените суми са в размер от 4 531, 46 лева. Погасени са 20 пълни дължими вноски с падежи в периода от 01.10.2014 година до 01.05.2016 година, както и частично вноска с падежна дата 01.06.2016 година. Длъжникът не е погасил оставащите 9 пълни вноски и една частична вноска, съобразно уговорения погасителен план и е изпаднал в забава.

На следващо място в исковата молба е посочено, че на 19.12.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, към който е приложено приложение №1, с който вземането по договора е прехвърлено от цедента на цесионера. С пълномощно от 19.12.2016 година, както и съгласно чл.3.2 от сключения Договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници, които са цедирани, съгласно сключения договор за цесия.

Предвид това и съгласно чл.99 от ЗЗД от името на пълномощника е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката не е била получена на посочения адрес, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпраща обратна разписка. От името на ищеца е поискано, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме, че с исковата молба и приложеното към нея уведомление ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока ищецът се е позовал на съдебна практика.

В исковата молба е посочено, че към датата на подаването й всички непогасени вноски по договора за кредит са с настъпил падеж и ответникът е изпаднал в забава, с което претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.

Поради изложеното ищецът предявява иска си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. В исковата молба ищецът е поискал ответникът да бъде задължен да посочи банкова сметка, по която да му бъдат преведени разноски, които биха били евентуално дължими.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за неоснователни.

Сочи, че няма доказателства по делото, че ответникът Б. Д. С. е сключил договора с посоченото в исковата молба съдържание. Счита, че приложения договор и общите условия не са представени в пълнота, посочва, че нито един от посочените документи не носи подписа му. Процесуалният му представител посочва, че няма данни, че ответникът ги е предоставил, както и че посочените данни са действително негови. Няма данни за усвояване на кредита. По отношение на доказателството платежно нареждане 2 за кредитен превод посочва, че няма доказателства, че ответникът е титуляр на банковата сметка. Паричният превод би могъл да бъде отказан или сторниран след нареждането му. Няма данни също така дали ответникът е упражнил правото си на отказ от договора в законовия срок. На следващо място в писмения отговор е посочено, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита и не е уведомил длъжника за това, не са представени доказателства за това. В тази насока процесуалният представител на ответника се позовава на чл.13, ал.2 от договора и Тълкувателно решение № 4/2013 година по тълкувателно дело № 4/2013 годна на ОСГТК. В писмения отговор е посочено още, че няма данни длъжникът да е уведомен за прехвърляне на вземането.

Посочва, че видно от приложеното известие за доставяне, то не е получено от длъжника. Процесуалният представител на ответника излага, че по делото е представен договор за потребителски кредит без дата, от който ищеца черпи права и декларация за приемане на застраховането. Тези документи обаче не са подписани от кредитополучател и прави впечатление, че за разлика от обичайната банкова практика документите да се подписват на всяка страница и подписалото лице да изписва саморъчно името си, няма нито един подобен документ по делото. Поради това процесуалният представител на ответника ги оспорва като неавтентични. В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че твърдението на ищеца за заплатени 20 вноски, равняващи се на сумата 4 531, 46 лева не са подкрепени от никакви доказателства. Конкретизира, че не е ясно каква част от тази сума е главница, каква част е възнаградителна лихва и за какъв период от време.

Ищецът заявява, че са платени 20 вноски и частично е платена 21 вноска.

Посочва, че видно от погасителния план претендираната от ищеца сума се различава от дължимите вноски към посочената дата.

Процесуалният представител на ответника излага още, че неправилните изчисления оказват влияние и на началната дата на изискуемостта и на размера на непогасените главници и лихви, както и на периода на погасителната давност. При наличие на застрахователен договор би трябвало да се представят документи относно липсата или наличието на застрахователно събитие, доколкото застраховката е в полза на дружеството.

Ответникът оспорва и претендираната договорна лихва, за която не е посочен период на начисляване. Оспорването е по отношение на основанието и размера на това задължение. Възнаградителните лихви представляван цена на финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване.

Те се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата главница. При предсрочна изискуемост възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемия дълг не следва да се начислява, поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и на правото на ползване на кредита занапред. Не е ясно и как е изчислен претендирания размер, тъй като отново е налице разминаване между сбора на оставащите лихвени плащания /съгласно погасителен план/ и претендираната сума. Процесуалният 3 представител на ответника оспорва размера на главницата, за който посочва, че налице разминаване.

Прави възражение, че предявените искове са погасени по давност.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за отхвърляне на претенцията за разноски. Излага още, че поради процесуалното положение на особен представител не е в състояние да ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит №1558685, сключен между Б. Д. С. с ЕГН **********, и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК 175070632, с параметри посочени в същия. Чистата стойност на кредита е посочено, че е в размер на 5000 лв., застрахователната премия е в размер на 180 лв., таксата за разглеждане на кредита е в размер на 350 лв., като е посочен, че общият му размер е 5530 лв. Уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 15, 50 %, а ГПР е посочено, че е в размер на 23, 21 %. Общата дължима сума от потребителя е в размер на 6706, 50 лв.

Представени са общите условия за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, декларация за приемане на застраховането и общите условия по програма „Кредитна протекция плюс“.

Представен е погасителен план към договор за потребителски кредит №1558685 от 19.08.2014 г. с общ размер 5530 лв. и посочени параметри, които съвпадат с посочените в договора за потребителски кредит. Посочено е, че размерът на дължимата погасителна вноска е 223, 55 лв., като същите са посочени подробно, вкл. и по пера /общ размер на всяка вноски и задълженията, които съответно се включват в същата/. Погасителните вноски са тридесет на брой, като падежът на първата е на 01.10.2014 г., а на последната 01.03.2017 г.

Представено е платежно нареждане за сумата от 5000 лв., която е наредена от „Уникредит БулБанк“ АД в полза на Б. Д. С. по посочена в платежното нареждане банкова сметка.

Представен е и сключеният между "Кредит инкасо инвестмънтс Бг" ЕАД и "УниКредит Консюмър Файненсинг" ЕАД рамков договор за цесия от 19.12.2016 г., като съгласно приложение № 1 към него са прехвърлени и вземанията към Б. Д. С.. Цедентът е упълномощил „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ ЕАД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията му с изрично пълномощно, представено по делото. Представено е уведомително писмо до С., както и обратна разписка, видно от която същото не е връчено на длъжника.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3971/2022 г. на БРС, на 23.06.2022 г. в полза„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД ЕИК 202423225, със седалище и 4 адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от Анджей Бернард Бак, Барбара Анна Руджикс и З. Д.а, е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Б. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, за следните суми: 2084, 43 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 1558685 от 19.08.2014 г. , сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Б. Д. С., които вземания кредитодателят прехвърлил на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с договор за цесия от 19.12.2016 г., 165, 67 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.08.2014 г. – 19.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 95 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на което е предявен настоящият иск.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора, както и настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника. Следва да бъде установено и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.