Определение № 693 от 07.10.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. ХАСКОВО, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500535 по описа за 2026 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат А. З. Д. – пълномощник на З. Г. Н. е останал недоволен от Определение № 364 от 08.07.2026 год., постановено по гр.д. № 24 / 2026 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 105 от 14.05.2026 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските и увеличи присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение от 250 евро, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, на 1 157.44 евро с ДДС.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба, от насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 24 / 2026 год. по описа на Районен съд – Свиленград е образувано по искова молба, подадена от адвокат А. З. Д. – пълномощник на З. Г. Н. против „Микро Кредит“ АД – гр.***, с искане за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – за обявяване недействителността на клаузи от договора, както и за присъждане на сума от 1 060.93 евро, като такава, платена без основание.

1

От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.01.2026 год., в който възнаграждението е договорено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено лице, ведно с ДДС. Претендираният с исковата молба общ размер на адвокатското възнаграждение е 1 157.44 евро с ДДС.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили и е постановено решение, с което искът, предявен като главен – за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит е уважен, а осъдителният иск – уважен частично.

С решението съдът е осъдил ответното дружество да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, на основание чл.38 от ЗА.

Препис от решението е връчено на ищцата на

27.05.2026 год., а подадената от пълномощника й молба по чл.248 от ГПК е постъпила в съда на 29.05.2026 год., с искане за изменението на решението в частта за разноските на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата.

Определението е съобщено на пълномощника на ищцата на 22.07.2026 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 17.07.2026 год. и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА.

Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, за процесуално представителство, минималният размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания казус, възлиза на 324.94 евро, с ДДС, а присъденият такъв е 250 евро.

Посочените в Наредбата минимални размери обаче не са обвързващи за съда, съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 2

25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде отчетен обема на осъществената от пълномощника на ищцата защита, сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие и на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, подадена в негов личен интерес.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, наред с обема на осъществената от адвоката защита, следва да се вземат предвид и данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна орГ.зация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 200 лева до 450 лева, равняващи се на 102.26 евро и съответно – на 230.08 евро.

Отчитайки обема на извършената от пълномощника на ищцата работа, описана по-горе; това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност; уважаването на осъдителния иск, макар и предявен при условията на обективно, кумулативно съединение е обусловено от уважаването на иска за прогласяване недействителността на договора, а от тук и извод за идентичност на защитавания интерес по двата иска; това, че делото е решено в едно съдебно заседание, без участието на страните и на база представени от тях единствено писмени доказателства; това, че по идентични казуси с разглеждания е формирана константна съдебна практика, съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение, определен с решението чието изменение се иска – 250 евро отговаря на извършената от пълномощника работа и е съобразено с минималния размер на възнаграждението, посочен в Наредбата за заплащане на правната помощ, прилагането на която е в съответствие с цитираното по-горе решение на СЕС.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на пълномощника на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и оставяйки без уважение същата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 364 от 08.07.2026 год., постановено по гр.д. № 24 / 2026 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4