Определение № 13956 от 09.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13956 гр. София, 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110106663 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от В. Т. С. против Д.К.У. АД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е и искане за разпит на свидетели.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото. Прави искане за разпит на свидетели.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Представените с нея и с отговора документи следва да се приемат като доказателства. Искането на ищеца за разпит на свидетел е основателно само за доказване на възлагането от страна на ответника на тежка физическа работа, тъй като негативното влияние на тази работа върху ищеца не е релевантен по делото факт. Искането на ответника за разпит на свидетели е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът му допуска до разпит един свидетел.

На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните доклада си по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04 май 2026 г. от 14:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМ А приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства както са описани в тях.

ДОПУСКА на всяка от страните до разпит един свидетел при режим на довеждане.

1

СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:

Делото е образувано по искова молба от В. Т. С. против Д.К.У. АД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на длъжност „А.П.Д.“, считано от 24.06.2024 г., като изпълнявал съвестно трудовите си задължения. От началото на месец септември 2025 г. работодателят започнал да му възлага трудови функции, които били извън длъжностната му характеристика и били свързани с тежък физически труд. Изпълнението на тези допълнителни функции дотолкова затруднило работата му, че на 07.01.2026 г. отправил до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ и при условията на евентуалност – предизвестие за прекратяването му на основание чл. 326, ал. 1 КТ. След отправянето на тези молби работодателят продължил да му възлага полагане на тежък физически труд, поради което на 27.01.2026 г. депозирал нова молба пред него, с която поискал прекратяване на правоотношението на основание чл. 327, ал. 1 КТ. На същия ден със Заповед № 2026-16 правоотношението било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, като от ищеца било потърсено и обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220 КТ. Ищецът счита, че тази заповед била незаконосъобразна. Счита, че незаконосъобразно ответникът му възлагал дейности, които не били описани в длъжностната му характеристика.

В молбата, с която поискал прекратяване на правоотношението на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, не бил изразявал несъгласие да не спази предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ. Моли съда да отмени заповедта. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената длъжност, подаването от негова страна на молбите от 07.01.2026 г. и 27.01.2026 г. и тяхното съдържание, както и прекратяването на трудовото правоотношение с посочената заповед. Твърди, че дейностите, които възлагал на ищеца, били описани в длъжностната му характеристика и не били свързани с тежък физически труд. Твърди, че с молбата от 27.01.2026 г. ищецът незаконосъобразно бил оттеглил предизвестието си, отправено с молбата от 07.01.2026 г. Счита, че оспорваната заповед не била незаконосъобразна, като излага подробни юридически съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил служител към ответника на длъжност „А.П.Д.“, считано от 24.06.2024 г., подаването от негова страна молбите от 07.01.2026 г. и 27.01.2026 г. и тяхното съдържание, както и прекратяването на трудовото правоотношение с посочената заповед. В тежест на ищеца е да докаже факта, че ответникът му възлагал трудови функции, непосочени в длъжностната характеристика и свързани с полагане на тежък физически труд. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания за установяване на този факт. В тежест на ответника е да докаже твърдението си, че с молбата от 27.01.2026 г. ищецът незаконосъобразно оттеглил предизвестието си, отправено с молбата от 07.01.2026 г. Представени са доказателства за установяване на този факт.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото 2 задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3