Решение № 261989 от 25.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 25. 03. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 9097 по описа на Софийския градски съд за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от А.Д.М. с ЕГН **********, Х.Ю.Ц. с ЕГН **********, Н.Ю.Т. с ЕГН **********, Н.Б.Л. с ЕГН **********, Д.Б.Л. с ЕГН **********, В.Х.К. с ЕГН ********** и Р.Б.Л.-Ц. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** (въззивници) срещу решение № 59 от **. 12. 2012 г., постановено от Софийския районен съд, 44-ти състав, по гр. д. № 5386 по описа за 2011 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил предявения от въззивниците

(ищци) иск с правно основание по чл. 108 от Закона за собствеността ЗС) за собственост по наследяване и реституция на следния недвижим имот: втори етаж от къща с идентификатор ***, адрес на имота град

София, ул. „*****“ (бивша улица „*****“) № **, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, без мазе и таванско помещение, с площ от 65, 31 кв. м., при съседи: изток – градина, запад – ул. „*****“, север – К.Г.и юг – Р.Ц., заедно с 33 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото (процесен недвижим имот).

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е влязло в сила само за 3/18 идеални части от процесния недвижим имот и само спрямо ищцата Д.Г.. В останалата част оспорват решението като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразно и необосновано. Оспорват правилността на извода на първоинстанционния съд, че ответниците, закупили процесния недвижим имот от третото лице помагач, са го придобили по давност въз основа на добросъвестно владение в периода 26. 06. 2003 г. – 09. 11. 2010 г. Поддържат, че исковата молба, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), както и решението, с което искът по чл. 7 ЗВСОНИ е бил уважен, са били вписани съответно на 23. 02. 1993 г. и на 25. 06. 2010 г. в имотния регистър. Твърдят, че районният съд е нарушил чл. 146 ГПК като е дал лаконичен доклад по делото, не е дал надлежни указания за разпределянето на тежестта на доказване и не е дал указания за кои факти не сочат доказателства. Заявяват, че първата инстанция не е преценила всички доказателства по делото и доводите на страните в рамките на твърдените факти, като е игнорирала писмените доказателства относно наличието на вписана искова молба и отбелязано решение по чл. 7 ЗВСОНИ, не е изложилa мотиви по съображенията на ищците във връзка с чл. 114 ЗС за обективната невъзможност да е изтекъл предвиденият в закона давностен срок и не е преценилa дали може да тече придобивна давност по време на висящия исков процес по чл.

7 ЗВСОНИ. Твърдят, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 79, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 7 ЗВСОНИ.

Поддържат, че придобивната давност не е започнала да тече срещу тях преди влизането в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ, защото до този момент те не са могли да защитят правата си по исков ред.

Оспорват да е бил установен при условията на пълно и главно доказване фактическият състав на придобивната давност (в частност, че ответниците са владели процесния недвижим имот постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно). Твърдят, че въз основа на вписването на исковата молба по чл. 7 ЗВСОНИ ответниците не могат да бъдат приети за добросъвестни владелци, като обстоятелството дали като купувачи са се доверили на документи от продавача, в които не е отразено вписването на исковата молба, е ирелевантно. Искат от въззивния съд да отмени обжалваното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение, с което да признае въззивниците за собственици на конкретно посочени идеални части от процесния недвижим имот, като ответниците (въззиваемите) бъдат осъдени да им предадат владението. Претендират разноски.

В хода на въззивното производство въззивникът

Н.Б.Л. е починал и на негово място са били конституирани наследниците му Ю.Л.П. с ЕГН ********** и Е.Н.Л. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес ***.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство М.С. Г.-М. с ЕГН ********** и Я.Н.М. с ЕГН **********, и двете с адрес ***, и двете със съдебен адрес *** (въззиваеми) чрез процесуалния представител адвокат В.Х.П..

Заявяват, че субективно съединените жалби са недопустими като просрочени. Твърдят, че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо. Заявяват, че районният съд е указал за направеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност и за задължението на ищците да докажат надлежно вписване на исковата молба по чл. 7 ЗВСОНИ. Оспорват извода на районния съд, че исковата молба по чл. 7 ЗВСОНИ е била надлежно вписана, във връзка с което излагат подробни доводи. Поддържат, че фактическият състав на придобивната давност е бил доказан (налице е спокойно и непрекъснато добросъвестно владение на имота до 09. 11. 2010 г.; началото на придобивната давност е 26. 06. 2003 г., което е след влизането в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ). Твърдят, че придобивната давност е непротивопоставима до 1997 г., но след това е противопоставима. Ако въззивният съд приеме въззивната жалба за основателна, искат да отхвърли исковете на наследниците на Б.Н.Л. поради недоказаност на твърдяното правоприемство. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната и в първата инстанция.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от третото лице помагач на страната на въззиваемите

И.Д.С., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „Младост 3“, бл. *****, чрез процесуалния представител адвокат С.Ч.. Заявява, че решението на районния съд е влязло в сила спрямо всички участници в процеса (ищците са изразили воля да бъдат уведомявани чрез адвокатите си). Твърди, че решението е правилно: въззиваемите страни са придобили процесния недвижим имот от него чрез покупко-продажба, придобили са го също и чрез оригинерен способ – добросъвестно давностно владение. Оспорва първата инстанция да е допуснала нарушение във връзка с доклада по делото. Поддържа извода на районния съд за изтекла придобивна давност в полза на ответниците, както и извода, че вписване на искова молба, отнасяща се до процесния имот, не е имало. Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да остави изцяло в сила първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Въззивният съд, след като прецени становищата на страните и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена от заинтересовани лица срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. С окончателно определение № 2965 от 11. 09. 2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5-и състав, е прието, че въззивната жалба е подадена своевременно. При това положение въззивният съд е длъжен да приеме, че въззивната жалба е редовна и допустима.

