Решение № 151 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300503320 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 3481/05.08.24г.,постановено по гр.д.№ 3050/24г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.,в частта му,с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№ 10155/2022г.по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка,дължима от Т. Б.

Я.,ЕГН-********** на Б. Т. Я.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. Я.,ЕГН-**********,като е увеличена от 280лв. на 500лв.,считано от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024г.до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят Т . Б. Я. чрез пълномощника си адв.Д.В. счита решението за неправилно и немотивирано по изложени във въззивната жалба съображения и иска неговата отмяна,а в случай че съдът прецени,че са събрани достатъчно доказателства за нарастване нуждите на детето от издръжка,да определи справедлив размер на месечната издръжка.Претендира направените във въззивното производство разноски на осн.чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна- Б. Т. Я.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. Я.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,за което се излагат съображения в съдебно заседание.Претендират се 1 разноски за настоящата инстанция.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно,а и се установява от събраните по делото доказателства,че непълнолетната Б. Т. Я. е дъщеря на ответника Т. Б. Я.,родена от брака му с П. Д. Я. С влязло в сила Решение от ***г.,постановено по гр. дело № 10155/22г.на ПдРС бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие и упражняването на родителските права спрямо Б. Я. е предоставено на майката П. Я.,а дължимата от бащата Т. Я. ежемесечна издръжка на детето е определена в размер на 280лв.След прекратяването на брака детето живее при майката и се отглежда от нея.През учебната 2023/2024г. Б. Т. Я. е ученичка в ***-ми клас в НУМТИ “Д. П.“-гр. ***,специалност флейта. музикален

От приложените по делото писмени доказателства е видно,че детето Б. има талант и участва в множество състезания и конкурси,включително международни,от които е спечелило и множество отличия и награди.Музикалното образование на детето изисква допълнителни разходи,свързани с участие в майсторски класове,частни уроци по солфеж и флейта.Представени са доказателства за доходите на родителите,разписки за редовното заплащане на издръжката от бащата,разпитани са и двама свидетели-Д. Б.-леля на ищцата и сестра на майка ,както и Д. Я.-майка на ответника.

Районният съд е приел,че макар да е изминало само малко над година от определянето на предишния размер на издръжката,нуждите на Б. са нараснали във връзка със специализираното обучение,доколкото е започнала образованието си в гимназия с изучаване на музикални изкуства.Установил е,че момичето свири на флейта,посещава частни уроци и участва в състезания и допълнителни обучения.

Относно доходите на родителите първостепенният съд е приел,че и двамата получават доходи близки до минималните за страната,но тъй като грижите за момичето са поети основно от майката,то по-голям дял от разходите за него следва да се поемат от бащата.Съдът е приел също,че ответникът има възможност да реализира доходи,близки до средните за страната,той е млад,здрав и в трудоспособна възраст и може да реализира добър месечен доход.Според районния съд за Б. е необходима издръжка в размер на около 750лв.месечно за задоволяване на всичките нужди за храна,облекло,отопление,здравеопазване,образование и за развитието й,като от тази сума поголямата част-500лв.следва да осигури бащата предвид обстоятелството,че Б. се отглежа от майката и тя полага ежедневни грижи за нея.Според съда бащата може да си позволи увеличението на издръжката от 280лв.на 500лв.За разликата до пълния претендиран размер съдът е приел,че не е във възможностите на ответника да заплаща издръжка и е отхвърлил иска в тази му част.

Въззивната инстанция споделя напълно изводите на районния съд,като ги намира за 2 подкрепени от събраните по делото доказателства,мотивирани и правилни,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

