Решение № 477 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 829/2024
- Вид
- Решение № 477
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 163, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 6, ал. 1, б. "а" · Закон за местните данъци и такси
- чл. 264, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 2, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 477 гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500829 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Община Сунгурларе, БУЛСТАТ ****, срещу Разпореждане №10159/26.02.2024 г. за прекратяване на производството по ИД №2054/2024 г. по описа на СИС при РС – Варна.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.
Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с чл. 163, ал. 4 ДОПК и чл. 4, ал. 2 ЗМДТ ДСИ е приел, че публичното вземане на общината можело да се събира само от публичните изпълнители на НАП или ЧСИ по реда на ГПК.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното прекратяване на изпълнителното производство и връщане на делото за продължаване на изпълнителните действия.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК длъжникът С. И. П., ЕГН **********, не е депозирал писмено възражение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ Милен Железов е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано на 23.02.2024 г. под дело №2054/2024 г. по описа на СИС при РС – Варна, по искане на Община Сунгурларе, БУЛСТАТ ****, и въз основа на Акт за установяване на 1 задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №1296-23-1/12.12.2023 г., с който са установени задължения на С. И. П., ЕГН **********, за данък върху недвижимите имоти в размер на 67,40 лв. и лихва по акт в размер на 14,86 лв., за такси за битови отпадъци в размер на 141,04 лв. и лихва по акт в размер на 30,83 лв.
С обжалваното Разпореждане №10159/26.02.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по ИД №2054/2024 г. по описа на РС – Варна, на осн. чл. 130 ГПК.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК взискателят е легитимиран да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.
В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Изпълнителното производство е образувано за удовлетворяване на вземания на взискателя, представляващи данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци. По арг. от чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, респ. чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, вр. чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ, същите са публични общински вземания. Според чл. 163, ал. 3, вр. ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго, а друго е предвидено в чл. 163, ал. 4 ДОПК, съгласно който в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. Същите правила са уредени и в чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, който предвижда, че принудителното събиране на невнесените в срок данъци по този закон, заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В тези норми не е проведено разграничение между държавните и частните съдебни изпълнители, от което следва, че и едните, и другите, събират публични вземания по реда на ГПК, когато са сезирани с молба за образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на изпълняемо право, представляващо публично вземане. Както частните, така и държавните, съдебни изпълнители изпълняват едни и същи функции и то по реда на ГПК.
В конкретния случай – събиране на публични вземания, приравняване между частните и държавните съдебни изпълнители е налице. Правомощията на ДСИ, уредени в ДОПК и ЗМДТ, допълват основните му такива, уредени в чл.
264, ал. 2 ЗСВ, т. е. правомощията му по ЗСВ - да осъществява принудително изпълнение на частни притезания или да събира вземания по възлагане от органите на съдебната власт, не са изчерпателно изброени. По арг. от чл. 264, ал. 2 ЗСВ, чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 163, ал. 4 ДОПК възлагането е волеизявление на орган на съдебната власт, на Държавата или на общината към компетентния орган да събере вземането, обективирано в изпълнителното основание, за да удовлетвори притезанието на кредитора, от което следва, че на всеки съдебен изпълнител, а не само на частния, може да бъде възложено събиране на вземане.
От горепосочените разпоредби на ДОПК и ЗМДТ следва, че не само 2
Държавата, но и всяка община, може да възложи на съдебния изпълнител да събере вземанията й.
С оглед горното, съдебният състав намира, че ДСИ е компетентен да събира публични общински вземания. Общината разполага с възможност да избере по кой ред да бъде извършено принудителното събиране на вземанията й за данъци върху недвижимите имущества – по реда на ДОПК или по реда на ГПК. След като в конкретния случай взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство до ДСИ, то той е упражнил правото си на преценка кому от трите органа – НАП, ДСИ или ЧСИ, да възложи събирането, като тази преценка не подлежи на контрол. Ето защо ДСИ незаконосъобразно е прекратил изпълнителното производство, приемайки, че е некомпетентен.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, поради което разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на изпълнителните действия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Община Сунгурларе, БУЛСТАТ ****, Разпореждане №10159/26.02.2024 г. за прекратяване на производството по ИД №2054/2024 г. по описа на СИС при РС – Варна.
ВРЪЩА делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ДСИ Милен Железов за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3