Вследствие на служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То обаче е частично неправилно.

Част от възприетата в мотивите на обжалваното решение фактическа и правна обстановка не се оспорва от страните. По-точно районният съд е приел за установено, че Н.Л. и М.Л. са били собственици на процесния недвижим имот въз основа на крепостен акт № 1525/17. 10. 1908 г. за покупко-продажба (л. 56 от делото на районния съд). На 08. 11. 1949 г. имотът е бил отчужден по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС) от Н.Л. с акт за завземане на недвижим имот за държавен от 08. 11. 1949 г. (л. 19 от гр. д. № 12806 по описа на СГС за 2010 г.; макар и имотът да е обозначен като „I етаж“, видно от описанието му, той съответства на процесния втори етаж). След това районният съд е посочил, че съгласно удостоверение № 6598 на Софийския градски народен съвет от 30. 11. 1949 г. семейство Л.се освобождават от отчуждаване на недвижими имоти с изключение на „първия етаж“ от къщата на ул. „*****“ („*****“) № ** и апартамент на ул. „*****в град София въз основа на пар.

13 и пар. 14 от Правилника за прилагането на ЗОЕГПНС (л.

18 от гр. д. № 12806 по описа на СГС за 2010 г.). Страните също така не спорят относно извода на районния съд, че въззивниците са наследници на Н.Л. и М.Л., което се установява и от приложените по делото удостоверения за наследници (л. 24 – 32 от гр. д. № 12806 по описа на СГС за 2010 г.); с отговора на въззивната жалба въззиваемите (ответниците) са оспорили единствено качеството на наследници на някои от въззивниците (ищците) като недоказано – онези въззивници (ищци), които се легитимират като наследници на Б.Н.Л.. Страните във въззивното производство също така не спорят относно изводите на районния съд, че държавата е сключила договор за продажба на процесния недвижим имот с Б.Г.К.и Ц.Б.К.на 17. 04. 1974 г.

(л. 17 от гр. д. № 12806 по описа на СГС за 2010 г.), че Б.Г.С.е сключила договор за продажба на процесния недвижим имот с В. Н.И., че В. Н.И. е продал процесния недвижим имот на третото лице помагач И.Д.С., при което е учредил и пожизнено вещно право на ползване в полза на Е.Б.Д., както и че третото лице помагач И.Д.С. е продал процесния недвижим имот на въззиваемата страна М.С. Г.-М. и на Н. И.М.(видно от нотариалните актове, приложени на л. 26 – 28 от делото на районния съд: нот. акт № 38, т. II, рег. № 4461, дело № 219/2001 по описа на нотариус Г.З.; нот. акт № 159, том II, рег. № 2122, дело № 321/2002 по описа на нотариус В.Ч.; нот. акт № 126, том IV, рег. № 3550, дело № 655/2003 по описа на нотариус Й.Л.). През месец ноември 2004 г. Н. И.М.е починал.

Освен това безспорно е установено, че с влязло в сила на 26. 05. 2010 г. решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, II – Г отделение, постановено на 12.

04. 2010 г. по гр. дело № 2167 по описа за 2001 г., е било оставено в сила решение от 22. 03. 2001 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр. дело № 522/1993 г. Страните не спорят, че с посочените съдебни актове е бил уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от въззивниците (ищците) в настоящото производство срещу С.Б. С., която е наследница на Б.Г.К.и Ц.Б.К.(л. 6 и л. 32 от гр. д. № 12806 по описа на СГС за 2010 г.). Страните не спорят, а и от Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2009 г. следва, че с влизането в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ правата на правоприемниците на Б.Г.К.и Ц.Б.К.са отпаднали.

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, върху които страните спорят във въззивното производство, са следните: била ли е вписана исковата молба по чл. 7 ЗВСОНИ; владели ли са въззиваемите страни (ответниците) процесния имот; ако са го владели, владението им добросъвестно ли е било или недобросъвестно; противопоставимо ли е на въззивниците (ищците) възражението за изтекла придобивна давност; ако е противопоставимо, от кой момент е започнала да тече придобивната давност и бил ли е придобит процесният имот по давност от въззиваемите (ответниците); има ли данни за наследствено правоприемство на Б.Н.Л..

По така очертаните спорни въпроси въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи.

Въззивният съд не открива нарушения по изготвения от районния съд доклад по делото, а освен това констатира, че в първото открито съдебно заседание пред първата инстанция ищците (въззивниците) са заявили чрез адвокат Ц., че нямат възражения по доклада.

Фактическият състав на придобивната давност се състои от владение върху вещ до изтичането на съответен период. Владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС е упражняване на фактическа власт над вещта с намерението тя да се свои, като според правната теория и съдебната практика то трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно (Витали Таджер, „Вещно право на Република България. Част четвърта. Владение“, трето издание, 2001 г., стр. 29 – 33; решение № **6 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2014 г., I г. о., ГК). За да бъде придобит недвижим имот по давност, владението с посочените признаци трябва да е продължило в течение на пет години, ако е добросъвестно, или десет години, ако е недобросъвестно (чл. 79 ЗС). При това владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си (чл. 82 ЗС). Важно е да се отбележи, че някои от правилата на погасителната давност се прилагат съответно за придобивната давност (чл. 84 ЗС).