Не се възприемат от настоящата инстанция доводите във въззивната жалба за недоказаност на възможностите на Т. Я. да заплаща присъдената с атакуваното решение издръжка и нейната прекомерност.Жалбоподателят в жалбата си признава,че действително има промяна в нуждите от издръжка за Б.,произтичаща от образователните потребности,израстването й и увеличаването на естествените нужди,но поддържа,че неговите доходи са близо до минималните за страната и други доходи не са доказани.Въззивният съд намира,че жалбоподателят има и други доходи извън тези от заплата.От показанията на св.Б. се установява,че тя го е виждала да свири от време на време вечерно време по заведения на барабани,от което ответникът реализира допълнителен доход.Т. Я. притежава два автомобила и недвижим имот,макар и да не може да реализира доходи от него,но не се доказва твърдението му,че заплаща месечен наем от 100лв.за жилището,което живее.Установи се от свидетелските показания,че това е жилището,в което са живели с П. Я. и Б. преди прекратяването на брака и то принадлежи на родителите на ответника,които живеят на село.Свидетелката Д. Я.,майка на ответника, опровергава това твърдение,като посочва,че синът живее в жилището,собственост на родителите му и не плаща наем,но купува лекарства и помага на родителите си с около 100-120лв.месечно.В случая обаче следва да се има предвид,че издръжката,дължима на детето,има приоритет пред издръжката,която задълженото лице дължи на възходящите,т.е.на своите родители.

Не се доказва и твърдяната в исковата молба и във въззивната жалба по-голяма ангажираност на бащата във възпитанието и отглеждането на Б..И двете свидетелки посочват,че той вижда дъщеря си рядко-за 10-15 минути месечно,като Б. не остава да преспи при баща си.Според св.Б. ответникът не е давал пари на дъщеря си и освен издръжката от 280лв.не е плащал друго.Св.Д. Я. заявява,че когато се вижда с момичето,Т. Я. го водел на МОЛ,за да му купува дрехи,а също му давал понякога 50 до 100лв.И двете свидетелки са заинтересовани от изхода на делото,но съдът дава вяра на показанията на св.Б. досежно изясняването на обстоятелството дали ответникът е давал пари извън определената му от съда издръжка.Не звучат достоверно и житейски оправдано показанията на майката на ищеца,че той се виждал с дъщеря си само за по 10-15 минути месечно,но в това време е успявал да я води на МОЛ и да купува дрехи.А дори и да е давал суми от порядъка на 50-100лв.,това е било епизодично и в никакъв случай не може да се приеме като негово участие в издръжката.

Не се доказаха и твърдените в отговора на исковата молба здравословни проблеми на ответника.Диагностицирането му със заболяването „***“ не е довело до намаляване на работоспособността му,не са представени доказателства в тази насока,а представената рецепта за закупено лекарство,дори да е такова за лечение на констатираното заболяване,не се установява на каква стойност е,нито дали се налага редовното му и продължително приемане,поради което съдът счита,че се касае за еднократен разход,който няма продължителен и периодичен характер.

3

Предвид изложеното,настоящата инстанция намира,че районният съд е стигнал до правилни правни изводи и решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски:

Въззиваемата страна претендира разноски за въззивната инстанция на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.в размер на 500лв.във вр.с НМРАВ № 1/04г.,но съдът счита,че размерът на адв.възнаграждение в случаите на чл.38,ал.2 от ЗАдв.се определя от съда,който не е обвързан с определените с Наредбата минимални размери с оглед на практиката на СЕСРешение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.,като Наредбата може да служи само за ориентир при определянето на възнаграждението.

В случая се касае за дело,което не е с фактическа и правна сложност,пълномощникът на въззиваемата страна не е депозирал отговор на въззивната жалба,явил се е в единственото проведено съдебно заседание и е изложил доводи по същество,но не са правени доказателствени искания в настоящото производство,представено е единствено ново писмено доказателство,което е прието по делото.

Предвид горното съдът определя размера на адв.възнаграждение на 400лв,в който размер следва да се присъди на адв.Е. Т. на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.за безплатното процесуално представителство на въззиваемата страна.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3481/05.08.24г.,постановено по гр.д.№ 3050/24г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.,в частта му,с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№ 10155/2022г.по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка,дължима от Т. Б.

Я.,ЕГН-********** на Б. Т. Я.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. Я.,ЕГН-**********,като е увеличена от 280лв.на 500лв.,считано от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024г.до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА Т. Б. Я.,ЕГН-********** да заплати на адв.Е. Т.,АК-***,с ЛН

**********,служебен адрес ***,сумата от 400(четиристотин)лв.адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство пред въззивната инстанция на Б. Т.

Я.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д.

Я.,ЕГН-**********,на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5