Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 438/2023
Вид
Решение № 216
Подписан
12.06.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Николай Джурковски, Емилия Колева, Александър Желязков

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.2, б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.57, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600438 по описа за 2023 година

С определение от 27.03.2023г. по НОХД № 1744/23г., Софийски градски съд, НО, 23 състав, след като е одобрил постигнато между страните по делото споразумение, на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното на обвиняемия С. Д. И. наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца по НОХД № 2543/2020г. по описа на СГС, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС му е определил първоначален „строг“ режим.

За проверка на така постановеното определение в частта му относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в законния срок е постъпила частна въззивна жалба от адв.К. М., упълномощен защитник на осъдения С. Д. И.. Счита, че СГС е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като не е съобразил, че осъденият не е лице с висока степен на обществена опасност - на сравнително ниска възраст е, не е извършвал престъпления против личността, от деянията му няма невъзстановени имуществени вреди, с висше образование е, упражнявал е трудова дейност, не се е укривал, не е издирван, наложеното наказание надвишава едва с десет месеца предвидения срок в чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.

Претендира да бъде отменено определението в посочената част и по отношение на С. Д. И. бъде определен първоначален „общ“ режим на 1 изтърпяване на наказанието.

С частната жалба не са постъпили писмени доказателства. В допълнение към жалбата се правят доказателствени искания - да бъдат изискани от СЦЗ изготвена по отношение на осъдения оценка по чл.55, ал.2 от ЗИНЗС и резултатите от психологическото му изследване.

Представителят на САП в съдебно заседание пред въззивния съд взема становище да бъде уважена жалбата и режимът да бъде заменен от „строг“ на „общ“.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на С. Д. И. – адв.М., моли да бъде уважена подадената жалба. Поддържа, че преценката за приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС зависи само от личността на дееца, а не от извършеното престъпление и наложеното наказание. Позовава се на експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода, дадена от инспектор при ЗО „***“. Сочи, че И. е полагал труд през целия си живот, вкл. в момента в затвора, където е назначен на длъжност „помощник отчетник“ в Служба ТРЗ. Позовава се на вида престъпления, за които е осъждан, които не са свързани с посегателства против личността или собствеността. Моли да бъде отменено определението на СГС в обжалваната част и да бъде определен „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

Осъденият И. в лична защита поддържа казаното от адвоката си.

В последната си дума моли да бъде оставен на „общ“ режим.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

С определение от 27.03.2023г. по НОХД № 1744/23г. Софийски градски съд, НО, 23 състав е одобрил постигнато между С. Д. И., чрез неговия защитник адв.К.М., и прокурор от СГП споразумение, с което И. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено да изтърпи наказание една година лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.

С отделно определение от същата дата, на основание чл.68, ал.1 от НК, С Г С е привел в изпълнение наложено на С. Д. И. наказание една година и десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 2543/2020г. по описа на СГС, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС за това наказание му е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

В жалбата на осъдения се реливират единствено доводи за 2 неправилно приложение на разпоредбите, касаещи режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

Настоящият състав на САС намира за основателна жалбата на защитника на осъдения И., но не поради съображенията изложени в нея.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на двете наказания надвишава две години. В настоящия случай, от формална страна не са налице изискванията на посочената разпоредба. По отношение на наложеното наказание по приведената в изпълнение присъда режимът следва да е „общ” на основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като за него не е изпълнена нито една от предвидените в т.2 на същата норма предпоставки, за определяне на „строг” режим - наказанието за умишлено престъпление е под пет години и към момента на налагането му лицето не е изтърпявало предходно наказание лишаване от свобода. Очевидно първостепенният съд е допуснал объркване и смесване между приведено в изпълнение наказание и това по привеждащото го осъждане, престъплението по което именно е извършено в изпитателния срок. В конкретния случай приложението на чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС може да бъде обсъждано по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД 1744/23г., но не и по приведеното в изпълнение лишаване от свобода по НОХД 2543/20г., което единствено е предмет на настоящото производство.

При отсъствието на формалните предпоставки за определяне по отношение на осъдения И. първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието му по НОХД № 2543/2020г. на СГС , САС не намира за необходимо да обсъжда наведените от защитата доводи, касаещи приложението на чл.57, ал.3 от НК поради неприложимост.

Водим от горното, настоящият състав на САС намери, че следва в да бъде изменено атакуваното определение в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ определение от 27.03.2023г. по НОХД № 1744/23г. на Софийски градски съд, НО, 23 състав в ЧАСТТА, с която е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното на обвиняемия С. Д. И. наказание една година и десет месеца лишаване от свобода по НОХД №2543/2020г. на СГС, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС му определя първоначален „ОБЩ“ режим.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4